Начало

Седмичен бюлетин брой 23 (549)

   С вашите въпроси за еврото: Как се справят потребителите в еврозоната?   

      На 4 юни България получи „зелена светлина“ по пътя й към пълна интеграция в Европейския съюз. Европейската централна банка публикува конвергентния доклад – ключов документ, който показва, че страната ни е готова да стане част от еврозоната. В него са публикувани оценките за България по следните критерии: ценова стабилност, фискален критерий, критерий за валутния курс, критерий за дългосрочните лихвени проценти, критерий за съвместимост на националното законодателство. Но това е само началото. Очаква ни много работа за подготовка и успешно въвеждане на единната валута, след като получим подкрепата на европейските институции.

      А в това време… Битката у нас „за“ и „против“ еврозоната става все по-ожесточена. Не остава назад и дезинформацията. Според „възрожденската“ социология, 80% от българското население е против еврото, а в последните дни „гони“ и 90%. 6 милиона българи са против, се чува от микрофоните! Масово се съжаляват гражданите на държавите, които са в зоната. Най-оплаквани публично са „бедните хървати“. Мрежата „ври“ от „факти“ и призиви за НЕподкрепа. Каква е, обаче, истината? Как живеят потребителите в „евровите“ държави? Ето я най-новата статистика.

Рекордна подкрепа за еврото

     Докато българите се чудят, европейците бележат рекорд по одобрение за единната европейска валута.

     Най-актуалното проучване на Евробарометър от пролетта на 2025 г. показва безпрецедентно одобрение за общата европейска валута – 83% в страните от еврозоната и 73% общо в страните от ЕС.

Къде сме ние?

     През април 2025 България се нарежда сред водещите евроскептични държави с 43% одобрение и 50% неодобрение за европейския икономически и монетарен съюз с единна валута – евро. Това не е изненадващо след безпрецедентната антикампания, на която са подложени българите през последните 2-3 години и продължителното мълчание на институциите в страната. Но това ще се промени.

     На скептично настроените хора можем да кажем само следното: скоро ще се убедите, че тези, които злоупотребяват със страховете ви, не са прави. Защо? Няма държава, която е въвела еврото, чиито граждани да съжаляват. Във всичките 8 държави, които минаха последно по този път, подкрепата за еврото е нараснала след присъединяването. Например, в Естония подкрепата за еврозоната през 2011 (годината преди присъединяването) е била едва 37%, а през 2025 е 90%, в Латвия е била 40%, а днес е 88%, в Литва 47% срещу 81% сега.

Разбиване на митове

     Един от популярните митове на противниците на еврото в България гласи така: „Защо поляци, чехи, румънци и унгарци не искат еврото“?

     Според данните, това просто не е вярно. 60% от румънците са за обща европейска валута, срещу 34% против. В Унгария 68% подкрепят, а 28% - не. В Полша и Чехия подкрепящите са между 31 и 34%, а неподкрепящите – между 59 и 63%, но това си има своето обяснение и то е, че последните две държави са доволни от управлението на националните си валути и икономиката като цяло, докато в Унгария и Румъния имат видими проблеми с висока инфлация и задлъжнялост.

     Другият много популярен мит твърди, че „Хърватите са недоволни от еврото“. 

     Данните на Евробарометър показват нееднозначно, че през април 2025 г. 65% от хърватите подкрепят еврото срещу 33% на обратното мнение. В годината преди присъединяването към еврозоната, подкрепата е била 55%, а виждаме, че две години след въвеждането е нараснала с 10%. Не може хората хем да са недоволни от еврото, хем да нараства подкрепата за него. Противниците на еврото в България е редно да се потрудят малко повече в усилията си да дезинформират.

      В желанието си да предостави на българските потребители достоверна информация за отношението към еврото, Асоциация Активни потребители подготви статистически данни за Подкрепата за еврото в държавите, които се присъединяват след 2002 г. към еврозоната. Ето какво показват резултатите от проучванията на Евробарометър през годините при зададени следните въпроси: * Най-общо казано, вие лично повече за или против идеята за въвеждане на еврото във вашата страна сте? ** Най-общо казано, смятате ли, че наличието на евро е добро или лошо нещо за вашата страна?

