Начало

Седмичен бюлетин брой 25 (602)

   Не е дежа вю - отново фалшиви млечни продукти на българския пазар   

   През седмицата Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) оповести поредния случай на системно разпространение на фалшиви млечни продукти на българския пазар, потвърден със свое Решение № 561/18.06.2026 г.

   С Решението на КЗК се установява, че в периода април 2024 г. – август 2025 г. на българския пазар са разпространени над 77 500 броя продукти, обозначени като краве масло „Deutsche Markenbutter“ 250 г. с идентификационна маркировка DE RP 247 EG, които съдържат 98% неживотински мазнини (палмово масло, мазнини от кокосови и палмови ядки, соево и слънчогледово масло, свинска мас) вместо декларираните на етикета „пастьоризирана сметана от краве мляко“. Продуктът не е произведен от посочения на опаковката немски производител Arla Foods Deutschland GmbH, който категорично отрече каквато и да е връзка с него и определи случая като „измама с храни“. КЗК наложи имуществени санкции на „Клас фуд“ ЕООД (186 319,87 евро) и „Алфа СД“ ООД (123 369,62 евро) за нарушение на чл. 31 от ЗЗК.

   Припомняме, че това съвсем не е първият подобен случай. Решение № 247/20.04.2016 г. на КЗК установи идентичен вид нарушения от страна на „Милтекс КК“ ЕООД, „Хранинвест“ ЕООД и „Профи милк“ ЕООД – продукти, етикетирани като „краве масло“ с 82% млечна мазнина, които при лабораторно изпитване съдържаха немлечни мазнини (в някои случаи до 64%). Именно нашата асоциация подаде сигнала, инициирал това производство, след като проведохме независимо пазарно изследване през 2015 г.

   Между тези две решения на КЗК минаха повече от десет години. Фактът, че идентични по характер нарушения продължават да се случват, и то в нарастващ мащаб, е категорично доказателство за неефективност на упражнявания от БАБХ контрол.

Как да се реши проблемът?

   Асоциация Активни потребители изпрати писмо до министъра на икономиката, в което се предлагат конкретни мерки, с които контролът на БАБХ може да стане по-ефективен. Предлагаме незабавно да бъдат предприети следните мерки:

1. Въвеждане на риск-базиран ценови мониторинг. БАБХ следва да изгради система за наблюдение на пазарните цени на рискови хранителни продукти (масло, сирене, кашкавал и други млечни продукти). При установяване на продукти, предлагани на цени значително под борсовите или пазарните стойности на съответната суровина, да се извършват незабавни извънредни лабораторни проверки.
2. Целенасочен контрол върху доставките за обекти за обществено хранене. Да се въведе задължителен периодичен контрол на хранителните продукти, доставяни на детски градини, училищни столове, болници, домове за възрастни хора и заведения за обществено хранене. Проверките да включват лабораторно изпитване на доставяните млечни продукти за съответствие между етикетираното и действителното съдържание.
3. Преразглеждане на рисковата класификация на наемателите в складови бази. Настоящата практика наемателите на складови площи в обекти с висок риск да се класифицират като „с нисък риск“ е доказано неефективна. Рисковият профил на наемателите следва да отразява рисковия профил на обекта, в който оперират.
4. Публичност на резултатите от контрола. В процеса на пробовземане могат бъдат канени да участват представители на потребителски и родителски организации, журналисти и други заинтересовани страни. Такава практика би повишила неимоверно доверието в системата от страна на гражданите. Едновременно с това може да се създаде публично достъпен регистър с резултатите от извършените проверки, включително установените нарушения и предприетите мерки. Периодични публични доклади следва да представят обобщена информация за състоянието на контрола по продуктови категории.
5. Целенасочени проверки на производителите на имитиращи млечни продукти. При официално отчитано годишно производство от над 12 000 тона имитиращи млечни продукти, БАБХ следва да провежда систематични проверки за правилно етикетиране и разпространение на тези продукти, както и за тяхното евентуално представяне като истински млечни продукти в търговската мрежа или в заведенията за обществено хранене.

   Вашите права: Внимавайте с датата 1 юли   

   От 1 юли 2026 г. всички вносни стоки в ЕС ще бъдат облагани с митнически сбор от три евро, с което ще се сложи край на дългогодишното освобождаване от митнически сборове за пратки на стойност под 150 евро. Това е положителна стъпка за потребителите, тъй като ще позволи на митническите власти да проверяват по-добре дали стоките са безопасни и отговарят на изискванията. И все пак, ще трябва да се уверим, че потребителите няма да бъдат обложени с неочаквани такси при доставката на покупките си.

