• Начало     |
  • English     
  • Login with Facebook
  • |    Забравена парола?
  • |    Регистрация

Начало

Начало

 

Пазарска кошница: 0 неща Плащане

  • Евро
    • С вашите въпроси: Всичко за еврото
    • С вашите въпроси: Всичко за еврото (част 2)
    • С вашите въпроси: Всичко за еврото (част 3)
    • Напред към еврото!
    • Вярно – Невярно: Цифрово евро VS плащания в брой
    • За еврото накратко
    • Вярно – невярно: Истината за референдума за еврозоната
    • С вашите въпроси за еврото (част 4)
    • Митове и факти за еврото в България
    • Кой отново плаши с приемането на еврото
    • Еврото: Права и защита на потребителите
    • Откъде да получа информация?
    • Кога и как ще плащаме за стоките и услугите?
  • Храни
    • Кисело мляко
    • Месни продукти
    • Кашкавал
    • Краве масло
    • Напитки
    • Сирене
    • Мед
    • Хляб
    • Плодове и зеленчуци
    • Други
  • Здраве и козметика
    • Лекарства
    • Вода за уста
    • Слънчева защита
    • Тютюнопушене
    • Козметика
    • Здравно осигуряване
    • Други
    • Други
    • Колективните искове в полза на потребителите.
    • Генеричните лекарства: как да спестим пари в аптеката
    • Антибиотици и здраве
    • Край на неетичното промотиране на лекарства
    • Играчка под елхата
    • Внимание! Как малките батерии могат да станат опасни за децата
  • Финанси
    • Банки
    • Други
  • Деца
    • Храни
    • Интернет
    • Столчета за кола
    • Дрехи
    • Играчки
    • Други
    • Детски колички
  • Домакинство
    • Климатици
    • Батерии
    • Парфюми
    • Облекла и обувки
    • Прахосмукачки
    • Бяла техника
    • Ютии
    • Други
  • Техника
    • Фотоапарати
    • Телевизори
    • Медиа плейъри
    • Мобилни телефони
    • Принтери
    • Монитори
    • Компютри
    • Видеокамери
    • Електронни книги
    • Други
  • Услуги
    • Транспорт
    • Спорт и отдих
    • Комуникации
    • Интернет
    • Реклами
    • Кампании
    • Топлоснабдяване
    • Електроенергия
    • Телевизия
    • Водоснабдяване
    • ПРОУЧВАНЕ Социалната отговорност на супермаркетите (2014)
  • Еко

    • Статии

  • Други
    • COVID 19
    • Коментар
    • Статии
    • Пазаруване в Сърбия
    • Лични данни
    • Актуално
    • Бюлетин 2016-2024
    • Бюлетин 2025
  • Световна енергийна харта
  • Защо изчезват пчелите
  • Да пестим водата
  • Предимства и недостатъци на енергоспестяващите лампи част 2
  • Опаковки = отпадъци
  • Еко перилни препарати
  • Пластмасовите бутилки
  • Данъци върху въглеродните емисии спасяват дъждовните гори
  • Генетично-модифицирано бъдеще
  • Хартия срещу гора
  • Пластмасите в битовите отпадъци
  • Стъклени отпадъци в бяло, зелено и червено
  • Хартиените отпадъци
  • Опасните химикали в продуктите
  • Пестете природата
  • Аз депонирам, ти депонираш, той депонира...
  • Свободен ли е енергийният пазар?
  • Рециклиране
  • ЕС се отдръпва от биогоривата
  • "Не" на найлоновите торбички
  • Перспективи за използване на геотермални инсталации в България
  • Технологии за производство на геотермална енергия
  • Ролята на супермаркетите за потребителския избор
  • Ефективно Използване на Енергията в Жилищата
  • Найлоновите торбички
  • Граждански мониторинг върху дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
  • Граждански мониторинг на дейността на ДКЕВР
  • Разделно изхвърляне на отпадъци
  • Стимулиране на енергоспестовно потребителско поведение в бита
  • Какво е Екомаркировката?
  • Как да постигнем уют в дома с енергоспестяващи лампи част 1
  • Пране без вода
  • Изхабените батерии
  • Сменете си крушките
  • Екология в домакинството
  • Ежедневните опасни химикали
  • Пластмасова екология
  • Как да разходваме рационално електроенергията у дома
  • Какво е EMAS?
  • Не изхвърляйте изхабените батерии в кофата
  • Ежедневните опасни химикали
  • Една добра идея: електрически крушки, които пестят енергия
  • Потребителски пътеводител към езика на рециклирането
  • Биодизелът – алтернативното гориво
  • Топлоизолиране на жилището
  • Можем ли да пестим енергия у дома?
  • Енергията обединява потребителите на 15-ти март
  • Стъклени опаковки
  • Еко компютри
  • Устойчиво потребление
  • Електронните фактури
  • Екологична мода
  • Енергийна ефективност
  • Да спестим енергия
  • Еко продукти, които не си заслужава да купувате
  • Водата - защо да я пестим
  • Екологични супермаркети
  • Проектът за изграждане на завод за преработка на боклук в столицата стартира
  • Енергийно етикетиране на битови уреди
  • Рециклиране - какво, къде и как?
  • Домашно компостиране - що е то?
  • Eвропейска стратегия за опазване на планетата, защита на гражданите ни и предоставяне на възможности на отраслите ни
  • Кръговата икономика и законодателството в областта на химическите вещества, продукти и отпадъците
  • Онлайн обучителна платформа ACT4ECO и пестене на енергия - как да намалите въглеродния отпечатък на Вашия дом
  • Новите енергийни етикети на електроуредите
  • Екомаркировка
  • Срещу опасните вещества
  • Електрически и електронни отпадъци в ЕС
  • Овластяване на потребителите за по-устойчив свят
  • Срещу заблуждаващите твърдения за екологосъобразност
  • SOS: Залива ни пластмаса. Къде е спасението?