      В интерес на истината, българските потребители не са били лишени от информация за еврото през последните години. Бяха лишени от интерес. От две години асоциация Активни потребители поддържа на сайта и в седмичния си бюлетин рубриката „Евро“ с отговори на десетки въпроси за въвеждането му, цените и доходите, ползите и притесненията на гражданите. Отразени бяха приемането и съдържанието на Закона за еврото през миналата година, подготвената от експертите на БНБ и Министерството на финансите подробна информация за подготовката отрано и процеса на въвеждане на еврото. През цялото това време медиите и мрежата не проявяваха интерес към предлаганата им информация и се активизираха през последните седмици, за да „констатират“, че българските граждани „нямат никаква информация какво ги чака в еврозоната“. Потребителите също не проявяваха интерес да търсят знания по темата. Като че ли за пореден път чакаме наготово, някой да се сети, някой да попита, някой да подготви, някой да пусне смляната информация в личната ни пощенска кутия.

Ролята на финансовата грамотност 

      Че не сме особено финансово грамотни, но и не се стараем да се ограмотяваме, не е новина за никой. Но каква връзка има тя с еврото?

     Преди всичко, ще ни помогне да различаваме фактите от измислиците, достоверната информация от дезинформацията. Ще ни ориентира как да постъпваме в периодите на подготовка и въвеждане на единната валута, ще ни позволи да си създадем правилна ориентация във времето на промени, да планираме и организираме приходите и разходите си.

     Икономическият и социален съвет на България (ИСС) представя факти за равнището на финансовата ни култура и ползата от нея. При проучване 55% от гражданите у нас са съобщили, че често са изложени на дезинформация, което е и най-високият дял в ЕС. Все повече младежи попадат в дългова спирала, липсват базови познания в сферата на финансите и правото, констатират експертите. Равнището на финансова грамотност в България е по-ниско спрямо останалите държави в ЕС, поради което са необходими целенасочени и ефективни политики и програми за нейното повишаване. В Националната стратегия за финансова грамотност на Република България са заложени мерки, насочени към дефиниране на компетентностите в областта на финансовата грамотност по отношение на доходи и спестяване, инвестиции, дългосрочно планиране, пенсиониране и пенсии, защита на потребителите във финансовата област, рискове и застраховане.

     Според проучване за финансовата грамотност на агенция „Тренд“ от декември 2024 г., 73% от запитаните не спестяват. Инвестиции правят едва 8% от участвалите в проучването, а делът на тези, които твърдо отговарят „не инвестирам“ се запазва висок – 90%.  А 84% разчитат на доходи само от заплата. Според 61% от българите еврото е стабилна валута. 

     Проучването „Финансова грамотност на населението в Югоизточна Европа“ показва, че българите в по-малка степен от другите страни от региона планират дългосрочно – основно разчитат на държавата (78,6%). Според изследването от 2020 г. на ОИСР, значителна част от българите държат спестяванията си основно в наличност (62%) или в банков депозит.

     Ниската финансова грамотност се асоциира с неефективно или липсващо включване във финансовата система с всички произтичащи от това негативни последици, по-висока степен на рисково финансово поведение, с по-голяма зависимост от социалната система. Финансовата култура не само подобрява индивидуалната ситуация, но и допринася за по-стабилна икономика и общество, особено с технологичния напредък и с развитието на финансовите технологии. Важно е българските граждани да са информирани за новите инструменти и платформи, които могат да улеснят управлението на личните финанси в периода на преход от лева към еврото.

Ще се повишат ли цените?

     Този въпрос е в центъра на информацията и дезинформацията през последните месеци. В отговор Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП), с подкрепата на бизнеса, започват спешни съвместни действия за предотвратяване на евентуален спекулативен ръст на цените при въвеждане на еврото. Общо е мнението, че въвеждането на еврото не трябва да се използва като оправдание за спекула. „Няма да позволим некоректни търговски практики и ще използваме всички законови механизми, за да осигурим честност на пазара и реална защита на потребителите и производителите“, обещават двете институции. Ще се осигури постоянен мониторинг в секторите със социална чувствителност- храни, горива, фармация, финанси, електронна търговия и телекомуникации. Срещите с потребителите ще им позволят да зададат всички въпроси, които ги вълнуват и притесняват.

     Ще бъде изграден механизъм за бърз обмен на пазарни данни, включително чрез териториалните звена на КЗП, който ще позволи своевременна реакция при съмнения за спекулативно повишаване на цените. Засилват се внезапните проверки на място от страна на КЗК и ще се правят нарочни проучвания по веригата на доставки – от производители и дистрибутори до търговците на дребно. КЗП вече е започнала проверки в търговски вериги и обекти за необосновано увеличение на цените.