Какво представлява тази фиксирана такса от 3 евро за вносни стоки?

   Досега вносът с ниска стойност се възползваше от така нареченото правило „de minimis“, въведено преди бума на онлайн пазаруването. Днес около 15 милиона малки пратки влизат в ЕС всеки ден, като много от тях преминават с ограничени проверки. Премахването на това освобождаване има за цел да възстанови правилния контрол и да гарантира, че по-безопасни стоки достигат до потребителите.

   Фиксирана такса от три евро ще се прилага за всяка категория артикули в пратка и трябва да се плаща от търговския вносител, като например онлайн пазари или пощенски оператори, а не от потребителите. Тази система вероятно ще насърчи вноса на едро, а не от милиони отделни пратки, което ще улесни властите при извършването на проверки за безопасност. Тези нови мита са част от реформата на митническия съюз, която ще даде по-голяма отговорност на онлайн пазарите, за да гарантират спазването на законодателството на ЕС и да въведат допълнителни административни такси.

Риск от изненадващи сметки за потребителите по време на доставката

   Платформите биха могли да решат да прехвърлят тези разходи върху потребителите, като увеличат продажните си цени онлайн за продукти, идващи директно от чужбина (най-вече Китай). Те биха могли също така да решат да поемат разходите, без да ги прехвърлят върху потребителите. Например, не видяхме значително увеличение на цените, когато данъкът върху добавената стойност (ДДС) беше въведен отново преди няколко години за вносни продукти с ниска стойност, нито когато ЕС наложи по-високи мита върху електрическите превозни средства, идващи от Китай.

   Съществува риск, че някои пощенски и куриерски оператори може да се опитат да прехвърлят тези разходи върху потребителите след покупката. Това би било незаконно съгласно законодателството на ЕС, което изисква потребителите да бъдат информирани за пълната цена предварително. По време на среща на високо ниво с еврокомисаря, отговарящ за митниците, и заинтересованите страни, Европейската организация на потребителите BEUC предупреди за този риск и призова пощенските оператори да спазват закона и да не таксуват прекомерно потребителите.

Нашите съвети

   Потребителите не трябва да плащат сметката за новото мито от 3 евро. Реформата е ясна: от 1 юли вносителите, а не потребителите, са отговорни за митата. И все пак вече чуваме, че някои оператори може да се опитат да прехвърлят тези разходи. Това би означавало купувачите да получат изненадваща сметка, когато пратката им пристигне, в допълнение към това, което вече са платили. Това не е в съответствие със законодателството за защита на потребителите, което изисква хората да знаят пълната цена, преди да купят, а не при доставка.

   Съветът на BEUC: Ще бъдем благодарни, ако потребителите ни изпращат потенциални допълнителни сметки, които биха получили. Ще съберем доказателства за изненадващи сметки и ще ги изпратим на Европейската комисия, за да попречим на икономическите оператори да таксуват несправедливо потребителите.

   Съветът на Активни потребители: Като член на Европейската организация на потребителите, ние сме заинтересовани законите да се прилагат в полза на потребителите и при всички случаи да се защитават вашите права. Затова, ако сте любител на вносните стоки и усетите, че ви начисляват 3 евро на всяка доставка, обърнете се и към нас. Ние ще помогнем сигналите да стигнат до ЕК и новото правило да действа в интерес на европейските потребители.

   КЗК с препоръки към сектор храни в България   

   Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предложи мащабен пакет от мерки относно производството и търговията с храни, организирани в пет основни направления. Тези мерки представляват цялостна програмна рамка за възстановяване на конкурентната среда и продоволствената устойчивост в България. В поредица от броеве ще ви запознаем с предложените мерки.

