Начало

Седмичен бюлетин брой 19 (596)

   Проверено за вас: Най-беден ли е българинът?   

       Един от лайтмотивите на приключилата неотдавна предизборна кампания беше „най-бедната страна в ЕС“. Той се използваше от политици с повод и без повод. Чуваме го често и след изборите. Вярно е, че България стана член на ЕС като най-бедната държава. Но какво се случва след това? Има ли напредък в равнището на доходите, потреблението и бедността? Обективността изисква да погледнем на тези показатели и тяхната динамика във времето. Но това не го чухме от никой, избрал за „удар“ от своята трибуна бедността на българина. Не чухме сравнението – откъде тръгнахме и какво променихме.

       Данните на Евростат за 2025 г. разкриват значителни диспропорции в икономическото благосъстояние на държавите членки на ЕС. Измерен чрез БВП на глава от населението в стандарти на покупателната способност (СПС), стандартът на живот варира от 68% от средното за ЕС в България и Гърция до 239% в Люксембург. България заема последното място по богатство в ЕС, заедно с Гърция.

       Друго изследване на Евростат показва, че 37,4% от хората у нас се определят като субективно бедни - т.е. смятат, че доходите им не им позволяват да живеят достойно. Това поставя България на второ място в ЕС след Гърция, където цели 66,8% от населението се възприема като бедно. На трето място е Словакия с 28,7%. 

       За повече обективност Институтът на германската икономика е изчислил разпределението на доходите в целия ЕС, като, за да отчетат ценовите разлики в отделните страни, учените ползват т.нар. стандарт на покупателната способност (СПС), който показва дохода, с които потребителите във всички страни могат да закупят едно и също количество стоки и услуги. Според класацията по този показател България заема предпоследното, 26-то място в тази класация. След нас е Унгария. Изчисленията на Института на германската икономика показват:

• близо 58 процента от българите са застрашени от бедност,
• над 16 процента имат доходи, които са в ниската част на средните за ЕС,
• малко над 20 процента получават точно средното ниво на доходите в ЕС,
• 4,3 процента взимат малко повече от това средноевропейско ниво,
• относително богати са едва 1,5 процента от българските граждани.

       Чувството за бедност е субективно и поражда парадокс. При близо 40 на сто чувстващи се бедни българи, потреблението по данни на НСИ постоянно нараства, дори „крепи“ ръста на БВП. Расте броят на пътуващите за уикенда в чужбина, на продажбите на нови автомобили, на частните учебни заведения, театрите и кината са пълни, имотният пазар се задъхва, депозитите растат и т.н. Къде е истината? За да я открием, потърсихме мнението на Института за пазарна икономика, когото не можем да обвиним в субективизъм.

Покупателната способност нараства с над 80% за десетилетие

       Данните за доходите, потреблението и бедността очертават картина на нарастващо благосъстояние през последните години, а не на обедняване. Реалните доходи и покупателната способност на домакинствата се повишават, а структурата на разходите постепенно се измества от базови потребности към повече разходи за свободно време, култура и образование. В същото време бедността и неравенството остават сериозен проблем, но са все по-силно концентрирани в определени уязвими групи. Това ясно демонстрира, че социалната политика трябва да се насочва по-прецизно към хората с най-висок риск.

       Индексът на реалния доход – с други думи, промяната на средния доход минус инфлацията, което измерва промяната в покупателната способност– расте с равномерни темпове през последното десетилетие. Ясно можем да отграничим три периода – относително бавен линеен ръст до 2021 г., временно забавяне заради на двуцифрената инфлация през 2022 г. и отчетливо ускоряване на ръста през последните две години: между 2023 и 2024 г. увеличението на реалния доход е с 13%, между 2024 и 2025 г. – с 12%. Това за пореден път подчертава извода, че не само е несъстоятелно да се говори за обедняване (и съответно да се мислят мерки за справянето с него), напротив – въпреки значителната инфлация през последните пет години, домакинствата могат да си позволят почти два пъти повече стоки и услуги в сравнение с десетилетие по-рано.