Какво показват най-новите проверки?

     При извършените тези дни проверки в търговски обекти в цялата страна, КЗП е установила случаи на системно начисляване на допълнителни такси за опаковки, които не са били поискани от потребителите и дори не са били предоставени. В други случаи клиентите са били лишени от право на информация и са подвеждани да заплащат по-високи цени от обявените. Тези практики са ясно разпознаваеми като нелоялни и представляват сериозна заплаха за икономическите интереси на потребителите.

     Настоящите случаи са сериозен сигнал, че въпреки ясната законова регулация, част от търговците продължават да прилагат порочни механизми, целящи скрито облагодетелстване за сметка на потребителите. Това е особено тревожно в контекста на очакваното въвеждане на еврото, когато ще има още нови изисквания, включително и нови правила за двойно обозначаване на цените на стоките и услугите. КЗП напомня, че контролът ще бъде още по-интензивен в преходния период към единната валута. Няма да бъдат толерирани никакви нарушения – нито технически „грешки“, нито оправдания, свързани със „сложност на системите“. Законът е еднакво задължителен за всички. Установените нарушения водят до административно наказателни мерки, включително глоби и имуществени санкции, както и до забрана за прилагането на тези нелоялни търговски практики.

     А каква е ролята на потребителите в този момент? Да се информират какво се случва на пазара, да започнат да следят обозначените цени в лева и евро, които много търговци вече прилагат, а при сблъсък със спекула да реагират - сигналите ще могат да се подават чрез интернет страницата и мобилното приложение на Комисията за защита на потребителите, на страницата за еврото, както и чрез безплатната телефонна линия за еврото, която ще бъде открита 6 месеца преди датата на въвеждане на еврото. В този важен за всички момент потребителите могат да проявят своята сила, тъй като и производителите, и търговците зависят от добрата им и свободна воля – да избират, одобряват и купуват. И сиренето, и ножът са в техните ръце, стига да открият силата си и влязат в своите правомощия.

   Обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност“   

       Продължение от брой 20.

Анализ на съдебната практика и данните на КФН 

     Анализ на 133 съдебни решения показва средно едва 24,68% съотношение между изплатени обезщетения от застрахователните компании и реални вреди определени от съдилищата. С други думи, застрахователните компании са изплащали първоначално близо 4 пъти по-ниски обезщетения в сравнение със съдебните оценки на вредите.

     От публично достъпната информация на КФН могат да се видят данни за броя на застрахованите за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., предявените и платените претенции и реализираните приходи от премии.

Данни от КФН за застрахованите леки автомобили в България (до 5 тона)

Източник КФН: https://www.fsc.bg/zastrahovatelna-deynost/statistika/obshto-zastrahovane/

     От тази таблица се вижда, че около 13-14 хиляди претенции всяка година не се уважават. Това кореспондира с извлечената съдебна практика, където ¼ от претенциите са отхвърлени и е налице „нулево плащане“.

     В следващата таблица са отразени приходите от премии по застраховки ГО за 2023 година за всички компании, които предлагат този продукт.

*данни КФН 2023 г. реализирани брутни премии по застраховка Гражданска отговорност

Анализ на съдебната практика

     В рамките на проучването извършихме анализ на данни от 133 съдебни решения като е нужно е да уточним, че сравнителен брой съдебни решения са със заличени данни по отношение на страните по делото и са поставени само инициали. Това ограничава възможността да бъдат открити всички решения на съответния застраховател. Липсата на решения в настоящия случай не можем да отчетем като липса на проблеми при застрахователните претенции. Статистически погледнато при извадка от 133 решения, при усредняване на данните се достигна до хипотетичен извод, че застрахователите изплащат едва 24,68% от реалната вреда. Това не трябва да се тълкува в смисъла, че всички застрахователи във всички случаи ще обезщетяват само ¼ от реалната вреда. Въпреки това данните показват, че има проблем и той следва да бъде адресиран чрез анализ на публично достъпни данни.

     Застрахователното дружество ЕИГ РЕ ЕАД е изключено от настоящото проучване, тъй като е извършвало само презастраховане. Изключени от проучването са и компаниите „Евроинс“, „Армеец“, „Съгласие“, „Енергия“, „Асет Иншурънс“, „Групама“, „Уника“ и „Алианц България“, защото не могат да бъдат открити решения с тях, което може да означава, че или претенциите не са стигали до съд, или данните в решенията са заличавани от съдебните състави.