Основните групи мерки включват:

Управление, координация и контрол

• План за подобряване на конкурентната среда: Единен програмен документ за превръщане на констатациите от секторния анализ в последователна държавна политика.
• Централен регистър за проследимост: Механизъм за събиране и анализ на данни за движението на стоките по цялата верига – от производството до продажбата на дребно,.
• Национална обсерватория „Храни“: Публична аналитична платформа, която превръща данните в разбираема картина за ценообразуването, разходите и разпределението на добавената стойност.
• Режим срещу „шринкфлация“: Задължение за търговците да информират потребителите по ясен начин (за срок от 60 дни), когато количеството на продукт е намалено, но цената му за единица мярка се е увеличила.
• Засилен контрол върху качеството и произхода: Разширяване на контрола от страна на БАБХ, за да обхване не само безопасността, но и съответствието на състава, етикета и произхода на суровината.
• Нов подход към публичните доставки: Преориентиране на обществените поръчки за храни (за училища, болници и др.) към критерии за качество, свежест и регионален произход вместо единствено „най-ниска цена“.
• Кодекс за добросъвестни търговски практики: Доброволен стандарт за лоялност в отношенията между производители и търговци, включващ прозрачност при отстъпките и промоциите.

Структурно укрепване на производството

• Резултатно ориентирано подпомагане: Обвързване на субсидиите не само с площ и брой животни, а с реално произведена, качествена и пазарно реализирана продукция.
• Подкрепа за коопериране: Законодателни и финансови стимули за малките производители да се сдружават за постигане на мащаб и преговорна сила.
• Регионални хранителни хъбове: Изграждане на инфраструктура за съхранение, сортиране и логистика, която да улесни достъпа на местните производители до пазара.
• Възстановяване на поливното земеделие: Стратегическа програма за модернизация на напояването, особено за секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Фуражни култури“.
• Развитие на българското семепроизводство: Намаляване на зависимостта от вносен посадъчен материал чрез подкрепа за националната селекция.
• Въвеждане на ДДС групи: Възможност за икономически интегрирани структури (като кооперативи и хъбове) да се третират като един данъчен субект, за да се намали административната и касовата тежест.

Специални секторни програми

• Национална програма „Мляко и млечни продукти“: Мерки за справяне със структурния колапс в сектора, включително месечен баланс на суровината и задължителна договорна рамка.
• Национална програма „Плодове и зеленчуци“: Специализиран пакет за стабилизиране на производството и намаляване на зависимостта от внос и посредници.

Търговски практики и конкуренция

• Засилен контрол върху нелоялните практики: Активно правоприлагане срещу необосновани бонуси, ретроактивни отстъпки и натиск върху производителите.
• Мониторинг на собствените марки: Анализ на влиянието на собствените марки на веригите върху конкуренцията и качеството на продуктите.

Стратегическа рамка

   Продоволствена сигурност като национална сигурност: Включване на сектора на храните в концепцията за национална сигурност с цел гарантиране на устойчиво снабдяване и устойчивост при кризи.

В следващия брой четете: Какво е състоянието на сектор храни в България?

   „Активни потребители“ и в медиите   

Богомил Николов: Агенцията по храните трябва да контролира пазара превантивно

Платформа сравнява цените на хранителни стоки и помага за по-изгодно пазаруване

Край на "евтиното от чужбина": Ще спрат ли мерките опасните пратки в Европа

Стари пари за нови: В края на юни изтича срокът за безплатна обмяна на левове в търговските банки

  Пазарът в цифри  

• По данни на Евростат България е с най-високата годишна инфлация в еврозоната през май - 6,3 на сто.
• Това е най-високото равнище от септември 2023 година и нарежда страната на второ място сред държавите от Европейския съюз. По-висока инфлация отчита единствено Румъния - 9,7 на сто, а двете държави са следвани от Литва с 5,1%.
• Страната ни обаче остава лидер по годишно поскъпване в еврозоната.
• На месечна основа потребителските цени в България са се повишили с 0,3 на сто през май. През април годишната инфлация у нас беше 6% по данни на Евростат.
• В еврозоната годишната инфлация през май е достигнала 3,2 на сто, което е най-високото равнище от септември 2023 година.
• През април инфлацията в страните от валутния съюз беше 3 на сто, а през май 2025 година - 1,9 на сто. На месечна база потребителските цени в еврозоната са се повишили с 0,1 на сто.
• Най-голям принос за инфлацията в еврозоната през май има секторът на услугите, който е добавил 1,61 процентни пункта към общия показател.
• Следват енергията с 0,98 процентни пункта, храните, алкохолът и тютюневите изделия с 0,36 процентни пункта и неенергийните промишлени стоки с 0,23 процентни пункта.
  • За целия Европейски съюз годишната инфлация през май е достигнала 3,3 на сто спрямо 3,2 на сто през април. Година по-рано показателят е бил 2,2 на сто.

