Начало

Седмичен бюлетин брой 11 (588)

   Гласът на българските потребители   

За такситата, цените и конкуренцията

       Започва предизборната кампания. Регистрираните партии и коалиции ще ни обещават какви ли не светли бъднини за държавата, обществото и всеки от нас. Но ще се чуе ли гласът на най-голямата група избиратели – на потребителите? За тяхното битие, трудности и очаквания от следващия парламент?

       Както ви съобщихме, Асоциация Активни потребители отправи предложение до участниците в предстоящите избори и бъдещите народни представители, с което ги запознава с най-важните проблеми на българските потребители, на които трябва да се намери правилно и дългосрочно решение. Надяваме се те да бъдат чути и се предприемат конкретни мерки за защита на правата и законните интереси на потребителите в България. Досега ви представихме предложенията в областите на: енергийната ефективност на жилищата; храните и бързите кредити. Днес е редът на таксиметровите услуги.

Относно прилаганата антиконкурентна административна регулация на цените на таксиметровите услуги

       Следва да напомним, че през 2011 г. народното представителство въведе законова регулация в чл. 24а, ал.5 (редакция от 2011 г.) на Закона за автомобилните превози (ЗАП), съгласно която общинските съвети определят максимални цени за таксиметров превоз на пътници. Принципно споделяме разбирането за ясни и справедливи пазарни механизми във всички сфери на икономическия живот, които стимулират конкуренцията и работят за по-високо качество и за оптимални цени на стоки и услуги, но приехме положително въведената регулация, доколкото разглеждахме този режим като временна мярка, която успя да препятства и преустанови в значителна степен негативни практики като тези, при които някои таксиметрови водачи, разчитайки на невежеството или невниманието на потребители (нерядко и на чуждестранни граждани), по-често в тъмните часове на деня, извършваха превози на необосновано високи цени.

       Като резултат можем да потвърдим, че законово въведеното изискване за максимални цени изигра благоприятна и дисциплинираща роля по отношение механизмите на формиране на цените на таксиметровите услуги. Пред таксиметровите превозвачи се създадоха условия да формират цените на услугата под установения максимален праг, което изигра поне в първите няколко години благоприятна роля за развитие на конкуренцията в таксиметровия пазар.

       През 2014 г. българският законодател направи поредна промяна в цитирания чл.24а, ал.5 (редакция от 2014 г.) на ЗАП, като въведе изискването общинските съвети да определят както максимални, така и минимални цени за таксиметровия превоз. Тази законодателна стъпка остана неясна за обществото и създаде реални условия за провеждане на практики, които фактически блокираха конкуренцията. Нашата позиция и тогава, а и към момента е, че съобразно българските условия, при лимитиране на максималния праг на цените пазарът сам може да регулира размера на цените под определения максимум.

       В периода 2016-2021 г. народното представителство извърши няколко изм. и доп. в чл.24а, стара ал. 5, нова ал.11 на ЗАП и окончателно регламентира, че общинските съвети, в срок до 31 октомври определят минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници по съответната тарифа за следващата година, валидни за територията на съответната община, а ако общинският съвет не определи минимални и максимални цени за текущата година, се прилагат цените към 31 декември на предходната година.

       С тези периодични изменения и допълнения на цитираната разпоредба в ЗАП категорично се затвърди административният подход и тоталната регулация на пазара на таксиметровите услуги. Така се заличиха изцяло конкурентните принципи, характерни за един свободен пазар, какъвто би следвало да бъде таксиметровият пазар. Както е известно, конкурентният пазар създава предпоставки и естествени условия за подобряване на качеството на таксиметровата услуга и в значителна степен отговаря на потребностите и интересите на потребителите на тази услуга. В този смисъл, като потребителска организация, винаги  сме се обявявали срещу намесата на държавната и местната власт в процесите на ограничаване и даже ликвидиране на конкуренцията на таксиметровия пазар.

       В подкрепа на нашата позиция е и установилата се в годините след 2014/2016 г. неблагоприятна за конкуренцията, респ. за потребителите, практика почти без изключение компаниите на таксиметровите превозвачи в София например, да прилагат утвърдените от Общинския съвет минимални цени за таксиметров превоз.