       Този процес е свързан и с постепенна промяна в структурата на разходите на домакинствата. Храната вече заема 29,3% от общите разходи, спад от 1,5 пр. п. спрямо 2016 г. – т.е. българите отделят по-малко за храна въпреки изпреварващата инфлация при хранителните стоки. Независимо от значителния ръст на цените на недвижимите имоти и наемите, общите разходи за дома (включващи и режийните) са намалели от 14,3% на 10,7%. Обратно, ръст има в дела на разходите за свободно време, култура и образование в домакинските бюджети. Значително повишение има и при дела на данъците и социалните осигуровки (до общо 15,4% от разходите), което отразява увеличаването на трудовите възнаграждения, високата заетост и рекордно ниска безработица.

Фактори на неравенството 

       Делът на бедните се задържа над 21%, но заради спада на населението броят на хората под актуалната линия на бедност е 1,369 млн. души, което представлява номинален спад дори и спрямо 2022 г., когато броят на бедните е бил над 1,55 млн. души. Важно е да отбележим, че линията на бедност (442 евро за 2025 г.) расте с темп над годишната инфлация, което означава, че покупателната способност на домакинствата около линията на бедност нараства. Повод за умерен оптимизъм дава и постепенното свиване на показателите на неравенство, въпреки че страната остава сред тези с най-високо неравенство в дохода в рамките на ЕС.

       Основните фактори зад бедността остават без промяна. Делът на бедните сред ромите приближава 2/3, докато при българите е отчетливо под средния за страната – 15%. При хората с начално и без образование бедните приближават 50%, а сред безработните той е 55%. Тези три фактора – успешното участие на пазара на труд, образованието и провалената ромска интеграция до голяма степен определят динамиката и разпределението на бедността у нас и, заедно с изпреварващия ръст на доходите на горните доходни групи, формират неравенството.

Накъде да вървим?

       Моментната снимка на доходите, покупателната способност и бедността дават ясна насока за нужните промени на социалната политика в непосредствено бъдеще. Липсват аргументи за мерки в подкрепа на потреблението или намеси в цени, още повече за такива насочени хоризонтално към цялото население; още повече, те създават риск от допълнителна инфлация. Остава обаче нуждата от преформатиране на модела на социална помощ в посока по-добро прицелване на разходите чрез профилиране и оценка на реалните потребности – това следва да е приоритет на екипа на бъдещия социален министър. Конкретните стъпки към това, са най-общо:

• Обединяване на основните помощи в единна доходна подкрепа — месечни социални помощи, отопление и част от семейните помощи да се оценяват по общ критерий: дохода на домакинството.
• Разделяне на подкрепата на два ясни вектора — първият да е универсална подкрепа срещу бедност и материални лишения, а вторият — подкрепа за хора със специфични потребности, например нужда от грижа, самостоятелен живот или допълнителни средства, свързани със здравословно състояние.
• По-пълна интеграция на услуги, лична помощ и парични трансфери — системата да започва от оценка на нуждите на конкретния човек и домакинството, след което да предлага комбинация от социални услуги, лична помощ и финансова подкрепа; на местно ниво това означава една контактна точка и повече услуги в дома и общността.

   Ръководство за потребителите: Какво е грийнуошинг и има ли място в живота ни?    

       Наред със стотиците чуждици и термини в ежедневието ни – като почнем от витрините на магазините и стигнем до опаковките на стоките, все по-често четем и чуваме за „грийнуошинг“. Но какво значение и има ли въобще значение за потребителя този относително нов термин? Блумбърг опреличава "Greenwashing"-а на фалшивите екологични претенции, при които (зелено изпиране или грийнуошинг) компаниите се възползват от загрижеността на всички за изменението на климата. Най-общо казано, когато компаниите претендират за добросъвестност по отношение на околната среда, за да привлекат повече клиенти или да намалят проверките към себе си. На практика "грийнуошинг" може да бъде трудно разбираем. Когато през 2001 г. British Petroleum се преименува на BP ("Beyond Petroleum"), мнозина нарекоха това "greenwashing". Когато Unilever Plc заяви, че нейният прах за пране Persil е "по-щадящ за нашата планета", без да обясни как, регулаторният орган по рекламата прекрати рекламата заради "greenwashing". Или рекламата на HSBC Holdings Plc, забранена в Обединеното кралство затова, че изтъква екологичното финансиране на банката, без да споменава финансирането на изкопаеми горива и т.н. Досега регулирането на "greenwashing" е ограничено, но предстоят по-активни тактики: ЕК е предложила законодателство, което ще забрани определени термини, когато те не са подкрепени с доказателства.

