Все по-често потребители изнасят факти за ножицата между цените у нас и водещи европейски държави. За да се аргументират, те прилагат и снимки от български и чуждестранни магазини. Разминаването е най-чувствително при хранителните продукти.
Вярно ли е това и с колко се ощетява домакинският бюджет на средното българско семейство? Ето какво показват обективните оценки на Евростат за движението на цените в ЕС, коментирани от Института за пазарна икономика.
Фактическото индивидуално потребление (ФИП) на човек от населението в България, изразено в стандарти на покупателна способност, достига 73% от средното ниво за Европейския съюз през 2023 г. След повече от две десетилетия на почти непрекъснато догонване, България за пръв път преминава границата от 70% по този показател и успява да изпревари Унгария. По отношение на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отново изразен в стандарти на покупателна способност, България остава на дъното в ЕС, но отчита добър темп на сближаване в последните години и достига 64% от средното ниво през 2023 г. Отчитайки динамиката на двата показателя, както и сближаването спрямо други страни от Централна и Източна Европа, които масово са в диапазона 70-90% от средното за ЕС, има всички предпоставки формулировката „най-бедната страна в ЕС“, с която изглежда свикнахме през годините, постепенно да изгуби своята категоричност.
Да сравним цените
През 2023 г. ценовата динамика е чувствително по-спокойна в сравнение с година по-рано, като най-бързо към средноевропейските равнища конвергират цените в средноевропейските страни – Унгария (8,1 пункта за година), Полша (5,3 пункта), Чехия (5 пункта). На този фон България има относително бавна за региона конвергенция – с 1,2 пункта сближаване спрямо 2022 г. Голямата разлика обяснява и наглед изненадващия факт, че за първи път България не е на последно място по потребление в ЕС, задминавайки Унгария.
В годините след Ковид-19 ценовата конвергенция на България към средноевропейските равнища се ускорява значително. Докато през миналото десетилетие ценовият индекс се придържа в диапазона 49-53% от средното за ЕС (с необходимата уговорка, че това не е непременно една и съща номинална стойност, тъй като има инфлация), то през 2021 г. вече е 55%, през 2023 г. – 60%. Това отразява както изпреварващия икономически растеж на страната и позитивната динамика на доходите на домакинствата, така и чувствително по-високата инфлация след началото на руската война в Украйна в сравнение с големите държави в еврозоната, които имат и по-значителна тежест в индекса.
Разходите на домакинствата
От по-голямо значение е обаче сравнението при отделните групи стоки и услуги, тъй като те имат и различна тежест в разходите на домакинствата. Така например, докато при разходите за жилища и режийни, както при здравеопазването през 2023 г. България е била на едва съответно 39% и 41% от средните за ЕС ценови равнища, то при дрехите и обувките отношението приближава 87%, а при храните и безалкохолните – 88%. Това от своя страна означава, че при равнище на домакинския доход от около 50% от средния за ЕС, средните цени на храните, дрехите и комуникациите в България са относително високи. През 2023 г. най-бързата е ценовата конвергенция при комуникациите (4 пункта), а единствено транспортът и алкохолът се отдалечават от средноевропейските нива. Това обаче идва след бързата конвергенция през 2022 г., когато при храните има сближаване от цели 7 пункта.
Още по-интересно е разпределението в рамките на групата на хранителните стоки, които и най-често стават обект на сравнения. Докато при месото и хляба средната цена е 72% от тази на ЕС-27, при рибата – 73%, то има две групи стоки, при които цените в България през 2022 г. остават много над средните. Това са маслата и мазнините – 117%, както и млякото, сиренето и яйцата – 127%. Въпреки че още в средата на миналото десетилетие цените на яйцата и млечните продукти минават 90% от средноевропейските, през 2020 г. в хода на Ковид пандемията те вече са над средните. При мазнините и маслата изравняването се случва още през 2013 г. И докато при маслата и мазнините през 2023 г. се наблюдава известна нормализация и съответно спад на ценовия индекс с цели 17 пункта към средноевропейското ниво (макар да остава над него), при млякото, млечните продукти и яйцата отклонението от средното за ЕС-27 нараства с още 4 пункта.
Големите отклонения дават повод за размисъл за производителността и ефективността на предприятията в производството и дистрибуцията на категориите храни, чиито цени се задържат трайно над средноевропейските, както и за конкуренцията и функционирането на продуктовите пазари като цяло.