     Най-общо съдебните казуси разглеждат жалби на потребителите срещу ниски обезщетения по застраховки ГО и са претендирали допълнително обезщетение. В някои от случаите застрахователят в хода на делото е изплатил исканото обезщетение преди постановяване на решение.

     Не се разглеждат делата, в които съдът е установил, че щетите не са вследствие на застрахователното събитие, от което се претендира заплащане на обезщетение на вреди.

     Проверени са 133 решения и се установи изплатено обезщетение в общ размер от 193 737,36 лева за вреди в общ размер на 784 913,67 лева. Съдът присъжда на страните допълнителни 534 547,03 лева обезщетение. В някои случаи съдебната експертиза установява размера на вредата, но потребителят е представил доказателства (фактури) за извършена поправка в по-малък размер, поради което съдът постановява по-малкия размер от вредата, установена от вещото лице по делото. Данните могат да се видят в следващата таблица и графика.

     След направения анализ се установи, че най-малко вероятно е хипотезата да се изплати над 70% обезщетение спрямо реалните вреди, а най-много вероятно е застрахователите да не предоставят обезщетение на потребителите.

      Разделихме ги на различни категории спрямо размера на вредата или наличие на „тотал щета“, за да се изчисли средноаритметично на изплатено обезщетение спрямо вреда в случаите на частично плащане и при нулево плащане. От данните излиза, че при щети до 2000 лева обезщетението е в размер около 37%, при щети до 5000 лева е в размер около 35%, при щети до 10000 лева е в размер около 36%, при щети до 20000 лева е в размер около 42%, а над 20000 лева е в размер около 22% (всичките при измерени стойности без нулево плащане). Възможно е и потребителят да не получи обезщетение от застрахователя преди делото.

   20 години помощ за потребителите в ЕС   

      През тази година Мрежата от Европейски потребителски центрове ECC-Net празнува своята 20-а годишнина. Тя обединява 29 центъра в страните от ЕС, в Исландия и Норвегия, като работи и с Международния потребителски център в Обединеното кралство. Тези центрове работят съвместно, за да защитават правата на потребителите при трансгранични спорове и да предоставят информация за техните права в рамките на вътрешния пазар.

     ЕПЦ България е част от ECC-Net от 2008 г. Екипът му предоставя безплатна помощ и съдейства на потребители, които срещат проблеми с търговци от други страни в ЕС. Със своята ежедневна работа допринася не само за разрешаването на реални жалби, но и за подобряване на политиките в защита на потребителите, като подготвя анализи и препоръки, основани на реални данни и опит от практиката.

Дейността на мрежата през 2024 г. в числа:

• 133 696 запитвания от потребители са получили индивидуален отговор от експертите на ECC-Net.
• Над 7,576 млн. евро са възстановени на потребителите след намеса на мрежата.
• 90% от потребителите са получили изчерпателен отговор в рамките на 14 работни дни, като в много случаи това е било достатъчно, за да решат проблема си.
• 59% от трансграничните жалби са решени по взаимно съгласие.

С какво може да ви помогне ECC-Net

     През 2024 г. Мрежата ECC-Net поставя специален акцент върху правата на пътниците и мобилността. Сред другите ключови теми, по които ECC-Net работи, се открояват:
Дропшипинг моделът на електронна търговия, при който потребителят често не е информиран кой точно е продавачът и откъде идва стоката. Това може да доведе до проблеми със срокове за доставка, неочаквани разходи и да затрудни възможността за рекламация.
Проблеми с доставките – включително забавени или изгубени пратки, както и трудна комуникация между търговец, платформа и куриерска фирма.
Подвеждащи практики в социалните мрежи – особено при реклами, свързани с продукти за здравето, фалшиви отстъпки и фалшиви ревюта, които създават невярна представа за реалната стойност и качество на продуктите.

