Начало

Седмичен бюлетин брой 26 (552)

   Обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност“ - част 3.  

       В предишната част анализирахме съдебната практика и установихме масово изплащане на ниски обезщетения. Какви са причините за ниските обезщетения и какво е решението?

       В КЗ е заставено общото положение, че застрахователят трябва да заплати обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В кодекса се предвижда препращане към нарочна наредба, с която да се създаде определена методика за изчисляване на щети, когато не са представени фактури от потребителя. Тази методика изглежда е „хванала прах“, защото не отразява актуалните пазарни цени през 2024 г.

       След като Кодексът задължава застрахователното дружество да изплаща реално претърпените вреди и не може да прилага обезценка на увреденото имущество, защо се изплащат значително по-малко?

       Застрахователите аргументират размерът на обезщетението като се позовават на база изчисления съгласно наредбата за ликвидация на щети по застраховка „ГО“ (Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства).

       При преглед на Наредба № 24 от 2006 г.,  две неща правят впечатление. Наименованието съдържа препращане към отменения Кодекс за застраховането, а през 2014-та година всички членове на наредбата са отменени освен един:

Чл. 15, ал. 4. Обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1 - 6.

       Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, представляваща Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006 г., към което Наредба № 49/16.10.2014 г. препраща, в Раздел I, чл. 4 е предвидено, че методиката се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Цитираната методика не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя, като тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Тази методика обаче не изчислява реално претърпяната вреда, защото използва данни, които не кореспондират с настоящата реалност през 2024 г. Фактът, че самото наименование на наредбата съдържа отменен законодателен акт показва, че е остаряла. Последната промяна в тази наредба е от 2014 г.

       Наредба не може да противоречи на по-високостоящ нормативен акт, затова застрахователните дружества не трябва да използват изчислението в методиката като аргумент да изплащат по-малко от реално претърпените вреди. Това, че не са предоставени фактури, не позволява на застрахователите да присъдят минимума по наредбата, защото по този начин нарушават чл.386, ал. 2 от Кодекса за застраховане. 

       Пълното проучване можете да прочетете на интернет страницата на Активни потребители.

В част 4 очаквайте нашите изводи и препоръки.

   С вашите въпроси за еврото: Защо сега?     

       Един от любимите лайтмотиви на протестиращите срещу еврозоната е, че проспериращи страни от Централна и Източна Европа не бързат да въвеждат единната валута. Ние ли сме най-простите, че искаме да я внедрим още на 1 януари догодина? Защо да не изчакаме и ние?

       Една от големите работодателски организации – Българската търговско-промишлена палата /БТПП/, коментира този „горещ“ въпрос, любим на противниците на еврото.

Ето фактите

       В публичното пространство се изказват мнения, че трябва да вземем пример от страни като Полша, Чехия, Унгария, Румъния, които са членки на ЕС, но нямащи планове към скорошно присъединяване към еврозоната. Статистиката за последните години показва за тези държави, в периода, когато пътят за присъединяване на България към еврозоната стана по-ясен, че ръстът на БВП на България през 2024 г. е 2.8%, за разлика от Румъния и Унгария, където той е под 1%. Единствено Полша постига ръст на БВП от 2.9%.

       При показателя брутен държавен дълг, като процент от БВП, през 2024 г. България показва 24.1%, докато Унгария – 73%, Полша – 55%, Румъния – 54%. Данните  показват, че страни, които не предприемат политика за присъединяване към еврозоната, а продължават да използват собствена валута, са сериозно задлъжнели. Големият дълг от макроикономическа гледна точка е тежест за бъдещите поколения на тези държави.

       Подобна е и ситуацията с инфлацията. През 2024 г. България има 2.6% инфлация, докато Унгария – 3.7%, Полша – 3.7%, а Румъния – 5.8%.

       При дефицита на платежния баланс България отново е по-добре, отколкото групата на посочените страни – само с 3% дефицит, докато Унгария е с 4.9%, Полша – 6.6%, Румъния – 9.3%. Данните показват трайна тенденция за увеличаване на дълга на тези страни.

       БТПП следи развитието на европейската валута внимателно още от нейното създаване. Досега се констатира, че като цяло ползите за съответна страна, въвеждаща еврото, са в преобладаващата си част положителни, като разбира се, се отчитат известни затруднения основно в дейността на търговията и главно заради паралелното функциониране на две валути.