Асоциация Активни потребители следи „изкъсо“ развитието на електронната търговия у нас, добрите и лошите практики, с които се сблъскват в е-магазините нашите купувачи. Особено в последно време се появяват доста поводи за тревожни сигнали. Но стигат ли те до потребителите и какво е тяхното отношение към атакуващите ги компании за е-търговия?
Българските потребители проявяват особена предпазливост, когато става въпрос за пазаруване в нови електронни магазини, е основният извод от допитване на платформата „Глами“, извършено през юни т.г. Изследването за нагласите на потребителите в България по отношение на сигурността при онлайн пазаруването е проведено сред 6615 души.
Факти в подкрепа
Значителна част от респондентите - 26%, правят първата си покупка само в добре познати електронни магазини или такива, препоръчани от доверени лица.
Въпреки това 50% от анкетираните биха направили първа покупка в нов електронен магазин, ако продуктът или цената са интригуващи.
От друга страна, 23% от купувачите предпочитат да проведат внимателно проучване, за да се уверят в надеждността на новите електронни магазини предварително.
Що се отнася до ценовия фактор и лоялността към дадени магазини, проучването показва, че при незначителна разлика в цената 43% от българите предпочитат да пазаруват от познат електронен магазин, а 48% са склонни да опитат нов. При по-съществена разлика 61% от анкетираните категорично биха избрали новия.
Оказва се, че българите имат редица специфични критерии, що се отнася до доверието, с което подхождат при поръчка от нов онлайн магазин. Наличието на възможности за плащане, включително плащане при доставка, е главният критерий за 56% от анкетираните. Информацията за правилата за доставка и връщане е от съществено значение за 51%, а отзивите и сертификатите за доверие са ключови за 32%. Контактите за обслужване на клиенти са важно съображение за 28% от анкетираните.
Други критерии включват акаунтите в социалните мрежи, наличието на физически магазин в града и стриктната информация за използването на личните данни на потребителите. Някои съмнителни обстоятелства биха възпрели потребителите да направят първа покупка в нов електронен магазин. Липсата на контакти и форма за регистрация е значителен фактор за 42%, а събирането на лични данни преди извършване на поръчката се отразява негативно на 37% от анкетираните. Други основания за безпокойство са твърде ниските цени (36%) и печатни или граматически грешки на уебсайта (35%). С по-слабо, но все пак налично значение, са липсата на отзиви в интернет, странното/чуждо име на домейна и чуждият език като единствен наличен на уебсайта.
Съмненията
Опасения след направена покупка също се наблюдават сред българските потребители. Качеството на стоките е най-голямото притеснение за 57% от анкетираните. Сигурността при плащането е съществено съображение за 41%. Усложнените политики за връщане и рискът да не бъдат възстановени парите при връщане също са причина за безпокойство, съответно за 40% и 39% от анкетираните.
Факти в подкрепа
Проучването показва, че почти половината (48%) от респондентите са имали отрицателен опит с електронни магазини за мода.
Най-често срещаните проблеми са лошото качество на стоките (71%), забавените доставки (24%) и липсата на отговор от страна на отдела за обслужване на клиенти (21%).
Що се отнася до защитата на данните, само малка част (8%) от българите нямат съмнения в защитата на личната си информация, когато пазаруват онлайн.
Значителна част от потребителите (39%) обаче изразяват несигурност, а 15% нямат доверие в съхранението на собствената информация, която предоставят.
В сезона на отпуските - Европейска здравноосигурителна карта
Колкото и добра да е подготовката за годишната почивка, често се случват непредвидени ситуации, които изискват бърза реакция. Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК) ви дава право да получите спешна и неотложна (медицинска и дентална) помощ при същите условия, които са за местните здравноосигурени лица, когато се намирате във:
всички страни членки на Европейския съюз;
останалите държави от Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн);
в Швейцария;
в Република Сърбия
в Северна Македония.
Как да се сдобиете с ЕЗОК?
Заявленията за издаване на ЕЗОК се приемат в 120 дистрибуторски центрове на Първа инвестиционна банка АД на територията на цялата страна, както и може да бъде подавано и чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ). Образец на заявлението може да бъде получен на място в клоновата мрежа на Първа инвестиционна банка АД или да бъде изтеглено и разпечатано от сайта на НЗОК.
Заявлението за издаване на ЕЗОК може да се подаде лично или от упълномощено лице. За лицата над 18 години е необходимо да носите лична карта и ако имате - ТЕЛК. За лица под 18 години, които нямат лични карти, се представя международен паспорт или акт за раждане и лична карта на родител/настойник. Указанията за попълване на заявленията за издаване на ЕЗОК са публикувани на сайта на НЗОК. Заявление за издаване на ЕЗОК може да бъде подавано и чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ). За целта заявителят трябва да притежава квалифициран електронен подпис.