Като потребителска организация категорично считаме, че въведените и периодично променяни от съответните общински съвети минимални цени на таксиметровата услуга изкривяват пазара, ликвидират конкурентните начала, характерни за  един нормален пазар, водят до съгласувани практики и сериозно накърняват интересите на българските потребители.

       Законодателно въведеното правило за административно определяне на максималните и минималните прагове за формиране на цената на таксиметровата услуга вероятно е замислена като възможност в рамките на горните и долните лимити всеки таксиметров превозвач/фирма да формира своя конкурентна цена. Това е на пръв поглед. Резултатът е различен. Стигна се до ситуация, в която отделните таксиметрови фирми или негласно/гласно се споразумяват за размера на цената, или под страх от загуба на клиенти всички като по команда формират цените си на административно определения минимален размер или малко над него. Така вместо да се стимулира гъвкавост, креативност, по-високо качество на услугата, се достигна до уеднаквяване на цените, до липса на какъвто и да е избор за потребителите, защото всички таксиметрови превозвачи предлагат идентични цени.

       Нещо повече, дописвайки незаконосъобразно Закона за автомобилните превози, чл.24а, ал.11, Столичен общински съвет в своето Решение №873, обявено на 30 октомври 2025 г., прие обща методика за автоматично индексиране на минималните и максимални цени за таксиметров превоз на пътници, валидна на територията на Столична община. По този начин категорично се затвърждава административният подход на формиране на минималните цени на таксиметровия превоз в София. Така, без да се зачитат законовите разпоредби се въвежда автоматичният подход на административно индексиране на същите тези цени, с което се облекчава работата на СОС, но се ликвидира окончателно конкурентният принцип, респ. се слага точка на възможностите за създаване на нормален конкурентен пазар на таксиметровите превози и се ликвидират възможностите за стимулиране на ценовото разнообразие и по-доброто качество на таксиметровите услуги. Т.е. премахват се две съществени пазарни изисквания, които биха гарантирали по-добра таксиметрова услуга за потребителите. Като цяло считаме, че принципът за административно регулиране на минимални цени за таксиметров превоз създаде трайни условия за съгласувани практики, които работят срещу конкурентния пазар, създават възможност за формиране на непазарни цени без гаранции за по-високо качество на услугата.

       Всичко описано по-горе предизвиква у нас съмнения за наличие на действащ картел в сферата на таксиметровите услуги, а законодателната и местната власт се превръщат в естествен съюзник и покровител на посочените негативни процеси в сектора. Обстоятелство, което работи срещу интересите и законните права на потребителите.

       С оглед на това, призоваваме бъдещите народни представители да обърнат внимание на изложеното по-горе относно негативните процеси в сектора на таксиметровите услуги и сериозно да обмислят необходимостта от премахване на минималните цени на таксиметровите услуги в Закона за автомобилните превози и на отваряне на достъпа до пазара на популярните в Европа алтернативи Юбер и Болт, с което естествено ще се стимулира конкуренцията в бранша.  

       Представените всички наши предложения настояваме да бъдат сериозно обсъдени и по възможност съобразени при разработване и публично оповестяване на Вашите предизборни платформи и кампании във връзка с провеждането на парламентарните избори на 19 април 2026 г.

   Предизвикателства пред здравните услуги за потребителите   

       В самия край на миналата година ЕК разпространи доклад за състоянието на здравеопазването в ЕС, здравни профили на всяка държава и призова: „Европа спешно се нуждае от иновативни здравни системи“. Здравните профили отразяват специфичните предизвикателства, пред които са изправени държавите, и предоставят анализ на ефективността, достъпността и устойчивостта на здравната система на всяка държава, със специален акцент върху фармацевтичните продукти.

   Какво показва анализът за България?   

Здравен статус

       Продължителността на живота в България остава най-ниската в ЕС въпреки възстановяването си след пандемията. След резки загуби през 2020-21 г., тя се възстанови през 2022 г., за да достигне 75,9 години през 2024 г., надминавайки нивото си преди пандемията, но все още почти шест години под средното за ЕС. Широката разлика между половете от 7,4 години отразява по-високото излагане на мъжете на поведенчески рискове, наред с постоянно високата сърдечно-съдова смъртност.