Да си припомним историята

       По адрес на притесненията за паралелното действие на две валути в кратък период от време, БТПП опреснява паметта на българите, връщайки се назад във времето, когато „добри“ специалисти и финансисти свалиха драстично себестойността на българския лев и вкараха страната в хиперинфлация. За периода от средата на 1996 г. до средата на 1997 г. инфлацията достигна 500%. Длъжни сме да припомням, заявяват от БТПП, че на помощ за спасението на българската икономика дойде първо германската марка, а впоследствие и възприетото от Германия евро. Благодарение на тези две валути, курсът на българския лев не се измени с нито цент от първоначално заложения през 1997 г. във валутния борд 1.95583 лева за марка/евро.

       Можем спокойно да заявим, че притесненията от въвеждането на еврото са безпочвени.

       Опирайки се на опита ни от 1997 г., БТПП не се съмнява, че както гражданите, така и банките ще се справят успешно с превръщането на своите левове в евро. Нужна е само мобилизация на всички фактори, влияещи върху обществените нагласи за по-безболезнено преминаване към еврото, а не да засилваме притесненията на хората, нямащи задълбочени познания във финансовия сектор.

       По отношение на спорния въпрос дали трябва сега да влезем в еврозоната или след време, трябва да отбележим, че по време на престоя си във валутния борд България спазваше всички изисквани показатели. Дори успяхме за определен период от години да имаме бюджетен излишък. Годините, в които бяхме във валутния борд, ни спираха да реализираме по-висок икономически растеж.

   Къде сме ние на онлайн пазара  

       Ново проучване на Евростат, предоставено ни от Европейски потребителски център България, показва как се развива онлайн пазарът в ЕС, как го възприемат и използват потребителите, а и къде сме ние на него.

       През 2024 г. 77% от хората в ЕС са заявили, че са поръчвали или купували стоки и услуги онлайн. За сравнение, само 57% от българите са го правили – най-ниският дял в ЕС заедно с Италия и Румъния.

Най-често купувани стоки онлайн:

Дрехи, обувки и аксесоари (70%)
Абонаменти за филми, сериали или спорт (46%)
Билети за събития (38%)
Транспортни услуги (38%)
Храна от ресторанти с доставка (33%)
Настаняване чрез уебсайт или приложение (33%)
Козметика (31%)

       В България и Румъния 79% от онлайн купувачите са пазарували дрехи и това е над средното равнище за ЕС.

Проблеми при онлайн пазаруване

       Онлайн пазаруването има своите предимства, но също и рискове. Според данни от 2023 г., 1 от всеки 3 онлайн потребители в ЕС (33%) е срещнал проблем при онлайн покупка. Най-често затрудненията са били свързани със забавена доставка (почти всеки пети потребител), с проблем при ползването на сайта (11% от анкетираните) или със сгрешена стока или услуга или пък направо получен повреден продукт (9%). Потребителите в Люксембург, Нидерландия и Испания съобщават, че най-често срещат проблеми при покупки в интернет, въпреки че там електронната търговия е много развита. Най-рядко признават за проблеми в Португалия, Латвия и Кипър. Тези данни подчертават, че не само мащабът на онлайн търговията, но и качеството на услугата варира значително в рамките на ЕС. Независимо къде живеят, потребителите трябва да внимават и да търсят помощ навреме!

Какво още правим онлайн?

       Данните на Евростат показват, че интернетът е неразделна част от живота на европейците – над 93% от хората в ЕС са заявили, че са ползвали интернет в последните 3 месеца. Използва се не само за забавление, но и за важни услуги като банкиране, здравеопазване и комуникация. Онлайн банкирането бележи ръст – използва се средно от 72% от интернет потребителите в ЕС, докато през 2014 г. този дял е бил 56%. Най-често го използват хора между 25 и 64 години. Данните на Евростат показва, че почти всички в Дания, Нидерландия и Финландия използват интернет банкиране. Най-малко плащат онлайн в България (38%) и в Румъния (34%).

       В ЕС 56% от хората на възраст 16–74 години притежават поне базови дигитални умения. В България този дял е само 36%, което ни поставя сред последните в класацията. Особено притеснителна е разликата при младите хора – само 52% от българите на възраст 16–29 години имат базови или по-високи дигитални умения, при средно 71% за ЕС.

       Все повече предприятия в ЕС започват да използват технологии, базирани на изкуствен интелект (ИИ), като средно за ЕС това са 13.5% от фирмите. В България те са наполовина (6,5%).  ИИ се използва главно за анализ на данни, автоматизация и чатботи, но внедряването му в българския бизнес остава ограничено.

Потребителите в България

       използват интернет активно за комуникация и търсене на информация, но остават внимателни и нерядко се сблъскват с проблеми при онлайн покупки. Практиката на ЕПЦ България показва, че на този етап хората предпочитат при проблеми с търговци да комуникират с човек, а не с чатбот. За да се възползваме пълноценно от дигиталния свят, е важно да повишаваме дигиталната си култура и да знаем как да защитим правата си онлайн. Достъпът до онлайн услуги става все по-важен за качеството на живот, а дигиталната грамотност – ключов фактор, който е задължителен за развитието и на отделния човек, и на обществото като цяло. 

