Начало

SOS: Залива ни пластмаса. Къде е спасението?

     N пъти вече пишем за риска от затрупващите ни отпадъци от различни пластмасови изделия, за спокойствието на държавата и общините, и най-вече – на потребителите. Все така ветровете носят бутилки, пликчета и цели пликове, контейнерите за боклук преливат от пластмасови отпадъци, рециклиране почти няма, обратно изкупуване на пластмасови опаковки – няма, замяна на кутиите с насипни храни - няма. Минаха години, откакто в ЕС са забранени еднократните чаши от пластмаса, бъркалките, пазарските торбички, клечките за уши и др. От посетени от нас 10 произволно избрани заведения в 8 това решение на ЕС безспорно е „проспано“. Но заради проверките отстрани на щанда има хартиени чаши и дървени бъркалки, например, но те са само за „спешни случаи“. Повод за новото ни напомняне е включването на ООН в решаването на този тежък проблем.

    Обърнете внимание! Пластмаса е открита в почти всички краища на света, включително в Антарктида, на Еверест и на дъното на океана, в кръвта и белите дробове, а по-рано тази година учените за първи път регистрираха заболяване, причинено от пластмаса при птиците - наречено пластилоза - което възпалява храносмилателния тракт.

Напаст

    Последните данни на ООН показват, че производството на пластмаса не спира да расте и ако преди около 70 години сме произвеждали около 1,5 милиона тона, то през 2018 г. цифрите достигат 360 млн. тона. Или за 70 години са произведени 8,3 милиарда тона пластмаса или над 1 тон на човек, като почти половината се използва основно за направата на опаковки.

• Всяка минута се купуват около един милион пластмасови бутилки, а всяка година се използват около 5 милиарда пластмасови торбички.
• Средностатистически един български гражданин ползва по 421 пластмасови торбички на година, това прави по повече от една торбичка всеки ден или 871 камиона за събиране на боклуци, пълни само с пластмасови торбички.
• В България пластмасовите торбички на практика не се рециклират, а са един от най-замърсяващите пластмасови отпадъци.

    В България всеки от нас изхвърля средно по 17 кг пластмасови опаковки на година, от които по-малко от половината се рециклират. А лошото е, че веднъж озовала се на сметището или в природата, пластмасата може да си стои там стотици години, без да се разгради напълно, което има своите негативни последици върху околната среда и здравето. Според учени от БАН, в Черно море около 80% от микропластмасите са влакна и нишки, евентуално от разпадане на рибарски принадлежности (мрежи, въжета, корда) или влакна от текстила – отпадната вода от изпраните ни дрехи, които пречиствателната станция не може да пречисти и др.

– Пластмасата е най-често срещаният отпадък в морето

– Всяка минута от всеки ден в моретата и океаните попадат около 15 тона отпадъци, повечето от които са пластмасови изделия за еднократна употреба

– Ако сегашната тенденция продължава, през 2050 г. в моретата ще има 12 милиарда тона пластмаса – повече, отколкото риба.

– Главните виновници за замърсяването на Черно море са пластмасовите бутилки и техните капачки, пластмасовите опаковки от бързи храни, както и пластмасовите торбички.

Решенията

    Замърсяването с пластмаса може да бъде намалено с 80% до 2040 г., ако държавите и компаниите направят дълбоки промени в политиката и пазара, заявиха през миналата седмица от Програмата на ООН за околната среда (UNEP), предаде БТА. За да се постигне това, трябва да има повече повторна употреба, рециклиране и повече преориентиране и диверсификация на пластмасовите продукти. Това включва насърчаване от страна на правителствата на бутилките за многократно пълнене, диспенсерите за насипни товари, схемите за депозит и схемите за обратно приемане на опаковки - което би могло да намали с 30% пластмасовите отпадъци.

    Допълнително намаление с 20% би могло да се получи, ако рециклирането се превърне в по-стабилна и печеливша индустрия, а премахването на субсидиите за изкопаеми горива и принуждаването на дизайнерите на опаковки да подобрят възможностите за рециклиране на продуктите би означавало, че количеството на рециклируемите пластмаси би се увеличило от 21% на 50%. Използването на алтернативи като хартия или компостируеми материали вместо пластмаса за опаковки, пакети и продукти за вкъщи също би могло да спести още 17% от замърсяването с пластмаса, заявява UNEP.

    Докладът на UNEP, озаглавен "Затваряне на кранчето: как светът може да сложи край на замърсяването с пластмаса и да създаде кръгова икономика", се появява преди втория кръг от преговори в Париж по глобално споразумение за справяне със замърсяването с пластмаса. Авторите на доклада твърдят, че преминаването към по-кръгова икономика ще доведе до икономии в размер на 1,27 трилиона долара, а други 3,25 трилиона долара ще бъдат спестени от подобряване на здравето, климата, замърсяването на въздуха, морските екосистеми и разходите, свързани със съдебни спорове. Освен това до 2040 г. ще се създаде нетно увеличение на броя на работните места със 700 000, предимно в държавите с ниски доходи. UNEP заяви, че инвестиционните разходи са "значителни, но по-ниски от разходите без тази системна промяна" - 65 млрд. долара срещу 113 млрд. долара без промяната. Според UNEP, ако тези политики не бъдат въведени навреме и се забавят с пет години, това може да доведе до увеличаване на замърсяването с пластмаса с 80 милиона тона до 2040 г.