Начало

Седмичен бюлетин брой 9 (586)

   15 март - Световен ден на правата на потребителите   

Тази година той е посветен на „Безопасни продукти, уверени потребители“

       В поредица от материали ви запознаваме с предстоящия Световен ден на правата на потребителите – с неговата история, настояще и бъдеще. С ролята на асоциация Активни потребители – член на Потребителския интернационал, за защитата правата на българските потребители, сред които основно място заема и правото на безопасни и качествени храни. 

Какво трябва да знаем за този празник?

• За първи път празникът е отбелязан на 15 март 1983 г. и оттогава става важна дата за потребителските организации в цял свят.
• На 9 април 1985 г., Общото събрание на Организацията на обединените нации одобрява идеята той да стане Световен ден на правата на потребителите.
• Денят на правата на потребителите се координира от Потребителския интернационал /Consumers International/ /ПИ/, чийто член е асоциация Активни потребители.
• Мотото на празника през 2026 г. е „Безопасни продукти, уверени потребители“. 
• В България Световният ден на правата на потребителите се чества от 1991 г.
• От 2006 г. е в сила Законът за защита на потребителите, определящ 8 основни права на българските потребители.  

„Безопасни продукти, уверени потребители“

       Изборът на мотото на тазгодишния Световен ден на правата на потребителите никак не е случаен. В нашия глобален дигитален пазар безопасността на продуктите бързо се превърна в критичен проблем, който буди безпокойство – засягайки живота, доверието на потребителите и световната икономика. Според скорошен преглед на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) , 87% от изтеглените или забранени продукти все още са достъпни онлайн. Освен това много страни нямат достатъчно правни рамки, които да помогнат за защитата на обществото от опасни продукти. 

       Това е проблем, който засяга всички нас, всеки ден, на всички континенти, и има непропорционално въздействие върху потребителите в уязвими обстоятелства и в страните с ниски доходи. Той може също така да представлява проблем за общественото здраве и предизвикателство за развитието – допринасяйки за замърсяването и разхищението на ценни ресурси. „Каним всички защитници на потребителите – заявяват от ПИ, да помогнат за справянето с проблемите, произтичащи от продукти с лошо качество, и да се обединят с нас на 15 март, за да повишим осведомеността и да предприемем действия за защита на потребителите. Безопасността на продуктите отдавна е област под микроскоп за нашите  членове. И въпреки нейната значимост, това е област, в която ние сме доказали своето въздействие“ .    

       Миналата година на 9-тата Конференция на ООН за конкуренцията и защитата на потребителите ПИ е помогнал за приемането на Резолюция на ООН относно глобалната безопасност на продуктите, внесена в Общото събрание на ООН. По подобен начин, на първото заседание на министрите на ОИСР по потребителска политика през 2024 г. препоръките на ПИ относно безопасността на продуктите са включени в проект на декларация, която сега се разработва. Прозрачността и анализите, събрани за Световния ден на правата на потребителите, ще спомогнат за ускоряване на тези международни ангажименти, така че, както е посочено в Насоките на ООН за защита на потребителите, „всеки потребител има право на достъп до безопасни и качествени продукти “ .

Основни принципи на кампанията за 15 март 

• Повишаване на разбирането и осведомеността, че недостатъчната безопасност на продуктите подкопава основните човешки права на живот, здраве и безопасност.  

• Когато потребителските групи, като глас на потребителите, са начело на дебатите и разработването на политики и са подкрепяни да допринасят с прозрения, доказателства и решения, се постигат  ефективни резултати, ориентирани  към потребителите.   

• Силното сътрудничество между бизнеса, правителствата и потребителските групи е от съществено значение, за да се гарантира, че безопасността се поддържа на всеки етап от жизнения цикъл на продукта .  

• Надеждните трансгранични системи за безопасност са от съществено значение - включително използването на иновации за ефективен обмен на информация, координация на изтеглянето на продукти от пазара и за ефективно прилагане на политиките и практиките.  

• Унифицираните глобални стандарти и регулаторни рамки могат да помогнат за осигуряване на защитата на всички потребители и ще стимулират глобалното сътрудничество и отчетност.  