       Европейската комисия публикува списък с ключови думи, за да помогне за идентифицирането на " грийнуошинг". Той включва "неутрален по отношение на климата", "неутрален по отношение на въглеродните емисии" и "компенсиран по отношение на CO2", които често са индикатори, че дадена компания разчита на съмнителни въглеродни квоти, за да изглежда по-правдоподобна. В САЩ Зелените ръководства на Федералната търговска комисия (написани за компании и търговци) също определят думата "екологосъобразен" като подвеждаща, освен ако не е придружена от конкретни данни.

И примери от нашия „двор“

       Редовните ни читатели сигурно помнят, е в началото на годината асоциация Активни потребители направи проучване на пазара на шампоани у нас. Наред с качествените и отличаващите се с естествени съставки, в резултатите се появиха и изделия, попадащи в категорията "грийнуошинг". Ето някои от изводите на проучването:

       Напоследък козметичните продукти с претенции за натурален състав или екологична формула, набират все по-голяма популярност. Потребителите се интересуват от качествени продукти с естествени съставки, които не замърсяват, а при производството им се спазват етични практики за снабдяване, продуктови иновации и ясно етикетиране. Решихме да изпитаме 26 марки шампоани със зелени претенции. 

       Големите и красиви зелени етикети или твърдения за естествен произход на съставките изкушават, но не разкриват цялата истина за продукта. За да я разберем, трябва да вникнем в съдържанието. Съставките обаче, изписани със своите сложни научни имена, най-вероятно биха били разчетени единствено от магистър фармацевт или химик, но не говорят много на мнозинството потребители. В ежедневния шампоан за коса често се срещат вещества, които са разрешени по закон, но това не означава автоматично, че са подходящи за продължителна и ежедневна употреба, особено когато се комбинират едно с друго. Маркетингови твърдения като „нежен“, „чист“, „без химикали“ или „натурален“ могат да създадат усещане за безопасност, което не винаги се потвърждава от съставките. Затова при ежедневен шампоан е разумно да се търсят формули с по-малко проблематични вещества, особено когато съществуват по-щадящи и по-екологични алтернативи.

       Разгледахме и маркетинговите послания на опаковките на шампоаните с цел да проверим дали не се използват подвеждащи твърдения. Открихме проблемни твърденията на три шампоана:

            - Твърдението на Krista G за „100% естествени съставки“, когато продуктът съдържа ретинол, който не е естествен, и емулгатори с химична модификация, е подвеждащо.
             - Подвеждащо е и твърдението при шампоана Herbal Time, че е „без сулфати“, но съдържа PEG, Acrylates, EDTA, MI/MCI.
             - Надписът на шампоана Здраве (Арома), че е „100% ефективен“, а няма цитирано клинично изследване, прави твърдението просто подвеждащ маркетинг.

И т.н. С всички резултати на проучването можете да се запознаете на сайта на асоциацията: https://aktivnipotrebiteli.bg/тест/226/Еко-или-„еко“-шампоани-купуваме?. 

Отношението и на потребителите

       Според Европейската организация на потребителите BEUC, днес все повече дрехи и обувки се предлагат на пазара като „зелени“, „екологични“ или „екологосъобразни“. Но колко често тези твърдения всъщност отразяват реалността? Зад атрактивните етикети и привличащите вниманието реклами често се крие подвеждаща практика, известна като грийнуошинг. Европейската програма VETtingGreen е създадена именно за справяне с това явление в секторите на облеклото и обувките, като предоставя знания, обучение и инструменти както на професионалисти, така и на потребители. Истината е проста: колкото по-информирани са потребителите, толкова по-малко място оставят за грийнуошинг.