Срокове
Срокът за издаване на картата е 15 календарни дни. Когато не може да се изчака технологичното време по обработката на заявката и отпечатването на ЕЗОК, се издава Удостоверение за временно заместване (УВЗ) на картата. Удостоверението дава същите права като ЕЗОК, но има срок на валидност 2 месеца. Издава се безплатно. Заявлението за издаване на УВЗ на ЕЗОК, заедно с копие от личната карта, се подават в районната здравноосигурителна каса. Заявлението може да се подаде лично, по пощата или от упълномощено лице.
ЕЗОК е със срок на валидност:
за всички над 18 години, които не са пенсионери и нямат ТЕЛК - 1 година,
за пенсионери – 10 години,
за лица под 18 години – 5 години или до навършване на 18 години, но не по-малко от 1 година,
за пълнолетни лица с ТЕЛК, които не са пенсионери – до срока на ТЕЛК-а.
ЕЗОК е безплатна за всички здравноосигурени лица, лица до 18 години и пенсионери.
В края на март броят на депозитите на домакинствата е 8,906 млн., като нараства на годишна база с 1,1%.
Размерът на тези спестявания нараства на годишна база с 11,5% и достига 81,560 млрд. лева.
На тримесечна база броят на тези депозити намалява с 0,1%, а размерът им се повишава с 2%.
В общата сума на спестяванията в банките преобладават тези с размер над 50 хил. до 100 хил. лв. с дял от 18,6%.
Календар на потребителя
Министерството на труда и социалната политика съобщи, че родителите на ученици от първи до четвърти клас и в осми клас вече могат да подават документи за еднократна помощ от 300 лв. за покриване на част от разходите в началото на учебната година. Помощта се изплаща на всички семейства независимо от доходите. Семействата с ученици в първи и осми клас, които желаят да получат помощта преди началото на учебната година, трябва да представят удостоверителен документ, че децата им са записани в училище, тъй като в информационната система на Министерството на образованието и науката данните за проверка по служебен ред са актуални едва в началото на октомври. За продължаващите обучението си във втори, трети и четвърти клас проверка може да бъде направена и служебно. Това е възможно, тъй като по закон учениците, завършили първи, втори и трети клас, продължават автоматично обучението си в по-горен клас, без да е необходимо изрично да преминават процедура по записване в училище след завършването на предходния. Помощта за ученици се изплащана два пъти по 150 лв. – в началото на първия и втория срок, в случай че детето продължи обучението си. За получаването на второто плащане не се подава ново заявление, тъй като проверката дали детето продължава да учи отново е по служебен път. Освен на родител, помощта се предоставя и на настойник или попечител, който отглежда детето, както и на семейства на близки или роднини и на приемни семейства за настанените при тях деца. Еднократните помощи за ученици се отпускат въз основа на заявление-декларация, подадено най-късно до 15 октомври в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на правоимащите. То може да бъде подадено лично, чрез лицензиран пощенски оператор, по електронен път – подписано с квалифициран електронен подпис, както и електронна административна услуга съгласно Закона за електронното управление, каквато е Системата за сигурно електронно връчване на Министерството на електронното управление. Помощта се връща, ако детето не постъпи в училище или не продължи обучението си, включително и през втория срок, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние. Тя се възстановява и когато в рамките на един месец от учебната година са допуснати отсъствия от 5 учебни часа без уважителна причина.
Европейската комисия информира платформата „Х“ за предварителното си становище, че „Х“ е в нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги в области, свързани с тъмни модели, прозрачност на рекламата и достъп до данни за изследователите. Комисията публикува предварителни констатации за несъответствие по три оплаквания:
„X“ проектира и експлоатира своя интерфейс за „проверените профили“ със „синия контролен знак“ по начин, който заблуждава потребителите. Това оказва отрицателно въздействие върху способността на потребителите да вземат безплатно информирани решения относно автентичността на профилите и съдържанието, с което взаимодействат.
„Х“ не спазва изискванията за прозрачност на рекламата, тъй като не предоставя надежден регистър на рекламите.
„Х“ не предоставя достъп до своите публични данни на изследователите и забранява на отговарящите на условията изследователи да имат независим достъп до публични данни.
Комисията откри официално производство срещу „TikTok” през февруари и април 2024 г., „AliExpress“ през март 2024 г. и „Meta“ през април и май 2024 г.