Призивът на ПИ: Присъединете се към нас!

       Безопасността на продуктите не трябва да бъде привилегия за малцина. Тя е основно право за всички. За да научите повече за това как можете да се присъедините към кампанията за изграждане на по-голяма отговорност за безопасни продукти, свържете се с [email protected] .  

   Гласът на българските потребители   

В сектора на храните

       В миналия брой ви запознахме с предложението на Асоциация Активни потребители до участниците в предстоящите избори и бъдещите народни представители, с което ги запознаваме с най-важните проблеми на българските потребители, на които трябва да се намери правилно и дългосрочно решение. Те са в областите на: енергийната ефективност на жилищата; храните; бързите кредити, таксиметровите услуги.

       Надяваме се те да бъдат чути и се предприемат конкретни мерки за защита на правата и законните интереси на потребителите в България. Миналата седмица ви запознахме с проблемите и предложения за преодоляването им в сферата на енергийната ефективност на жилищата. Днес продължаваме със сектора на храните – проблемите в него и пътищата за решаването им.

Необходимост от формиране на ясна държавна политика в сектора на храните

       Като представителна организация на българските потребители, сме сериозно заинтересовани и обезпокоени от негативните процеси, които се развиват в сектора на храните, който, както е известно, включва взаимовръзките и тенденциите по цялата верига на доставките на храните от производителя, през дистрибуцията (търговци/прекупвачи) и продажбата/пазара на дребно.

       Един от големите проблеми в сектора на храните, със значими последици за българските потребители, е липсата на последователна и ясно формулирана държавна политика в производството на селскостопанска продукция, с фокус към сектора на храните, недобрата конкурентна среда както в производството, така особено в дистрибуцията на храните и в пазара на дребно.

       Дебатите в обществото, в т.ч. в Народното събрание, по темата за храните предизвика у нас необходимостта да поставим на вниманието на бъдещите народни представители и управленци няколко съществени въпроси.

       На първо място, призоваваме да се обърне специално внимание на състоянието на селското стопанство в България, което вече години е методично разрушавано поради неадекватни секторни политики, даване превес на едни сектори като например зърнопроизводството и загърбване производството на зеленчуци и плодове, макар България да има сериозни традиции и потенциал в този сектор, ограничаване отглеждането на млекодайни животни и др. под. 

       В този смисъл, един от големите проблеми на сектора на храните у нас са структурните деформации, поддържани и развивани поради спорно законодателство, което вместо да намалява деформациите, влошава конкурентната среда и всъщност работи срещу пазарните механизми.

       За да не бъдем голословни, ще се позовем на информацията, която се съдържа в Междинния секторен анализ относно представяне на предварителни заключения за състоянието на конкуренцията в сектора на модерната търговия на дребно със селскостопански и бързооборотни хранителни продукти, извършен от Комисията за защита на конкуренцията и приет с Определение №1141 от 1.12.2025 г., където, след сериозен анализ се  установяват съществени структурни проблеми в сектора на храните, които засягат всички области по веригите на доставки - производство, преработка, дистрибуция и търговия на дребно. В анализа са посочени следните значими проблеми:

- липсват стандарти за качество и ефективен контрол, което води до занижаване на качествените параметри и недостатъчен контрола от страна на институциите;

- структурни дисбаланси, които предпоставят дисбаланси във финансирането, а от там липса на средства за модернизация, автоматизация и внедряване на иновации – например, значителен финансов ресурс продължава да се насочва към зърнопроизводителите, докато преработвателният сектор остава недостатъчно подпомаган; 

- регионални дисбаланси, свързани с наличие на големи търговски вериги със значителни търговски площи, което води до доминиращата им позиция и ограничена конкуренция в рамките на този пазар;

- неблагоприятни за потребителите, а и за производителите ценови практики на търговските вериги, които слагат високите надценки, например, до 91% при някои продукти. Тези практики водят до изкривяване на пазара и оказват конкурентен натиск върху производителите и ограничават тяхната ценова свобода.

