Начало

Изчиства ли се от фалшификации кравето масло

Изчиства ли се от фалшификации кравето масло

Две години след последният ни тест от 2015 решихме да проверим, дали качеството на кравето масло предлагано на пазара се променя.

Практиките за влагане на немлечни мазнини в краве масло продължават. Нещо повече, някои производители са развили „иновативни“ технологии за фалшификации, които не се откриват с рутинните методи за анализ. Некоректните компании прилагат и нова стратегия за дистрибуция. Вместо в масовите търговски вериги, които са лесно достъпни и където вече реагират с повишено внимание, те пласират имитиращите продукти чрез търговците на едро. Така те се озовават основно в хотели, детски градини и училища, болници, т.е. предлагат се на най-уязвимата част от населението. 

Резултатите

Нерегламентирано влагане на немлечни мазнини и вода

Според българското законодателство, продуктите с добавени немлечни мазнини задължително се обозначават като ‘имитиращи”, като на опаковката им се изписват вида и процента на заместителя. Това изискване не е спазено. От изследваните 10 търговски марки в 3 се открива нерегламентирано влагане на немлечни мазнини. Количеството на използваните немлечни мазнини варира от 40 до 60% спрямо общата масленост. При две от търговските марки допълнително се установява и влагане на големи количества вода. Установеното нарушение освен, че е търговска измама, води до значително влошаване на качеството на храната. Вложените немлечни, най-вероятно хидрогенирани растителни мазнини, повишават риска от сърдечно-съдови болести. Допълнителната вода от своя страна увеличава вероятността от развитие на патогенни микроорганизми, както и окислителни процеси водещи до натрупване в продукта на токсични и канцерогенни съединения. 

Незаконно влагане на фунгицида натамицин

Рискът от бърза развала при влагане на допълнителна вода се намалява от производителите чрез влагане на антибактериални и антигъбични препарати с цел удължаване сроковете на трайност. Натамицинът (Е235) е едно от тези съединения. Натамицинът е фунгицид от групата на макролидните полиени и се добива от естествения щам на Streptomyces natalensis или на Streptococus lactis. Той се използва в хранителната индустрия отдавна, но приложението му има редица ограничения. В Европейския съюз натамицина е разрешен само за повърхностно третиране на някои сирена и сухи салами (суджуци) за предотвратяване развитието на плесени (Директива 95/2 от 1995). Влагането на натамицин в краве масло е забранено в ЕС! От тестваните 10 марки натамицин се открива в три. Количествата варират от 8 до 32 мг/кг. Натамицинът в маслата без съмнение е добавен умишлено от производителите, защото няма никакъв друг начин за неговото попадане в краве масло. Влагането на натамицин е грубо нарушение на българското и европейското законодателство. Това съединение е сравнително слабо токсично за хората, но въпреки това представлява риск за здравето по следните причини:• Натамицинът инхибира развитието на видими плесени по повърхността на маслото, но не спира растежа на патогенните бактерии! Слагайки натамицин производителите безотговорно увеличават сроковете на годност на маслото, но това води до риск от развитие на опасните бактерии, особено когато той е комбиниран с повишено съдържание на вода. • Натамицинът е алерген и затова неговото присъствие в храните задължително трябва да се отбелязва! Хората с реакции към този фунгицид няма как да предполагат, че той незаконно се влага в краве масло произведено в България.• Натамицинът е поредния химикал натоварващ без нужда метаболизма на консуматорите. Неговото присъствие в кравето масло не носи никакви предимства които да обосноват използването.

Нарушения в етикетирането на продуктите

Както и при другите тестове на „Активни потребители" и при този се установяват неточности в информацията поднесена на етикетите. Всички те са маркирани с жълт цвят в таблицата.• За две търговски марки няма информация за съдържанието на белтък;• Реално измереното количество мазнини е значително по-ниско от информацията на етикетите при 2 марки;• При 5 проби измереното съдържание на белтък е с повече от 10% по-ниско от декларираното;• При 3 търговски марки водата в кравето масло е значително по-висока от стандарта (16%).
При някои показатели, най-вече белтък, производителите са подходили несериозно и едва ли стойностите на етикетите са следствие от лабораторно изпитване. Практиката стойности за хранителна информация да се сваля от интернет е масова в България. За съжаление контролните органи не обръщат внимание на това и резултата е очевиден – голяма част от написаното на етикетите се разминава с реално установените стойности и потребителите се заблуждават.

Изводи
Резултатите от този тест показват, че само в 2 от 10 марки всичко е наред, а в още 3 отклоненията са незначителни и няма да се отразят на здравето на потребителите. При другите 5 марки обаче се установява нерегламенирано и/или незаконно влагане на немлечни мазнини, вода и фунгицида натамицин. 

Нашите препоръки
При условия на неефективен и неуспешен контрол на пазара, потребителите трудно могат сами да се ориентират и избягват опасните храни, защото това предполага предварителни специализирани познания, а често и провеждане на скъпи и високотехнологични анализи. Затова според нас е нужно предприемане на следните мерки:

• Забрана за използване на немлечни мазнини в млечни продукти. Това означава спиране на производството на „имитиращи“ млечни храни. Ако не може да се контролира производството и предлагането на официализирани фалшификати, каквито са „имитиращите“ храни е по-добре да бъдат изцяло забранени.

• Забрана за влагане на частично хидрогенирани мазнини в храните. Използваните в кравето масло немлечни мазнини са точно такива. Нека да напомним, че в редица страни вече съществува такава забрана, а в други тя ще бъде въведена скоро. Например в САЩ от 2018 спира използването на  частично хидрогенирани мазнини в цялата хранителна индустрия.

• Криминализиране на влагането на незаконни съставки в храните. Такъв казусът с добавяне на натамицин в кравето масло. Той е подобен на добилия известност тази година случай с открития в яйцата фипронил. В редица страни правоприлагащите органи класифицираха незаконното влагане на фипронил в препарати за третиране на птицеферми именно като криминално действие. 

• Реформиране на надзора упражняван от БАБХ за подобряване контрола на безопасността и качеството на храните.

Цялото проучване може да намерите на aktivnipotrebiteli.bg.