Предстоящо

     Мрежата ECC-Net играе важна роля не само в решаването на индивидуални казуси, но и като глас на потребителите при работата върху европейското законодателство. Събраните от центровете данни, обобщени анализи и наблюдения върху пазарни практики се използват активно за изготвяне на позиции и становища, както и при участие в обществени консултации, конференции и други събития. ECC-Net обръща внимание на необходимостта от:

• Засилване на защитата на потребителите на цифровия пазар:
  - Отчетност на дигиталните платформи - трябва да се гарантира, че те са отговорни за безопасността и съответствието на продуктите, продавани чрез техните канали, особено, когато са от продавачи извън ЕС.
  - Сигурни онлайн плащания.
  - Регулиране на инфлуенсърския маркетинг - трябва да се гарантира прозрачност, а инфлуенсърите да бъдат отговорни за промотираните от тях продукти и услуги.
• Защита на потребителите от рисковете, свързани с изкуствения интелект (ИИ):
  - Задължение за информиране относно използването на ИИ: Изискване от компаниите да разкриват кога алгоритмите на ИИ се използват за обработка на лични данни за маркетингови цели, за да може потребителите да вземат информирани решения.
  - Осигуряване на опция за контакт с хора: когато за обслужване на клиенти се използват чатботове, базирани на ИИ, да има възможност потребителите да се свържат с човек, който да им помогне при по-сложни проблеми.
• Подобряване защитата на пътниците:
  - Защита срещу фалит на авиокомпания: Създаване на гаранционна схема за финансова защита на пасажерите при фалит на авиокомпания. Средната загуба в подобни ситуации е около 431 евро на пътник.
  - Изясняване на „извънредни обстоятелства“: Дефиниране и списък с конкретни събития, които се квалифицират като „извънредни“, за да се даде яснота кога авиокомпаниите са освободени от задължения за обезщетение.
  - Стандартизирани правила за багажа в самолета: Установяване на общи ограничения за теглото и размера на ръчния багаж, за да може по-лесно да се прави сравнение в цените при резервация.
  - Осигуряване на прозрачност на посредниците: Въвеждане на специфични правила за платформите за онлайн резервации и на сайтовете, в които се сравняват цените, за да се гарантира ясно ценообразуване и бърза помощ за потребителите, особено по отношение на възстановяване на средства за анулирани услуги.

     За повече информация потърсете: https://www.ecc.bg. Адрес: София, п.к. 1000, ул. Бачо Киро 14. Тел.:  +359 (0)2 986 76 72 Е-мейл: [email protected] 

  „Активни потребители“ и в медиите   

Изкуственият интелект се обучава с личните ни данни

Липсата на комуникационна кампания за еврото води до спекулации сред гражданите

Богомил Николов: Фиксираният курс на лева към еврото е плюс за България и ще бъде трудно хората да бъдат лъгани с цените

   Пазарът в цифри   

• Според проучването на Acoциaциятa нa бaнĸитe в Бългapия, нашите бaнĸи пpeдлaгaт нaй-ниcĸитe лиxвeни пpoцeнти в Eвpoпa пo нoвooтпycнaти ĸpeдити зa дoмaĸинcтвaтa зa пoĸyпĸa нa жилищe в нaциoнaлнa вaлyтa.
• Aбoнaмeнтнитe пaĸeти зa oбcлyжвaнe ocигypявaт нaд 6 пъти пo-ниcĸa цeнa cпpямo изпoлзвaнeтo нa eдинични ycлyги oт тapифитe нa бaнĸитe.
• Бaнĸoвитe ycлyги y нac ca мeждy 2 и 2.5 пъти пo-дocтъпни cпpямo cъпocтaвими дъpжaви в Eвpoпa.
• Цeнaтa нa пpeвoдитe пpeз дигитaлни ĸaнaли e 5.4 пъти пo-ниcĸa cпpямo тeзи нa xapтиeн нocитeл, a дeлът им в бaнĸoвaтa cиcтeмa e 76%.
• Дeлът нa нeтния дoxoд oт тaĸcи и ĸoмиcиoни y нac e 20.6% cпpямo 28.1% cpeднo зa EC.
• Πo дaнни нa EЦБ ĸъм мapт 2025 г. cpeдният лиxвeн пpoцeнт в Бългapия в нaциoнaлнa вaлyтa e 2.46%, пpи 2.94% зa Xъpвaтия, 2.99% зa Cлoвeния и 6.82% зa Унгapия.