       Особено тревожни са тенденциите в сектора на млечните продукти:

-за периода 2020–2024 г. се отчита с до 25% намалено производство на сурово мляко и млечни продукти;

-увеличен внос на сурово мляко и млечни продукти (с 43% за пет години), за да се компенсира недостигът от сурово краве мляко като суровина, което поставя българските производители в неблагоприятна позиция поради ниски изкупни цени.

-силна концентрация на двама най-големи участници на пазара на прясно пастьоризирано мляко и млечни напитки, което създава допълнителни рискове за конкуренцията и ограничава възможностите на по-малките производители и преработватели.

       Представените много обезпокоителни факти и информация ни карат да се обърнем към Вас, за да Ви призовем да работите отговорно и всеотдайно за обществото и за всеки един гражданин. Съзнаваме добре, а се надяваме и Вие да осъзнавате подобаващо, колко стратегически важен за икономиката на страната и за националната сигурност е въпросът за изхранването на населението, при условията на фактически спад в селскостопанското производството и силна зависимост на България от вноса на суровини и готови храни.

       Ето защо за нас, като представители на българските потребители, е изключително важно управленците на България, със своите последователни, компетентни и разумни законодателни и управленски мерки и решения, да гарантират развитието на сектора на храните по цялата верига на доставките, като създадат условия за дългосрочна устойчивост и възстановяване и подобряване на конкурентната среда.

       Във връзка с това предоставяме конкретни препоръки, които, без претенции за изчерпателност, биха подпомогнали процеса на създаване на условия за подобряване състоянието на сектор храни, както следва:

-Разработване на секторни политики в отрасъла на селското стопанство с оглед ясно идентифициране на структурните деформации и приоритетно разработване на мерки за стабилизиране на сектора на храните като елемент на продоволствената сигурност на страната;

-Стимулиране на къси вериги на доставки в сектора на храните чрез приоритетно развиване на местните фермерски пазари (в т.ч. временни и пътуващи) и регионални логистични центрове и др. под., които да улеснят достъпа на дребните производители до крайния потребител;

-Насърчаване на кооперирането на дребните производители чрез активна разяснителна кампания, стимулиране изграждането на кооперации и организации на производителите, които да обединяват ресурсите си и да осигуряват по-добър и ефективен достъп до пазара;

-Създаване на национална политика по качество, с приоритет в производството и преработката на мляко и млечни продукти, в отглеждането и преработката на плодове и зеленчуци;  

-Прозрачност в ценовата политика на пазара на храните чрез комплекс от целенасочени мерки за стимулиране на конкурентна среда на пазара на дребно с хранителни продукти, преодоляване на лоши търговски практики по цялата верига на доставки в контекста на създаване на къси вериги на доставка, разбиване на монополи, преодоляване на прекомерен натиск върху производителите чрез тяхното обединяване/коопериране и др. под. мерки, стимулиращи лоялната конкуренция на пазара на храните.

  Дигиталните продукти и услуги стават все по-лоши, но тенденцията може да бъде обърната   

       Дигиталните продукти и услуги продължават да се влошават. Нов доклад на Норвежкия съвет за защита на потребителите (Forbrukerrådet) показва как този феномен, известен като „enshittification“, засяга както потребителите, така и обществото, но също така, че е възможно тенденцията да бъде обърната.

Мога ли да говоря с човек?

       Вашият Facebook и Instagram са залети от измами и подвеждащи реклами. Търсенията ви в Google се филтрират през изкуствен интелект, което прави резултатите по-неточни или направо грешни. Трябва да плащате абонамент, за да включите отоплението на автомобила си дистанционно. Snapchat изисква пари, за да продължи да съхранява спомените ви. А когато се опитате да подадете оплакване за интелигентната си колонка, която вече не работи, сте принудени да спорите с чатбот.