Рискови фактори

       Делът на възрастните в България, които пушат ежедневно, е най-високият в ЕС, без никакво намаление през последното десетилетие. Консумацията на алкохол също не е намаляла и остава с над 10% по-висока от средната за ЕС. Докато нивата на затлъстяване сред възрастните са ниски. Само 11% от възрастните съобщават, че извършват физическа активност поне три пъти седмично, най-малкият дял в ЕС.

Здравна система

       Разходите за здравеопазване на глава от населението в България през 2023 г. са били само около половината от средните за ЕС (след коригиране на разликите в разходите за живот). Като дял от БВП, България е отделила 7,9% от БВП си за здравеопазване, което е доста под средното за ЕС от 10%. Публичното финансиране е покрило 63% от разходите за здравеопазване, което е много по-нисък дял от средното за ЕС от 80%, като почти всички останали разходи са платени от собствения джоб. България отчита един от най-високите проценти на предотвратима смъртност в ЕС. Предотвратимата смъртност се е увеличила през 2019-22 г. поради COVID-19, докато лечимата смъртност едва се е подобрила от десетилетие и остава повече от два пъти по-висока от средната за ЕС. България е изправена пред ниско и десетилетие намаляващо предлагане на общопрактикуващи лекари, утежнено от рязък регионален дисбаланс, който ограничава достъпа и измества грижите към болниците. Ходът от 2021 г., който позволява самостоятелни практики за медицински сестри, акушерки и рехабилитационни терапевти, има ограничен ефект без възстановяване на средства от НЗОК, което води до стимули, подкрепени от NRRP, и национална стратегия от 2027 г. за ребалансиране на първичната медицинска помощ.

Устойчивост

       Постоянният недостиг на медицински сестри в България се обуславя от много ниския брой завършили висше образование, което утежнява и без това ниската гъстота на медицинските сестри и затруднява предоставянето на услуги. Структурните фактори включват ограничен брой места за обучение, лоши условия на труд и ниско заплащане, което потиска набирането и задържането на персонал. Последните реформи определят медицинските сестри и акушерството като приоритетни области и правят програмите безплатни за обучение.

   Данъчни стимули, саниране и по-малко бюрокрация за жилищата    

       След като ЕК прие плана за жилища на достъпни цени в ЕС, с който ви запознахме, през седмицата ЕП представи препоръки относно жилищната криза в ЕС, като предложи решения за достойно, устойчиво и достъпно жилищно настаняване.

Факти в подкрепа

• В Европа липсват 10 милиона жилища, наемите са се повишили с повече от 30%, а младите хора и семействата плащат цената за това.
• Жилищното настаняване трябва да е основен социален приоритет, а жилищната криза в ЕС е реална и засяга хората във всички държави членки. Жилищната криза има сериозни последици за качеството на живот на европейците, като оказва въздействие върху здравето, социалното сближаване и достъпа до икономически възможности.
• В България – на пръв поглед жилища „бол“. В градовете – особено в големите, строителството върви на бързи обороти, в селата – хиляди пустеещи къщи. Но, изследване на Евростат констатира факта - младите хора в България до късно живеят при своите родители.
• На младите хора - до 35 години, се налага да живеят с родителите или приятели заради невъзможността да си купят свое жилище и скъпите наеми.
• Често срещана практика у нас е в едно жилище да живеят две или дори три поколения. Въпреки изгодните кредити и наличието на жилища на пазара, цените „хвърчат“, особено през подготвителната за еврозоната 2025 г. 

       Евростат разкрива големите диспропорции на жилищния сектор у нас. Около 41% от българите живеят в пренаселени жилища. Средният показател за пренаселеност в ЕС е около 17%. Близо 1,1 милиона българи, или около 15 на сто от населението у нас, живеe в жилища, които се споделят от повече от едно семейство – често три поколения, или около 6-9 членове на едно домакинство обитават маломерно жилище от 60-70 квадратни метра. Процентът на пренаселените жилища у нас в големите градове е около 48 на сто. За сравнение, в ЕС средният процент е едва 18 на сто. Въпреки изключителната пренаселеност на жилищния фонд у нас Евростат регистрира, че в същото време България е в челото на класацията по брой незаети жилища. Близо 31 на сто от жилищата в градовете и селата стоят празни - от общо 3,9 млн. броя единици жилища у нас – около 1,2 милиона са необитаеми и незаети. В градските райони незаетите жилища са над 650 хиляди (25 на сто от жилищата в градска среда), а в селските райони незаетите жилища са над 560 хиляди, или 43 на сто от сградния фонд. Някои експерти препоръчват да се постави данък върху незаетите жилища, но този проблем не се обсъжда у нас.