  • Околна среда „втора употреба“

Дарение

Подкрепете Асоциация Активни Потребители чрез дарение през платежната система PayPal

Дарете

Анкета

Откъде предпочитате да вземете пари назаем?

Семейство и приятели
Потребителски кредит от банка
Кредитна карта
Фирма за бърз кредит

Гласувай

Начало > Еко > Статии > SOS: Залива ни пластмаса. Къде е спасението?

Още по темата:

Околна среда „втора употреба“

SOS: Залива ни пластмаса. Къде е спасението?

Срещу заблуждаващите твърдения за екологосъобразност

Статия

SOS: Залива ни пластмаса. Къде е спасението?

Публикуван на: 26/05/2023
Tweet
photo

     N пъти вече пишем за риска от затрупващите ни отпадъци от различни пластмасови изделия, за спокойствието на държавата и общините, и най-вече – на потребителите. Все така ветровете носят бутилки, пликчета и цели пликове, контейнерите за боклук преливат от пластмасови отпадъци, рециклиране почти няма, обратно изкупуване на пластмасови опаковки – няма, замяна на кутиите с насипни храни - няма. Минаха години, откакто в ЕС са забранени еднократните чаши от пластмаса, бъркалките, пазарските торбички, клечките за уши и др. От посетени от нас 10 произволно избрани заведения в 8 това решение на ЕС безспорно е „проспано“. Но заради проверките отстрани на щанда има хартиени чаши и дървени бъркалки, например, но те са само за „спешни случаи“. Повод за новото ни напомняне е включването на ООН в решаването на този тежък проблем.

    Обърнете внимание! Пластмаса е открита в почти всички краища на света, включително в Антарктида, на Еверест и на дъното на океана, в кръвта и белите дробове, а по-рано тази година учените за първи път регистрираха заболяване, причинено от пластмаса при птиците - наречено пластилоза - което възпалява храносмилателния тракт.

 

Напаст

    Последните данни на ООН показват, че производството на пластмаса не спира да расте и ако преди около 70 години сме произвеждали около 1,5 милиона тона, то през 2018 г. цифрите достигат 360 млн. тона. Или за 70 години са произведени 8,3 милиарда тона пластмаса или над 1 тон на човек, като почти половината се използва основно за направата на опаковки.

  • Всяка минута се купуват около един милион пластмасови бутилки, а всяка година се използват около 5 милиарда пластмасови торбички.
  • Средностатистически един български гражданин ползва по 421 пластмасови торбички на година, това прави по повече от една торбичка всеки ден или 871 камиона за събиране на боклуци, пълни само с пластмасови торбички.
  • В България пластмасовите торбички на практика не се рециклират, а са един от най-замърсяващите пластмасови отпадъци.