       „Много хора имат усещането, че дигиталните услуги стават малко по-лоши, и това не е субективно впечатление - казва Фин Луцов-Холм Мирстад, директор по дигитална политика в Норвежкия съвет за защита на потребителите. Промените са резултат от съзнателни решения като част от процес, наречен „enshittification“. Той често протича чрез множество малки изменения, които поотделно изглеждат незначителни. В своята съвкупност те постепенно подкопават качеството на продуктите и услугите, като в стремежа към печалба експлоатират както потребителите, така и външните бизнес партньори. В крайна сметка потребителите се чувстват заключени в системата, защото реални алтернативи липсват. Дигиталните спомени, данните, функционалностите и дори свързаните устройства се контролират от компании, които могат да правят каквито промени пожелаят, по всяко време. Много от нас остават с усещане за безсилие“.

 „Твърде големи, за да им пука“

       В новия доклад „Breaking Free: Pathways to a Fair Technological Future“ Норвежкият съвет за защита на потребителите анализира феномена „enshittification“ и начините за противодействие. Докладът показва как и защо този процес се е превърнал в норма за големите технологични компании. Като пример Мирстад посочва Meta – компанията собственик на Facebook, Instagram и WhatsApp. По данни на Reuters самата Meta изчислява, че около десет процента от годишните ѝ приходи произтичат от измамни реклами в платформите ѝ – сума, достигаща внушителните 16 милиарда долара.

       Meta генерира милиарди приходи от измами, извършвани спрямо нейните потребители. Дори когато ѝ бъдат наложени глоби – процедура, която се проточва с години – те представляват едва незначителна част от реализираните печалби. На практика това означава, че компанията няма икономически стимул да се справи с проблема. В същото време тя не полага реални усилия да подкрепи засегнатите – нито когато профилите им се използват за измамни реклами, нито когато самите те стават жертва на тези схеми, се посочва в доклада.

Не е твърде късно!

       Продължаващата тенденция на влошаване на дигиталните услуги не е неизбежна; за щастие това не е природен закон, подчертава докладът. Технологиите трябва да служат на хората. Необходимо е да ограничим концентрацията на власт в големите дигитални платформи и да я върнем на потребителите, иноваторите и обществото. Все още не е късно да обърнем посоката. Технологиите могат да бъдат двигател на иновации и обществено развитие, но само ако гарантираме, че работят в наша полза, а не единствено в интерес на най-големите компании.

       В доклада Съветът за защита на потребителите предлага конкретни мерки за възстановяване на баланса между потребителите и доставчиците на дигитални услуги:

• По-силни права за потребителите да контролират, адаптират, ремонтират и променят своите продукти и услуги.
• Оперативна съвместимост, преносимост на данните и децентрализация като утвърден стандарт, така че преминаването към различни услуги да бъде възможно най-лесно.
• Строго и възпиращо прилагане на конкурентното право, така че големите технологични компании да не могат безразборно да придобиват стартъпи и конкуренти или по друг начин да насочват пазара в своя полза.
• По-добро финансиране на инициативи за изграждане, поддържане и подобряване на алтернативни дигитални услуги и инфраструктура, базирани на отворен код и отворени протоколи.
• Намаляване на зависимостта на публичния сектор от големите технологични компании, с цел възстановяване на контрола и подкрепа на функциониращ пазар на доставчици, които зачитат основните права.
• Последователно и ефективно прилагане на останалото законодателство, включително в областта на защитата на потребителите и личните данни.

Съвместна международна кампания

       Редица европейски национални потребителски организации се обърнаха към националните правителства с призив за възстановяване на баланса между потребителите и доставчиците на услуги, за приоритизиране на решения, базирани на отворен код и отворени протоколи в процедурите по обществени поръчки, както и за осигуряване на достатъчен ресурс за контролните органи, които упражняват надзор върху големите технологични компании. Паралелно с това националните организации заедно с множество организации и експерти, сред които Европейската потребителска организация BEUC, Amnesty International, European Digital Rights (EDRi), Trans Atlantic Consumer Dialogue (TACD) и др. сезираха с общо писмо Европейската комисия. В него се настоява за намаляване на зависимостта от големите технологични компании и се отправя предупреждение относно рисковете от дерегулация.