   Календар на потребителя   

В навечерието на 1 юни – Международният ден на детето, КЗП е осъществила засилен контрол върху търговците, предлагащи стоки за деца както във физически магазини, така и онлайн. Инспекторите на КЗП са извършили 169 проверки в цялата страна, включително в търговски центрове от типа „МОЛ“, национални и местни вериги магазини. В резултат са съставени 17 акта за установени нарушения: Липса на яснота за това кои стоки или групи стоки са включени в намалението; Необявени условия, при които се прилагат намаленията; Липсващи срокове за валидност на обявените намаления и др. Проверени са и 17 интернет магазина, предлагащи детски дрехи и играчки. В два от тях липсва задължителната преддоговорна информация, а в осем не е посочен срокът на промоционалната кампания. КЗП напомня на търговците, че съгласно закона при обявяване на намаления е задължително: Да се посочат стоките или групите стоки, за които важи намалението; Да се оповестят условията на намалението; Да се посочи ясно началната и крайната дата на кампанията; Да се посочва паралелно предишната и новата цена, като предишната трябва да бъде най-ниската, прилагана поне 30 дни преди намалението. Съобщенията за намаления не могат да бъдат валидни за период, по-дълъг от един месец или по-кратък от един работен ден. КЗП призовава потребителите да бъдат внимателни при пазаруване, особено когато става въпрос за стоки, предназначени за деца. При съмнения за нередности те могат да подават сигнали и жалби чрез сайта на Комисията – www.kzp.bg или чрез мобилното приложение, достъпно за Android и iOS.

На 10 и 11 юни Обучителен център "Темида" организира онлайн Сертифициран курс: „Шенгенско пространство и Шенгенско законодателство“. 

На 12 юни от 15 часа в БТПП, зала А, Българският институт за стандартизация (БИС) организира информационна сесия на тема „Цифров паспорт на продукт /ЦПП/“, на която ще се представят дейностите на европейско ниво, произтичащи от Регламента за екопроектиране на устойчиви продукти и стандартизацията в областта на ЦПП, публикувания през април Работен план на ЕК, процедурата за участие в общественото допитване, като важна част от стандартизационния процес и не на последно място, какви възможности има за засегнатите страни да се подготвят за изпълнение на изискванията. Целта на ЦПП е да предоставя в дигитална форма информация за характеристиките и екологичната устойчивост на продуктите. Той трябва да помогне на потребителите и бизнеса да направят информиран избор при закупуването на стоки, да улесни ремонтите и рециклирането и да подобри прозрачността относно въздействието на жизнения цикъл на продуктите върху околната среда. Над 30 категории на стоки, които се предлагат на пазара на ЕС, попадат в обхвата на изискването за ЦПП: батерии, текстил и облекло, мебели, електроника, строителни материали, детски играчки, метали и алуминий, химикали и други.

До 13 юни можете да споделите мнението си за проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. С него се цели привеждането на акта в съответствие с последните изменения и допълнения на Закона за енергетиката, свързани с новите правомощия на КЕВР да определя базова стойност на електрическа енергия за 1 MWh, която битовият краен клиент следва да заплаща за съответния регулаторен период, компонента от цената на крайния снабдител във връзка със снабдяването с електрическа енергия на битови крайни клиенти и ежемесечни компенсации за покриване на част от разходите на битови крайни клиенти за закупена електрическа енергия от краен снабдител. Чрез предложените промени се постига практическо реализиране на целите на законодателя, а именно: пълна либерализацията на пазара на едро на електрическа енергия, както и механизъм, осигуряващ плавен преход към пазарно обусловени цени за битови крайни клиенти. С отпадането на задължението за ценово регулиране на цените на обществения доставчик и крайните снабдители и въвеждането на нови условия и ред за определяне на базова стойност на електрическата енергия и на компонентата от цената на крайния снабдител във връзка със снабдяването с електрическа енергия на битови крайни клиенти, както и определянето на компенсации за битовите клиенти, ще се осигури постепенно възможност за пълна либерализация на пазара на дребно.

От 16 до 20 юни в София ще се проведе най-големият форум за зелена трансформация в Централна и Източна Европа Green Transition Forum (GTF) 5.0.  

ЕК одобри включването на нов продукт в регистъра на схемите за качество на селскостопанските продукти и храни: „Странджански билков чай“ от България като защитено наименование за произход (ЗНП). Чаят има характерен аромат, съчетаващ мента, липов цвят и нотки на сушени плодове, и има висока антиоксидантна активност. Отглеждането е изцяло ръчно и следва традиционни практики, адаптирани към уникалните варовикови почви в региона, високите нива на слънцегреене и влажния морски бриз. Това ново наименование се добавя към повече от 3 663 защитени наименования, които вече са включени в базата данни eAmbrosia. Целта е да се защитят наименованията на определени продукти, за да се популяризират техните специфични характеристики, свързани с географския им произход и традиционните умения, използвани при тяхното производство. Благодарение на признаването на географски означения потребителите могат да имат доверие, че дадени продукти са качествени, а производителите – да реализират по-добре продукцията си.