Препоръки за достъпни жилища

       Накратко, целта на ЕС за достойно, устойчиво и достъпно жилищно настаняване се опира на няколко основни стълба:          

• Краткосрочните наеми не следва да застрашават финансовата достъпност на градовете 
• Данъчни системи, основани на стимули, необходими за подпомагане на домакинствата с ниски и средни доходи  
• Укрепване на промишления суверенитет на ЕС в сектора на строителството и санирането  
• Разрешителните за строеж трябва да бъдат обработени в рамките на максимум 60 дни  

Подобряване на жизнения стандарт

       Едно от водещите предложения за подобряване на жилищната среда в ЕС е да се заделят специални средства за саниране, за подобряване на енергийните характеристики на жилищните сгради и за борба с енергийната бедност. Всички нови жилища трябва да отговарят на стандартите за качество на изолацията, енергийната ефективност и качеството на въздуха. Предвид на широкото разпространение на краткосрочното отдаване под наем, се налага първо, предстоящият закон да постигне баланс между развитието на туризма и осигуряването на достъп до жилища на достъпни цени. Второ, да се заделя адекватен дял от обществените и социалните жилища в градовете на ЕС, за да се увеличи финансовата достъпност и предлагането на жилища за уязвимите хора. Трето, държавите членки да засилят защитата на правата на наемателите.

Инвестиции и фискална помощ

       ЕП се застъпва за основани на стимули данъчни мерки в подкрепа на домакинствата с ниски и средни доходи, премахване на данъчните бариери (т.е. високи такси за регистрация) за купувачите за първи път и данъчни условия, които правят дългосрочните наеми по-достъпни. Необходимо е да се влагат повече инвестиции на ЕС в жилищното настаняване чрез по-добро координиране на съществуващото финансиране и преразпределяне на неизползваните ресурси по плана за възстановяване и устойчивост в подкрепа на изграждането и санирането на социални, кооперативни жилища и жилища на достъпни цени. Всяко преразглеждане на правилата за държавна помощ следва да улесни публичните инвестиции в социални жилища, като същевременно се зачита многообразието на националните пазари.

По-бързи и по-лесни процедури

       На ЕК се предлага да представи пакет за опростяване, за да се намали бюрокрацията в жилищния сектор. Това включва по-прости процедури за издаване на разрешения, например чрез цифрови процедури, и 60-дневен срок за издаване на разрешения.

       И докато ние стигнем до последната точка - борбата с бюрокрацията, трябва да решим уравненията с диспропорциите на нашия жилищен фонд и да намерим правилния отговор, който води до достойно, устойчиво и достъпно жилищно настаняване. А за това са необходими нови политики, регулации и много целенасочени усилия.

    „Активни потребители“ и в медиите    

Богомил Николов: Ключът за по-ниски продуктови такси е у екоминистерството

Българите плащат до 90 пъти по-високи екотакси за някои продукти, обявиха производители

Богомил Николов: Възможно е горивата да поскъпнат и с до 30%

   Пазарът в цифри   

• Анализ на Асоциацията на банките в България сочи, че в края на 2025 г. българската икономика отчита ръст от 3,2% на годишна база с най-голям принос на частното потребление и бруто образуването на основен капитал.
• Инфлацията нараства с 3,5% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2025 г.
• В края на декември 2025 г. безработицата е на ниво от 3,4%.
• Бюджетният дефицит е 3,1% от прогнозния БВП към края на декември 2025 г.
• До края на четвъртото тримесечие на 2025 г. банковият сектор отчита нетна печалба в размер на 3 628,1 млн. лв.
• Влияние върху финансовия резултат на банковата система оказват високата кредитна активност и подобряване качеството на кредитните портфейли на банките.
• През четвъртото тримесечие на 2025 г. ръстът на кредитите остава висок както за домакинствата, така и за фирмите.
• Към края на декември 2025 г. се наблюдава намаление на лихвените проценти по новодоговорените жилищни кредити в евро и по новодоговорените кредити за предприятията в лева. Отчита се и намаление на лихвените проценти по депозитите в лева за домакинствата и депозитите за предприятията.
• През четвъртото тримесечие има увеличение на лихвените проценти по новодоговорените кредити за потребление в лева и в евро, по новодоговорените левови жилищни кредити, както и по новодоговорените кредити за фирмите в евро. В същото време се наблюдава увеличение на лихвените проценти по депозитите в евро.