    „Активни потребители“ и в медиите    

Промени в закона: Хората ще могат лесно да прекратяват договори за кредит, застраховка или допълнително пенсионно осигуряване

Богомил Николов: Хващам бас с шефа на КЕВР, че папката със сметките за ток ще бъде затворена

   Пазарът в цифри   

• За една седмица, спрямо предходната, стойността на потребителската кошница е намаляла с едно евро от 58 до 57 евро.
• В сравнение със същия период на миналата година, когато е била 52 евро, увеличението е с 5 евро.
• Поскъпват плодовете и зеленчуците, а основните хранителни стоки поевтиняват.
• На годишна база на едро са поскъпнали доматите с 31 на сто, краставиците с 54 процента, тиквичките със 103 процента, лимоните със 72 на сто, ябълките с 29 процента, мандарините с 14 процента, бананите с 8 на сто, зеленият пипер - с 4 на сто.
• Поевтинели са зрелият лук с 26 на сто, морковите с 2 на сто, зелето с 28 на сто, картофите със 17 процента. 
• В сравнение със същия период на миналата година са поевтинели захарта с 4 на сто, зрелият фасул с 6 на сто, оризът с 3 процента.  
• Поскъпнали са олиото с 2 процента, свинското месо също с 2 на сто, кашкавалът, сиренето и пилешкото месо с по 6 процента. 

    Календар на потребителя   

На 20 февруари официално е открит „Дигитален клуб – Пазарджик: иновации и умения за бъдещето“ – модерно пространство за обучение, иновации и развитие на дигитални компетентности. Той е със свободен и безплатен достъп за всички заинтересовани лица, като с предимство се ползват лицата в неравностойно положение, включително безработни, хора с увреждания, представители на уязвими групи и млади хора без професионален опит.

На 10 март Семинари.bg организира онлайн курс „ИИ: Риск & Регулация. Къде се срещат технологията и правото – и какви са рисковете между тях“?

На 12 март Обучителен център "Темида" ще проведе онлайн сертифициран курс на тема:
„Новият Закон за киберсигурност на България“.

На 12 март от 19 часа Моитепари.бг ще организира специална практическа онлайн сесия в Zoom, която ще отговори на най-важните въпроси относно новите правила за попълване на годишната данъчна декларация след въвеждането на еврото. Работилницата е с практическа насоченост и включва попълване на декларацията стъпка по стъпка с реални примери.

На 19 март по време на Forbes Sustainability Forum 2026  ще се обсъди темата „Чиста и устойчива енергетика“, на която ще се анализира как пазарът се променя и как потребителят се превръща в активен участник в управлението на енергията.

По повод на високите сметки за електроенергия и назначените проверки, д-р Богомил Николов – изпълнителен директор на Асоциация "Активни потребители", коментира пред БНР: "Министърът, без да иска, издаде колко несъстоятелен е подходът на КЕВР, тъй като той каза, че когато дойде жалба в КЕВР, тя се изпраща в електроснабдителното дружество и след това КЕВР чака да се върнат обратно отговори от дружеството, т.е. дружеството проверява себе си за грешки. С този подход не може да очаквате да получите много резултати. Проблемът не е съвкупност от 1200 жалби. Той издава нещо по-системно. Тези неща се случват от 20 години. Всяка година се повтаря. И щом всяка година се повтаря, следователно имаме някакъв неразрешен проблем". Според него КЕВР трябва да дефинира хипотезите. А те са две: "Едната хипотеза е, че гражданите са неориентирани и нещо са объркали (казвам го с ирония) и подавайки жалбите, просто нещо не са разбрали. Втората хипотеза е, че дружествата нещо са объркали - тук го казвам вежливо и дипломатично. Тръгвате по двете пътеки - и в двата случая вие имате голям проблем. Вторият случай е много по-страшен, защото най-малкото не е направено нищо, за да има гаранция, че не може да се злоупотребява от страна на електроснабдителните дружества. Около Коледните празници има 10-12 дни, когато никой не работи. Това създава риск електромерите да не бъдат отчетени на точната дата. След това се получава, че едната фактура е за 20 дни, а следващата - 40, което е проблем, защото със срока може да се злоупотребява. Задачата на КЕВР е да формулира вярно хипотезите и оттам нататък да каже какви гаранции има, че тези хипотези не могат да се случат. Потребителите трябва да станем по-настоятелни и да не забравяме толкова лесно".