       Проучване на гръцката потребителска организация EKPIZO обяснява как грийнуошингът често се появява в секторите на облеклото и обувките и как потребителите могат да го разпознаят. Чрез примери тя показва как марките могат да подчертаят една единствена положителна характеристика – като например рециклируемост – като същевременно игнорират по-широките вредни последици за околната среда или лошите условия на труд във веригите си за доставки. Ето съветите след направеното проучване.

Как да станете по-съзнателен потребител

1. Четете внимателно етикетите. Нашата сила се крие в нашия избор. Една „зелена“ дума не е достатъчна. Търсете конкретна информация за: материали, производствени процеси и въздействие върху околната среда.

2. Проверете уебсайта на компанията. Отговорните бизнеси предоставят подробна информация и доклади за устойчивост.

3. Избягвайте неясни твърдения. Ако нещо не е ясно обяснено, е вероятно да е подвеждащо.

4. Изберете качество, издръжливост и по-малко покупки. Продукт, който издържа по-дълго, е по своята същност по-устойчив от „еко“ продукт, който се износва бързо и в крайна сметка струва повече.

5. Търсете надеждни сертификати. Избирайте сертификати от независими организации, базирани на строги екологични, социални и икономически критерии.

От пасивни потребители до съзнателни пазарни моделиери

       Зеленият уошинг съществува, защото работи – и работи, защото компаниите печелят, като експлоатират желанието ни да защитим околната среда. Потребителите не винаги имат инструментите да го разпознаят. Но когато се информираме, задаваме въпроси, проверяваме твърдения и избираме отговорно, ние изпращаме ясно послание към пазара: не можете да ни подвеждате. Заедно, информираните потребители и истински отговорните бизнеси могат да намалят „зеленото уошинг“ (greenwashing), опазвайки околната среда, нашите права и нашите общности.

       Знанието е инструмент за промяна. Правилната информация и образование не са просто личен избор – те са актове на отговорност към: човешкото здраве, социалната справедливост,  икономиката, нашата единствена планета. Ние помагаме за улесняване на тази отговорност. Чрез програмата VETtingGreen, EKPIZO създаде образователни материали и дигитални инструменти за професионалисти, преподаватели, студенти и потребители, с цел борба с дезинформацията и „зеленото уошинг“ в секторите на облеклото и обувките. Истинската промяна започва, когато знаем какво купуваме и изискваме по-добро от пазара. Не е нужно да спрем да купуваме дрехи и обувки. Трябва да започнем да купуваме съзнателно и да изискваме прозрачност. Трябва да купуваме по различен начин. 

   На дневен ред: Опаковките отново в центъра на вниманието   

       От 12 август новият Регламент на ЕС относно опаковките и отпадъците от опаковки, по-известен като Регламент (ЕС) 2025/40, ще започне да се прилага официално. Този момент представлява първи важен етап от мащабна многофазна програма, която има за цел да преобрази из основи дизайна на опаковките, процесите по съответствие и използването на материали в целия съюз до 2040 година. Регламентът създава напълно хармонизирана правна рамка за всички опаковки, пускани на пазара в ЕС, като това включва и продуктите, доставяни от износители извън региона. Основните цели на новите правила са насочени към значително намаляване на отпадъците от опаковки, повишаване на процента на повторна употреба и рециклиране, както и гарантиране, че всяка опаковка е проектирана за кръгова икономика при икономически жизнеспособни условия.

Новите изисквания

       Най-непосредственото изискване за индустрията, което влиза в сила от август, е въвеждането на задължителна декларация за съответствие. Съгласно регламента производителите ще бъдат длъжни официално да декларират, че техните опаковки отговарят на всички приложими изисквания, като същевременно поддържат подробна техническа документация. Чрез издаването на тази декларация производителят поема пълна юридическа отговорност за съответствието на продукта. Вносните компании също имат сериозни задължения, тъй като трябва да проверяват наличието на такава документация, преди да пуснат опаковките на европейския пазар, и да гарантират, че тя е на разположение за проверка от органите за надзор на пазара.