 

    В България всеки от нас изхвърля средно по 17 кг пластмасови опаковки на година, от които по-малко от половината се рециклират. А лошото е, че веднъж озовала се на сметището или в природата, пластмасата може да си стои там стотици години, без да се разгради напълно, което има своите негативни последици върху околната среда и здравето. Според учени от БАН, в Черно море около 80% от микропластмасите са влакна и нишки, евентуално от разпадане на рибарски принадлежности (мрежи, въжета, корда) или влакна от текстила – отпадната вода от изпраните ни дрехи, които пречиствателната станция не може да пречисти и др.

– Пластмасата е най-често срещаният отпадък в морето

– Всяка минута от всеки ден в моретата и океаните попадат около 15 тона отпадъци, повечето от които са пластмасови изделия за еднократна употреба

– Ако сегашната тенденция продължава, през 2050 г. в моретата ще има 12 милиарда тона пластмаса – повече, отколкото риба.

– Главните виновници за замърсяването на Черно море са пластмасовите бутилки и техните капачки, пластмасовите опаковки от бързи храни, както и пластмасовите торбички.

 

Решенията

    Замърсяването с пластмаса може да бъде намалено с 80% до 2040 г., ако държавите и компаниите направят дълбоки промени в политиката и пазара, заявиха през миналата седмица от Програмата на ООН за околната среда (UNEP), предаде БТА. За да се постигне това, трябва да има повече повторна употреба, рециклиране и повече преориентиране и диверсификация на пластмасовите продукти. Това включва насърчаване от страна на правителствата на бутилките за многократно пълнене, диспенсерите за насипни товари, схемите за депозит и схемите за обратно приемане на опаковки - което би могло да намали с 30% пластмасовите отпадъци.

    Допълнително намаление с 20% би могло да се получи, ако рециклирането се превърне в по-стабилна и печеливша индустрия, а премахването на субсидиите за изкопаеми горива и принуждаването на дизайнерите на опаковки да подобрят възможностите за рециклиране на продуктите би означавало, че количеството на рециклируемите пластмаси би се увеличило от 21% на 50%. Използването на алтернативи като хартия или компостируеми материали вместо пластмаса за опаковки, пакети и продукти за вкъщи също би могло да спести още 17% от замърсяването с пластмаса, заявява UNEP.

    Докладът на UNEP, озаглавен "Затваряне на кранчето: как светът може да сложи край на замърсяването с пластмаса и да създаде кръгова икономика", се появява преди втория кръг от преговори в Париж по глобално споразумение за справяне със замърсяването с пластмаса. Авторите на доклада твърдят, че преминаването към по-кръгова икономика ще доведе до икономии в размер на 1,27 трилиона долара, а други 3,25 трилиона долара ще бъдат спестени от подобряване на здравето, климата, замърсяването на въздуха, морските екосистеми и разходите, свързани със съдебни спорове. Освен това до 2040 г. ще се създаде нетно увеличение на броя на работните места със 700 000, предимно в държавите с ниски доходи. UNEP заяви, че инвестиционните разходи са "значителни, но по-ниски от разходите без тази системна промяна" - 65 млрд. долара срещу 113 млрд. долара без промяната. Според UNEP, ако тези политики не бъдат въведени навреме и се забавят с пет години, това може да доведе до увеличаване на замърсяването с пластмаса с 80 милиона тона до 2040 г.

Tweet

Дарение

За да можем да доставяме още полезна информация и тестове имаме нужда от вашата подкрепа.

Дори най-дребната сума ще ни помогне да бъдем още по-полезни, защото заедно сме по-силни.

Дарете

Коментари ( 0 общо )

anonymous

anonymous


Прати

Активни потребители е член на BEUC Consumers International ICRT ANEC
RSS Активни Потребители във Facebook Активни Потребители в Twitter Активни Потребители в YouTube Активни Потребители във Vbox7

Aktivnipotrebiteli.bg:

  • Институции |
  • Нашите услуги |
  • Абонамент

За Активни потребители:

  • За нас |
  • Проекти |
  • Мисия |
  • Отчети |
  • Съобщения за пресата |
  • Издания |
  • Правила за ползване |
  • Карта на сайта

Абонирайте се за безплатния
бюлетин на Активни потребители.

Абонирай

AzonMedia