Данните на БОРИКА АД за декември 2025 г. показват ускорена дигитализация на плащанията с банкови карти в България и ръст на каналите за самообслужване. В най-натоварения месец от годината през системите на БОРИКА са преминали 57,2 млн. картови трансакции – с 11% повече спрямо декември 2024 г., при общ обем от 3,4 млрд. евро (14% ръст). През декември са обработени средно 21 трансакции в секунда, а на 23 декември между 12:00 и 14:00 ч. -  до 67 картови трансакции в секунда. Тези стойности говорят за стабилността на националната картова и платежна инфраструктура, именно в моменти на много висока потребителска активност.

Плащанията на физически ПОС терминали остават водещ канал – с ръст от 13% в броя и 17% в обема (стойността) на плащанията, като обслужват основно ежедневното потребление. Онлайн плащанията нарастват с 14% по брой и 16% в обема, при почти двойно по-висока средна стойност спрямо тези на физически ПОС терминали, което говори, че те се използват за по-големи, планирани покупки.

През същия период тегленията на пари в брой намаляват със 7% като брой, което потвърждава трайната промяна в платежното поведение, въпреки че парите в брой запазват своята роля в определени ситуации.

Най-отчетливата тенденция е ръстът на депозитите чрез банкомати - 85% по обем, до 471 млн. евро, като делът им достига 14% от общия обем на картовите операции. Това е в резултат на подготовката за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г., финансовото приключване на годината и нарастващото доверие в каналите за самообслужване. Средната стойност на един депозит на банкомат е 846 евро, което показва планирано и целенасочено потребителско поведение.

Почти 47% от всички картови плащания през декември 2025 г. са направени в супермаркети и обекти за търговия на дребно. Висок ръст се отчита и при развлечения, услуги, комунални и здравни плащания - с двуцифрени темпове. Декември 2025 г. показва, че дигиталните плащания вече са основно изискване на потребителите и бизнеса. За БОРИКА АД това означава засилена отговорност към сигурността, надеждността и непрекъсваемостта на платежната инфраструктура, която обслужва милиони трансакции ежедневно.

Преди две години влезе в сила Законодателният акт за цифровите услуги. Той защитава основните  права онлайн, като регулира онлайн услугите - например платформите на социалните медии, пазарите, магазините за приложения и онлайн услугите за пътуване и настаняване. От февруари 2024 г. Законодателният акт за цифровите услуги се прилага за повечето платформи в ЕС, с изключение на микропредприятията и малките предприятия. Прилагането се споделя между националните органи (координатори на цифровите услуги) и Европейската комисия, която наблюдава най-големите платформи. За да гарантира спазването на изискванията, Комисията започна няколко разследвания. В някои случаи те накараха платформите да направят конкретни промени. Някои разследвания все още продължават. Например, ЕК наскоро започна разследване на Х и неговото внедряване на Grok и разшири текущото си разследване на системите за препоръчване на Х. Тя също така започна разследване на Shein за неговия пристрастяващ дизайн, липса на прозрачност и продажба на незаконни продукти. В друг случай Комисията предварително установи, че дизайнът на TikTok, предизвикващ пристрастяване, е в нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги. Когато това се случи, платформата може да се защити, да разгледа следствените досиета и да отговори писмено, преди да вземе окончателно решение. Големите платформи, които не спазват Законодателния акт за цифровите услуги, могат да бъдат глобени с до 6% от общия си годишен оборот. От тях може също така да се изисква да предприемат коригиращи мерки.

Чрез мерки като Законодателния акт за цифровите услуги ЕС оформя цифровото бъдеще на Европа. Той подкрепя, финансира и регулира новите технологии с цел укрепване на демокрацията и повишаване на конкурентоспособността и технологичната независимост на Европа.