Начало

Околна среда „втора употреба“

     На дневен ред са устойчивите модели на производство и потребление на облекла. "Бързата мода" е постоянното предлагане на нови стилове на много ниски цени. ЕС иска да намали текстилните отпадъци, да удължи полезния живот на дрехите и да увеличи тяхното рециклиране. Това е част от усилията за изграждане на кръгова икономика до 2050 година.


Прекалено потребление на природни ресурси

• За текстилното производство са нужни много вода и земя за отглеждане на памук и други влакна. Изчислено е, че през 2015 г. световната текстилна и шивашка промишленост е използвала 79 млрд. куб. м вода, а през 2017 г. нуждите на цялата икономика на ЕС са възлизали на 266 млрд. куб. м.
• За да се направи само една памучна тениска, са необходими около 2 700 л прясна вода – това е количеството питейна вода, което човек потребява за две години и половина.
• Текстилният сектор поглъща и големи земни ресурси. През 2020 г. производството на дрехи за всеки гражданин на ЕС е изисквало средно 400 кв. м земя и 391 кг суровини. 

Замърсяване на водите

     Текстилното производство е причина за около 20% от замърсяването на прясната вода в световен мащаб вследствие на продукти за боядисване на платовете и крайна обработка. Според оценките всяка година прането на синтетични материали води до натрупването на повече от 14 милиона тона микрочастици пластмаса на дъното на океана. Това е глобален проблем, но той има и сериозни местни измерения: здравето на хората, животните и екосистемите в близост до фабриките е подложено на големи рискове. Повечето микрочастици пластмаса се освобождават при първите няколко изпирания на дрехите. Масовото производство, ниските цени и големите обеми продажби означават, че повече дрехи преминават през първоначални изпирания. Прането на синтетични дрехи представлява 35% от освободените в околната среда първични пластмасови микрочастици. Едно зареждане на пералня с дрехи от полиестер може да освободи 700 000 пластмасови микровлакна, които могат да попаднат в хранителната верига.

Емисии на парникови газове

     Счита се, че модната индустрия е отговорна за 10% от световните въглеродни емисии – повече от международните полети и морското корабоплаване взети заедно. Според Европейската агенция за околна среда през 2020 г. покупките на текстил в ЕС са генерирали около 270 кг емисии въглероден диоксид на човек. Това означава, че текстилните продукти, продавани в ЕС, са генерирали парникови газове с еквивалент на 121 млн. тона емисии въглероден диоксид.

Текстилните отпадъци и рециклирането

     Начинът, по който хората се освобождават от нежелани дрехи, също се промени – вместо да се даряват, те биват изхвърляни. По-малко от половината от непотребните дрехи се събират за ново използване и рециклиране, а само 1% се превръщат в нови дрехи. Част от причината е, че едва сега се появяват технологиите, които позволяват рециклирането на платове в нови тъкани. Данни показват, че между 2000 г. и 2015 г. производството на дрехи се е удвоило, но дрехите са били използвани по-малко пъти от преди. Всяка година европейците употребяват почти 26 кг и изхвърлят около 11 кг текстил. Използваните дрехи могат да бъдат изнасяни извън ЕС, но в повечето случаи (87%) се изгарят или депонират. Феноменът на бързата мода е свързан с използването на социалните мрежи в комуникационните стратегии и с ускорено доставяне на най-новите модни тенденции на повече потребители. Решенията за намаляване на отпадъците в сектора са свързани с разработването на нови бизнес модели за отдаване на дрехи под наем, за улесняване на повторната употреба и рециклирането. Стратегията следва да насърчава промени в поведението на потребителите към по-устойчиви модели - например, закупуване на по-малко дрехи с по-добро качество.

Стратегията на ЕС за устойчива текстилна индустрия

     Европейската комисия представи през март 2022 г. нова стратегия за по-устойчиви текстилни продукти,  които могат да бъдат преправяни, използвани многократно и рециклирани. Стратегията предвижда нови изисквания за екодизайна на текстилните продукти и по-ясна информация за продуктите, както и засилване на отговорността на компаниите за тяхното отражение върху въглеродните емисии и околната среда. През юни 2023 г. ЕП формулира предложения за спиране на прекаленото производство и потребление на дрехи в ЕС. Докладът на Парламента настоява производственият процес да зачита правата на човека, социалните и трудовите права и да опазва околната среда и животните.

Приети мерки от ЕС относно текстилните отпадъци

     Съгласно Директивата относно отпадъците, одобрена от Европейския парламент през 2018 г., до 2025 г. държавите от ЕС ще бъдат задължени да събират текстилните отпадъци отделно. Новата стратегия на Комисията също включва мерки за справяне с наличието на опасни химикали, налагане на отговорност на производителите за цялата верига на доставки на продукта и насърчаване на потребителите да избират устойчив текстил. ЕС разполага със своя екомаркировка, която производителите, спазващи екологичните критерии, могат да прилагат за изделията, като така се гарантира ограничена употреба на вредни вещества и намалено замърсяване на водите и въздуха.

Нашата готовност

     Най-близката ни задача е за 2025 г. – да събираме текстилните отпадъци разделно. За нея все още не се чува нищо в нашето публично пространство. Бързо и непредставително наблюдение в стандартен български жилищен комплекс показва, че в кофите за боклук се изхвърлят стотици стари или повредени дрехи, които след това се разнасят от „инициативни“ граждани неизвестно къде. Няма информация какъв е резултатът от поставяните на някои места контейнери за стари дрехи, а „инициативните“ намериха начин да ги отварят и ограбват събраните дрехи. По информация от БЧК те са част от мащабна национална кампания за популяризиране на система за ефективно събиране и оползотворяване на дрехи и текстилни продукти от населението. Към момента в 14 града са разположени над 300 контейнера, като е планирано броят им да достигне 1000 през следващите няколко години. Събраните продукти периодично се събират и се извозват до специализирана фабрика за сортиране, където при необходимост се преработват или се подготвят за повторно оползотворяване. Изискването към текстилните изделия - дрехи, домашен текстил, чанти и други аксесоари, е да бъдат в годно за употреба състояние и да са прилежно опаковани в торбичка. Тези, които не са годни за употреба по първоначалното им предназначение, се преработват и рециклират в България или фабрики в други държави, като от тях се създават продукти като почистващи  кърпи, тапицерии за автомобилната промишленост, топлоизолации и много други продукти, произвеждани от рециклиран текстил.