       Насоките, публикувани от Европейската комисия през март 2026 година, внасят важна яснота относно дефиницията за производител. Оказва се, че това не е задължително компанията, която физически произвежда или преработва опаковката. В много случаи, особено при потребителските и груповите опаковки, ролята на производител ще се изпълнява от обекта, който пълни опаковката, или от собственика на марката, който има контрол върху дизайна и спецификациите. Това тълкуване се очаква да доведе до сериозни промени в договорните отношения и разпределението на отговорностите по цялата верига на доставки.

Планирани срокове за изпълнение

       Въпреки че август 2026 година бележи началото на регулаторния режим, по-голямата част от специфичните изисквания за материалите и дизайна ще бъдат въвеждани поетапно. Регламентът предвижда всички опаковки на пазара на ЕС да станат напълно рециклируеми, като по-строгите критерии за проектиране за рециклиране и рециклиране в голям мащаб ще влязат в сила едва от 2030 година. Пластмасовите опаковки също ще бъдат обект на минимални прагове за съдържание на рециклиран материал от 2030 година, като целите са диференцирани според приложението им, включително специфични изисквания за чувствителни при контакт опаковки и бутилки за напитки. В същото време рециклираният материал, произхождащ от страни извън ЕС, ще трябва да отговаря на стандарти, еквивалентни на тези в съюза, включително по отношение на системите за събиране и екологичните показатели.

       Друг ключов аспект на регламента е въвеждането на ограничения за вещества, пораждащи безпокойство. За опаковките, които влизат в контакт с храни, ограниченията за пер- и полифлуороалкилни вещества, известни като PFAS, започват да се прилагат още от август 2026 година. Предстоят и допълнителни изисквания за специфични приложения, като например задължения за компостируемост на определени формати и компоненти на опаковките. Някои от най-често обсъжданите забрани, като тези за пластмасови опаковки за еднократна употреба за малки количества пресни плодове и зеленчуци, няма да влязат в сила веднага, а са планирани за 1 януари 2030 година, което отразява етапния подход на прилагане.

       За производителите на опаковки и собствениците на марки първоначалната фаза на регламента изисква фокус върху документацията, проследимостта и ясното разпределение на правната отговорност. Компаниите, които доставят стоки на пазара на ЕС, ще трябва да изградят стабилни системи за управление на данни и да осигурят пълно съответствие с процедурите за оценка. Въпреки че предстоят още крайни срокове през 2028 и 2030 година, датата през август 2026 година е фактическият сигнал за преминаване от подготвителна работа към реално изпълнение на законови задължения, свързани най-вече с прозрачността и пазарния надзор.

       Идва ли краят на големите и луксозни опаковки с малко съдържание на стока, разкрити от проучването на Активни потребители? Четете в следващия ни брой.

   „Активни потребители“ и в медиите  

Потребителите могат да влияят на пазара чрез своя информиран избор - Радио Пловдив

Еврото не е основният проблем: "Активни потребители" с критики към мерките срещу инфлацията - Bgonair

Богомил Николов: Само по-голямо производство може да свали цените трайно

  Пазарът в цифри  

• В навечерието на Деня на Европа Европейската комисия публикува ново проучване на Евробарометър, което показва, че голяма част от европейците виждат ползи от членството в ЕС и виждат ЕС като стълб на стабилността и сигурността.
• Почти три четвърти от европейците смятат, че страната им се е възползвала от членството си в ЕС.  
• В един труден глобален контекст европейците все повече гледат на ЕС като на източник на стабилност, наред с рекордно високата подкрепа за обща политика за отбрана и сигурност. 
• Три четвърти от респондентите (75%) заявяват, че се чувстват граждани на ЕС, което съответства на най-високото равнище, регистрирано някога.

