Дигиталните продукти и услуги стават все по-лоши
Дигиталните продукти и услуги продължават да се влошават. Нов доклад на Норвежкия съвет за защита на потребителите (Forbrukerrådet) показва как този феномен, известен като „enshittification“, засяга както потребителите, така и обществото, но също така че е възможно тенденцията да бъде обърната.
– Мога ли да говоря с човек?
Вашият Facebook и Instagram са залети от измами и подвеждащи реклами. Търсенията ви в Google се филтрират през изкуствен интелект, което прави резултатите по-неточни или направо грешни. Трябва да плащате абонамент, за да включите отоплението на автомобила си дистанционно. Snapchat изисква пари, за да продължи да съхранява спомените ви. А когато се опитате да подадете оплакване за интелигентната си колонка, която вече не работи, сте принудени да спорите с чатбот.
– Много хора имат усещането, че дигиталните услуги стават малко по-лоши, и това не е субективно впечатление. Промените са резултат от съзнателни решения като част от процес, наречен „enshittification“. Той често протича чрез множество малки изменения, които поотделно изглеждат незначителни. В своята съвкупност тези промени постепенно подкопават качеството на продуктите и услугите, като в стремежа към печалба експлоатират както потребителите, така и външните бизнес партньори, казва Фин Луцов-Холм Мирстад, директор по дигитална политика в Норвежкия съвет за защита на потребителите.
Той допълва:
– В крайна сметка потребителите се чувстват заключени в системата, защото реални алтернативи липсват. Дигиталните спомени, данните, функционалностите и дори свързаните устройства се контролират от компании, които могат да правят каквито промени пожелаят, по всяко време. Много от нас остават с усещане за безсилие.
„Твърде големи, за да им пука“
В новия доклад „Breaking Free: Pathways to a Fair Technological Future“ Норвежкият съвет за защита на потребителите анализира феномена „enshittification“ и начините за противодействие. Докладът показва как и защо този процес се е превърнал в норма за големите технологични компании.
Като пример Мирстад посочва Meta – компанията собственик на Facebook, Instagram и WhatsApp. По данни на Reuters самата Meta изчислява, че около десет процента от годишните ѝ приходи произтичат от измамни реклами в платформите ѝ – сума, достигаща внушителните 16 милиарда долара.
– Meta генерира милиарди приходи от измами, извършвани спрямо нейните потребители. Дори когато ѝ бъдат наложени глоби – процедура, която се проточва с години – те представляват едва незначителна част от реализираните печалби. На практика това означава, че компанията няма икономически стимул да се справи с проблема. В същото време тя не полага реални усилия да подкрепи засегнатите – нито когато профилите им се използват за измамни реклами, нито когато самите те стават жертва на тези схеми, посочва Мирстад.
-Не е твърде късно!
Продължаващата тенденция на влошаване на дигиталните услуги не е неизбежна; за щастие това не е природен закон, подчертава Мирстад.
– Технологиите трябва да служат на хората. Необходимо е да ограничим концентрацията на власт в големите дигитални платформи и да я върнем на потребителите, иноваторите и обществото. Все още не е късно да обърнем посоката. Технологиите могат да бъдат двигател на иновации и обществено развитие, но само ако гарантираме, че работят в наша полза, а не единствено в интерес на най-големите компании, заявява Мирстад.
В доклада Съветът за защита на потребителите предлага конкретни мерки за възстановяване на баланса между потребителите и доставчиците на дигитални услуги:
- По-силни права за потребителите да контролират, адаптират, ремонтират и променят своите продукти и услуги.
- Оперативна съвместимост, преносимост на данните и децентрализация като утвърден стандарт, така че преминаването към различни услуги да бъде възможно най-лесно.
- Строго и възпиращо прилагане на конкурентното право, така че големите технологични компании да не могат безразборно да придобиват стартъпи и конкуренти или по друг начин да насочват пазара в своя полза.
- По-добро финансиране на инициативи за изграждане, поддържане и подобряване на алтернативни дигитални услуги и инфраструктура, базирани на отворен код и отворени протоколи.
- Намаляване на зависимостта на публичния сектор от големите технологични компании, с цел възстановяване на контрола и подкрепа на функциониращ пазар на доставчици, които зачитат основните права.
- Последователно и ефективно прилагане на останалото законодателство, включително в областта на защитата на потребителите и личните данни.
Съвместна международна кампания
Редица европейски национални потребителски организации се обърнаха към националните правителства с призив за възстановяване на баланса между потребителите и доставчиците на услуги, за приоритизиране на решения, базирани на отворен код и отворени протоколи в процедурите по обществени поръчки, както и за осигуряване на достатъчен ресурс за контролните органи, които упражняват надзор върху големите технологични компании. Паралелно с това националните организации заедно с множество организации и експерти, сред които европейската потребителска организация BEUC, Amnesty International, European Digital Rights (EDRi), Trans Atlantic Consumer Dialogue (TACD) и др. сезираха с общо писмо Европейската комисия. В него се настоява за намаляване на зависимостта от големите технологични компании и се отправя предупреждение относно рисковете от дерегулация.
|
Какво представлява „enshittification“?
„Enshittification“ е термин, въведен от автора и активист Кори Доктороу, който описва целенасочения процес на постепенно влошаване на дигитални продукти и услуги. Този процес обикновено протича на няколко етапа.
В началото компанията предлага услуга, която функционира добре и има реална полза, поради което привлича голям брой потребители. Често тя се предоставя безплатно или на изкуствено занижена цена, като компанията временно работи на загуба или субсидира услугата от други източници.
С нарастването на популярността и значимостта на услугата потребителите постепенно се „заключват“ в нея – например защото „там са всички мои приятели“. Заключването може да бъде и техническо, когато платформата не позволява прехвърляне на снимки, спомени или друга информация към алтернативна услуга.
След като потребителите станат зависими, доставчикът започва постепенно да влошава условията – първоначално в полза на своите бизнес клиенти. Това може да включва монетизиране на лични данни или поставяне на досега безплатни функции зад платен абонамент.
Потребителите започват да виждат повече реклами, премахват се функции, които им дават контрол върху преживяването, а алгоритмите се настройват така, че да увеличават дела на спонсорираното съдържание. Това се случва, защото доставчикът знае, че потребителите трудно могат да преминат към алтернатива.
В последния етап, когато и бизнес клиентите са вече зависими – тъй като трябва да присъстват там, където са техните потенциални клиенти – натискът се насочва и към тях. Цените на рекламите се повишават или компаниите са принудени да плащат, за да достигнат аудитории, до които преди са имали органичен достъп.
Така доставчикът превръща както потребителите, така и бизнес клиентите в зависими от услугата до степен, при която напускането ѝ става практически неизгодно. Разходите по преминаване към друга платформа са твърде високи за потребителите, рекламодателите и другите бизнеси, които разчитат на нея за комуникация, социални връзки или икономическа дейност. В крайна сметка печалбите остават за доставчика и неговите акционери, за сметка на всички останали.
|