   „Активни потребители“ и в медиите    

Експерт: В интернет трябва да се обявяват цените на отделните марки продукти

Изкуствено напомпана инфлация: Погнаха търговците и цените тръгнаха нагоре

Богомил Николов: Страховете от еврото преминават до шест месеца след приемането

Богомил Николов: Законът за таван на надценките на храните може да унищожи малките магазини

   Пазарът в цифри.  

• По данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата продължава спадът в цените на основните хранителни стоки.
• По-евтино се продават зеленчуците, но плодовете продължават да поскъпват.
• Потребителската кошница от 27 продукта за последната седмица е поевтиняла с един лев – от 110 на 109 лева.
• Изразена тенденция на поскъпване се забелязва при олиото и захарта, но драстични изменения - поне до новата реколта от слънчоглед - не се очакват.
• Захарта на световните пазари поевтинява, затова прогнозите са за обръщане на посоката ѝ у нас.
• Доматите стигат най-ниската си стойност от близо един месец.
• Цената на картофите и на пресните картофи се изравнява.
• Черешите продължават да поскъпват - за една седмица с близо 1 лв. на едро до 8,90 лв.
• Поради лошите климатични условия и провалена на много места реколта бързо се покачва и цената на ябълките.

   Календар на потребителя  

През юни съвместни екипи на КЗП, КЗК и НАП са извършили проверки в редица магазини и са установили съществени увеличения в крайните цени на стоки от първа необходимост в кратък период – между 3 и 17 юни. Процесът по присъединяване към еврозоната не може да бъде използван като повод за спекулативно повишаване на цените. Законът ясно регламентира, че търговските практики трябва да бъдат добросъвестни, професионални и прозрачни. Установено е завишение на цените на хранителни стоки от първа необходимост без ясни и обективни икономически причини. Сред продуктите с необосновано увеличение са минерална вода, яйца, краве кисело и прясно мляко, краве сирене, олио, кайма смес, брашно, ориз, картофи и месни продукти. Най-големи отклонения има във Велико Търново, а най-ниски — в област Пловдив. Издадени са 43 заповеди за нелоялни търговски практики. На търговците са дадени 5 дни да предоставят обяснения и доказателства за причините за завишенията. Ако не го направят или ако обясненията не са обективни, следват актове от 50 000 лв. за всяко нарушение.

На 2 юли Обучителен център "Темида" организира онлайн семинар „Последни промени в ЗЗЛПСПОИН (изм. и доп. ДВ. бр. 38 от 9 май 2025 г.). Изграждане и функциониране на канал за вътрешно подаване на сигнали“

До 12 юли Министерство на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации проектозакона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Създава се нова нормативна рамка, която гарантира прозрачност, проследяемост и равнопоставеност в отношенията между участниците във веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Законопроектът предвижда създаването на специална правна уредба на договорите за изкупуване на земеделски продукти и дефинира статута на първите изкупвачи. Въвежда се задължителна писмена форма на договорите за изкупуване на първични земеделски продукти и се определя минималното задължително съдържание на договорите за изкупуване. По отношение на сделки с някои категории земеделски продукти и храни, определени с решение на Министерския съвет, се въвеждат максимални търговски надценки за участниците по веригата на доставки като: преработватели, търговци на едро и търговци на дребно с определен оборот над 20 млн. лв. Въвеждат се специфични изисквания за асортимент, които да гарантират предлагане във веригите магазини на храни от български земеделски производители или преработватели. Предвижда се създаването на електронна система за проследимост на веригата за доставки на земеделски продукти и храни към Министерството на икономиката и индустрията и Обсерватория на веригата на доставки на земеделски продукти и храни към Министерския съвет. Законопроектът е насочен към цялостно подобряване на функционирането на веригата на доставки на земеделски продукти и храни, водещо до повишаване на нейната ефективност и ефикасност и до намаляване на дисбаланса в отношенията между различните участници в нея, в полза на потребителите и обществото като цяло. Основната му цел е чрез установяване на ясни, честни и видими за цялото общество правила, по които възникват и се развиват отношенията между участниците по веригата на доставки на земеделски продукти и храни, да се осигури среда на прозрачност в договарянето, проследимост на функционирането и равнопоставеност в отношенията между участниците по веригата, а от там пропорционално разпределение на добавената стойност от нея, базирано на лоялната конкуренция.

От Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) предупреждават, че зачестяват сигналите от граждани за получаване на фалшиви електронни писма от името на институцията. Наблюдава се концентрация на оплаквания от потребители на една от популярните платформи за предоставяне на имейл услуги. Пиратските съобщения обикновено изискват конкретно действие на потребителя, при което се задейства кибер атака към неговото устройство. НЗОК не изпраща по електронна поща на граждани или договорни партньори файлове, касаещи техния здравноосигурителен статус, информация за дължими суми и друга персонална информация. В тези случаи става дума за Spam-писма, понякога с прикачен зловреден софтуер.

Обръща се внимание, че при получаване на подобен тип писма със съмнително съдържание, гражданите могат да подават сигнали до НЗОК, както и да сигнализират компетентните органи за разследване на киберпрестъпления.

Народното събрание прие Закона за несъстоятелност на физически лица. Неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати. Производствата ще се водят в районните съдилища. Длъжникът има право да иска откриване на производство по несъстоятелност и да упражнява предвидените в този закон права, ако е добросъвестен. Той осигурява своята издръжка по време на производството по несъстоятелност от несеквестируемите си доходи по смисъла на Гражданския процесуален кодекс, а в случай че няма такива или са недостатъчни – и от останалото имущество до размера на несеквестируемия доход. Средствата за допълване на несеквестируемия доход на длъжника, които трябва да се набавят чрез осребряване на секвестируемо имущество, се определят от съда съобразно семейното и имущественото състояние на длъжника и може да бъдат изменени при промяна на обстоятелствата. С предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Ако предявеното вземане не бъде прието в производството по несъстоятелност, давността не се смята за прекъсната, като спирането не се заличава. С откриване на производството по несъстоятелност длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Това ограничение не се прилага за изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника, като плащания към централния и местния бюджет, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги. Масата на несъстоятелността обхваща всички имуществени права на длъжника, както и една втора част от вещите и правата върху вещи - съпружеска имуществена общност. Всички кредитори на физическото лице-длъжник имат право на участие в производството по несъстоятелност според правата и привилегиите си, независимо от вида и произхода на задълженията. В производството по несъстоятелност кредиторите запазват дадените обезпечения. Съдлъжниците и третите лица, предоставили имущество в обезпечение, както и поръчителите, не се ползват от последиците на производството по отношение на главния длъжник. В производството по несъстоятелност вземанията се удовлетворяват в следния ред: вземания, обезпечени с ипотека - от получената сума при реализацията на обезпечението;  вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаната вещ;  разноски по несъстоятелността; вземания за издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица и др. Длъжниците ще могат да се възползват от изчистването на дълговете си само по веднъж. По този начин се цели стимулиране на добросъвестните граждани, а не тези, които ще изчистят задълженията си, но след няколко години ще ги възстановят. 

Кой е "добросъвестен длъжник?" Според закона: “Длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществени състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си". 

Кой е "недобросъвестен длъжник"? 

1. е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран.

2. е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение.

3. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество.

4. се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35, включително когато е учредил вещно обезпечение за чуждо задължение.

5. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (бел. от ред. - за откриване на производството по несъстоятелност), е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му.

6. се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (бел. от ред. - за откриване на производството по несъстоятелност).

7. е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество.

8. умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността.

9. не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

10. в хода на производството е променил настоящия си адрес, или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика.

11. се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (бел. от ред. - за откриване на производството по несъстоятелност).

Жалбите и възраженията в производствата по този закон се подават в 14-дневен срок от обявяването на съответния съдебен или друг акт в Регистъра по несъстоятелност, като препис от тях не се представя за връчване. Срокът за отговор на жалбите е 14-дневен от обявяването им в Регистъра по несъстоятелност. В регистъра се вписват актовете в производството по несъстоятелност на физическите лица, той се поддържа от Министерството на правосъдието.

Синдикът може да прекрати всеки договор, по който длъжникът е страна, ако договорът не е изпълнен изцяло или частично от насрещната страна, като ѝ отправи предизвестие от 15 дни. При прекратяване на договора насрещната страна има право на обезщетение за претърпените вреди.  В случай че в продължение на един месец не може да бъде назначен синдик, съдът назначава за такъв държавен съдебен изпълнител от района на съда по несъстоятелността, който отговаря на изискванията от Търговския закон. С план за погасяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията за срок до три години, частично или цялостно опрощаване на задълженията и извършването на други действия и сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. При продажба на вещ в съпружеска имуществена общност съпругът недлъжник има право да получи половината от получената сума от продажбата. Законът не дава кредитна амнистия, а възможност да се започне на чисто, след като обаче се премине през производство за несъстоятелност.