   Календар на потребителя   

На 6 март в Държавен вестник, бр. 24 са обнародвани измененията и допълненията в Закона за марките и географските означения, с които се въвежда европейската система за закрила на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти и изискванията на Регламент (ЕС) 2023/2411. Със законовите промени Патентното ведомство на България се определя за компетентен национален орган съгласно чл. 12 и чл. 50 от регламента. Разширяват се и правомощията му в областта на административнонаказателната дейност, включително чрез въвеждане на възможност за премахване на фалшиви стоки от онлайн платформи за търговия. Промените засягат и процедурите за марки, като важен момент за потребителите на услуги е, че се въвежда изискването за подписване на заявките за марки.

На 10 март ЕК публикува енергийния пакет за гражданите. С него се предлагат действия за намаляване на сметките за енергия, предоставяне на възможност на гражданите да произвеждат и споделят собствена чиста енергия и борба с енергийната бедност. Потребителите могат да се възползват от по-бърза смяна на доставчика, по-ниски данъци и налози върху сметките им за електроенергия и по-прозрачна информация за сметките и договорите за енергия.

На 24 март в Capital Fort Семинари.bg организира обсъждане на тема: „Как членството на България в еврозоната променя бизнеса, цените и поведението на потребителите“.

На 26 март ще се проведе онлайн курс Изкуствен Интелект за начинаещи. В края на курса всеки ще има основните познания как да работи с инженерство на запитванията (prompt engineering), как да използва ChatGPT, Gemini, Copilot и как да създава картинки, видео и аудио с ИИ.

До 31 март подалите годишните си декларации за доходите през 2025 г. по електронен път ползват отстъпка до 255,65 евро/500 лева от данъка за довнасяне. Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в Портала за е-услуги на НАП. Данъчната кампания за деклариране на доходите на физически лица, получени през 2025 г., приключва на 30 април. Отстъпката се ползва от граждани, ако нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и внесат целия размер на данъка за довнасяне до края на март. Дължимият данък за довнасяне или надвнесения данък се заплаща, съответно възстановява, в евро.

Секторният анализ на КЗК на пазара на храни показва сериозни дисбаланси по цялата верига на доставки в сектора на храните, особено в по-слабо развитите региони. Секторът на млечните продукти например е силно концентриран. Вносът на млечни продукти е нараснал с 43% за последните пет години, а производството у нас бележи спад - при прясното мляко с 8%, сиренето с 9%, кашкавала с 14%, яйцата с 17%, а суровото мляко – с 25%. Българските потребители плащат едни от най-високите цени на млечни продукти в Европа. Развитието на къси вериги на доставки може да се насърчи чрез изграждане на подходяща инфраструктура в населените места - местни логистични центрове, регионални пазари, тържища и складови бази. Тази инфраструктура може да се финансира целево с европейски или национални средства с активното участие на държавата, общините и бизнеса, включително чрез публично-частни партньорства. Създаването на партньорства между производителите под формата на кооперативи и други модели за колективни директни продажби също е част от решенията за насърчаване на късите вериги на доставки.

Мрежата на ЕК „Европа директно“ включва 400 информационни центрове в целия ЕС. Те предоставят на гражданите и бизнеса информация за ЕС, неговите политики и отражението им върху всекидневието. 85 от 400-те центрове са нови. В периода 2026-2030 г. информационната мрежа поставя акцент върху ролята на гражданите в демократичните процеси. Центровете ще се стремят да създадат пространства, в които хората да се срещат и да обсъждат въпроси от европейския дневен ред. Те ще организират по места разговори за Европа – ще насърчават гражданското участие, дискусиите и прекия диалог. В България има 12 такива центъра от общата мрежа. Те са в градовете Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Лом, Ловеч, Пловдив, Русе и Сливен. Мрежата е изградена от неправителствени организации, бизнес асоциации, общини и други партньори. В България центровете организират десетки събития и информационни дейности всяка година — дебати и семинари с широко участие, неформални прояви, европейски кафенета, викторини, както и училищни симулации на процеса на вземане на решения в ЕС.