Начало

Дигиталните продукти и услуги стават все по-лоши

      Дигиталните продукти и услуги продължават да се влошават. Нов доклад на Норвежкия съвет за защита на потребителите (Forbrukerrådet) показва как този феномен, известен като „enshittification“, засяга както потребителите, така и обществото, но също така че е възможно тенденцията да бъде обърната.

– Мога ли да говоря с човек?

      Вашият Facebook и Instagram са залети от измами и подвеждащи реклами. Търсенията ви в Google се филтрират през изкуствен интелект, което прави резултатите по-неточни или направо грешни. Трябва да плащате абонамент, за да включите отоплението на автомобила си дистанционно. Snapchat изисква пари, за да продължи да съхранява спомените ви. А когато се опитате да подадете оплакване за интелигентната си колонка, която вече не работи, сте принудени да спорите с чатбот.

     – Много хора имат усещането, че дигиталните услуги стават малко по-лоши, и това не е субективно впечатление. Промените са резултат от съзнателни решения като част от процес, наречен „enshittification“. Той често протича чрез множество малки изменения, които поотделно изглеждат незначителни. В своята съвкупност тези промени постепенно подкопават качеството на продуктите и услугите, като в стремежа към печалба експлоатират както потребителите, така и външните бизнес партньори, казва Фин Луцов-Холм Мирстад, директор по дигитална политика в Норвежкия съвет за защита на потребителите.

Той допълва:

     – В крайна сметка потребителите се чувстват заключени в системата, защото реални алтернативи липсват. Дигиталните спомени, данните, функционалностите и дори свързаните устройства се контролират от компании, които могат да правят каквито промени пожелаят, по всяко време. Много от нас остават с усещане за безсилие.

„Твърде големи, за да им пука“

     В новия доклад „Breaking Free: Pathways to a Fair Technological Future“ Норвежкият съвет за защита на потребителите анализира феномена „enshittification“ и начините за противодействие. Докладът показва как и защо този процес се е превърнал в норма за големите технологични компании.

     Като пример Мирстад посочва Meta – компанията собственик на Facebook, Instagram и WhatsApp. По данни на Reuters самата Meta изчислява, че около десет процента от годишните ѝ приходи произтичат от измамни реклами в платформите ѝ – сума, достигаща внушителните 16 милиарда долара.

     – Meta генерира милиарди приходи от измами, извършвани спрямо нейните потребители. Дори когато ѝ бъдат наложени глоби – процедура, която се проточва с години – те представляват едва незначителна част от реализираните печалби. На практика това означава, че компанията няма икономически стимул да се справи с проблема. В същото време тя не полага реални усилия да подкрепи засегнатите – нито когато профилите им се използват за измамни реклами, нито когато самите те стават жертва на тези схеми, посочва Мирстад.

-Не е твърде късно!

     Продължаващата тенденция на влошаване на дигиталните услуги не е неизбежна; за щастие това не е природен закон, подчертава Мирстад.

     – Технологиите трябва да служат на хората. Необходимо е да ограничим концентрацията на власт в големите дигитални платформи и да я върнем на потребителите, иноваторите и обществото. Все още не е късно да обърнем посоката. Технологиите могат да бъдат двигател на иновации и обществено развитие, но само ако гарантираме, че работят в наша полза, а не единствено в интерес на най-големите компании, заявява Мирстад.

     В доклада Съветът за защита на потребителите предлага конкретни мерки за възстановяване на баланса между потребителите и доставчиците на дигитални услуги:

• По-силни права за потребителите да контролират, адаптират, ремонтират и променят своите продукти и услуги.
• Оперативна съвместимост, преносимост на данните и децентрализация като утвърден стандарт, така че преминаването към различни услуги да бъде възможно най-лесно.
• Строго и възпиращо прилагане на конкурентното право, така че големите технологични компании да не могат безразборно да придобиват стартъпи и конкуренти или по друг начин да насочват пазара в своя полза.
• По-добро финансиране на инициативи за изграждане, поддържане и подобряване на алтернативни дигитални услуги и инфраструктура, базирани на отворен код и отворени протоколи.
• Намаляване на зависимостта на публичния сектор от големите технологични компании, с цел възстановяване на контрола и подкрепа на функциониращ пазар на доставчици, които зачитат основните права.
• Последователно и ефективно прилагане на останалото законодателство, включително в областта на защитата на потребителите и личните данни.

Съвместна международна кампания

     Редица европейски национални потребителски организации се обърнаха към националните правителства с призив за възстановяване на баланса между потребителите и доставчиците на услуги, за приоритизиране на решения, базирани на отворен код и отворени протоколи в процедурите по обществени поръчки, както и за осигуряване на достатъчен ресурс за контролните органи, които упражняват надзор върху големите технологични компании. Паралелно с това националните организации заедно с множество организации и експерти, сред които европейската потребителска организация BEUC, Amnesty International, European Digital Rights (EDRi), Trans Atlantic Consumer Dialogue (TACD) и др. сезираха с общо писмо Европейската комисия. В него се настоява за намаляване на зависимостта от големите технологични компании и се отправя предупреждение относно рисковете от дерегулация.