   Календар на потребителя   

На 28 май Асоциация Активни потребители организира обучение за обучители по програмата Consumer Law Ready. Обучението е безплатно и цели да надгради знания и умения по ключови теми и въпроси от европейското и българското потребителско право.
Обучението е част от единствената програма, предлагаща обучение по потребителската тематика в ЕС за МСП в цяла Европа. Осъществява се от консорциум между Европейската организация на потребителите (BEUC), Европейската асоциация на занаятите и малките и средни предприятия (UEAPME) и Асоциацията на Европейските търговски камари (EUROCHAMBRES). А в България програмата се изпълнява от БНА Активни потребители.

На 19 април влязоха в сила изменения в Общите условия на “Софийска вода”, одобрени от КЕВР. Според тях на клиентите на дружеството ще бъдат издавани електронни фактури, освен ако изрично не са заявили желание да им бъдат издавани хартиени фактури. Предвиден е 6-месечен преходен период, в който клиентите трябва да подадат към ВиК оператора заявление, в което да посочат актуален имейл адрес, на който да получават електронната си фактура, или желанието си за хартиена фактура. Бланка на заявлението клиентите ще получат по пощата с месечната фактура за вода, ще могат да изтеглят от сайта на дружеството или да получат в Центровете за обслужване на клиенти. Важно е то да бъде попълнено и подписано от титуляра на партидата или негов пълномощник. Клиентите, които вече са абонирани за електронна фактура, не е необходимо да подават заявление.

На 29 април Обсерваторията за патенти и технологии към Европейското патентно ведомство (ЕПВ) стартира инициативата „Battery circularity - Innovation trends for a future source of critical materials”. Проектът анализира тенденциите и ключовите участници в областта на кръговата икономика на батериите – сектор, който ще бъде изправен пред нарастващи обеми отпадъчни батерии от електрически превозни средства през следващите десетилетия. Същевременно той има значителен потенциал да намали зависимостта от определени критични суровини, чрез рециклиране и повторна употреба.

На 14 май Обучителен център "Темида" организира онлайн семинар на тема: AI Act и GDPR: взаимодействие и осигуряване на съответствие.

През май влизат в сила нови правила за топлинната енергия, включващи задължителна подмяна на старите уреди за дялово разпределение с дистанционни до края на годината. Промените в наредбата въвеждат по-прозрачно изчисляване на сградната инсталация. Какво ново?

Дистанционни уреди: До края на 2026 г. всички уреди (топломери, разпределители) трябва да се подменят с такива с дистанционно отчитане.

Изчисляване на сградна инсталация: Въвежда се нов, прецизен механизъм за определяне на топлинната енергия за общите части, базиран на обективни фактори.

Сметки в нов формат: От 1 май 2026 г. сметките се представят в по-прозрачен формат, помагайки на клиентите да разбират по-лесно консумацията си.

Компенсации: КЕВР задължава „Топлофикация София“ да изплаща неустойки на клиенти, останали без топлоподаване.

Промени в отчитането и срокове:

До 10 юли: Клиентите трябва да осигурят достъп за отчет, а топлинните счетоводители да вземат показанията.

До 31 август: Краен срок за изготвяне на изравнителните сметки.

„Топлофикация София“ предлага увеличение на цената на топлинната енергия с 29% (до 89,63 евро/MWh) през пролетта на 2026 г.

Министерството на енергетиката създаде зона за свободен достъп до данни на своя уебсайт. Там всеки може да намира систематизирана, подредена и надеждна информация по различни теми от обществен интерес. Зоната за отворени данни стартира с три ключови теми: енергийни общности, геотермална енергия и данните от ENTSO-E Transparency Platform. Това е само началото - платформата ще се развива и постепенно ще се допълва с ново съдържание. Хъбът за енергийни общности поставя фокус върху произвеждащите електроенергия потребители като практичен и нискорисков начин за намаляване на сметките, сигурност и декарбонизирани доставки, както и мобилизиране на местен капитал. Амбицията на МЕ е тези нови пространства да се превърнат не просто в архив, а в живи центрове за обмен на знание с потребителите.