   

  
  

    Календар на потребителя  

  На 3 юли Обучителен център "Темида" организира онлайн сертифициран курс на тема:
  Киберсигурност и ИИ. Съответствие с EU AI Act
  

   

  На 8 и 9 юли 2026 г. Българска национална асоциация „Активни потребители“ организира безплатно сертифицирано обучение по програмата: Consumer Law Ready: потребителско право за малки и средни предприятия. Обучението е насочено към собственици, управители и служители на МСП и ще разгледа практически теми, свързани с цифровите пазари и новите изисквания за безопасност на продуктите.

  Регистрация: https://forms.office.com/e/b5A9tQyv6K или на имейл: [email protected]

   

  От февруари 2027 г. в ЕС влиза в сила закон, който задължава производителите на преносима електроника да проектират устройствата си така, че потребителите да могат да подменят батериите сами вкъщи с обикновени, масово достъпни инструменти. Зад тази добра новина обаче се крие важно изключение, насочено специално към смартфоните и таблетите. Ако батерията на даден модел запази поне 83% от капацитета си след 500 пълни цикъла на зареждане (и 80% след 1000 цикъла) и същевременно устройството притежава висок сертификат за водоустойчивост (IP рейтинг), производителят се освобождава от задължението за лесна смяна. Много от премиум моделите на Apple и Samsung вероятно ще покрият тези изисквания и ще останат точно толкова капсуловани, колкото са и в момента. Така новите правила реално ще засегнат по-евтините и средни класове телефони, където се пести от скъпа изолация срещу течности. Сериозна модификация обаче ще трябва да претърпят сгъваемите смартфони, които имат сложен дизайн и често нямат сериозна защита от вода. Инженерите ще трябва или да ги направят напълно водоустойчиви до 2027 г., или да преработят корпусите им.

  Радикална промяна се очаква и при безжичните слушалки тип „тапи“, които в момента са практически невъзможни за ремонт. Тъй като те не попадат под защитното изключение за смартфони, техните батерии задължително трябва да станат достъпни за замяна. За целта компаниите ще трябва изцяло да променят вътрешната им архитектура, което според експерти може да направи следващите поколения слушалки малко по-обемни, по-тежки и по-скъпи.

  Основната цел на ЕС с тази директива е да промени потребителските навици – вместо устройствата да се изхвърлят заради амортизирана батерия, те да се използват по-дълго. Дали производителите ще намерят начин да заобиколят духа на закона, предстои да разберем, но стъпката към връщането на контрола в ръцете на потребителите вече е факт.

   

  605-тата пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет /ЕИСК/ разгледа „Програмата за потребителите до 2030 г.“ и я определя като отлична рамка за защита на потребителите през следващите години както по форма, така и по съдържание, като същевременно изразява желание ЕК да предложи по-всеобхватна визия за потребителите, която да не се ограничава единствено до въпроса за техните права. Комитетът би приветствал структурирана, подробна и основана на данни оценка на предишната програма, която да позволи по-задълбочен анализ на постигнатите резултати, и подкрепя мерките за опростяване, при условие че те не водят до отслабване на защитата на потребителите. Според ЕИСК политиките за защита на потребителите трябва да отчитат разнообразието от ситуации, включително проблемите, свързани с т.нар. „търговски пустини“ и уязвимостта на определени групи потребители. Комитетът настоява също за по-бързи и по-задълбочени проверки на безопасността на внасяните продукти, особено на тези, предлагани чрез платформи за електронна търговия, установени извън ЕС, и препоръчва да се обърне по-голямо внимание на практиките в областта на микроправосъдието за уреждане на спорове, свързани с малки суми. ЕИСК подкрепя цифровизацията на услугите, но подчертава необходимостта потребителите винаги да разполагат с възможност като последна инстанция да се свържат с реален човек за съдействие по своите жалби и въпроси. Освен това Комитетът призовава ЕК да постави по-силен акцент върху кръговостта и устойчивостта на продуктите, препоръчва създаването на ефективна политика за защита на потребителите от търговски послания на инфлуенсъри, особено когато те са насочени към деца, и насърчава държавите членки да оказват подкрепа на сдруженията на потребителите.

   

  Postbank продължава активната си роля в подкрепа на образованието в България, като обявява нов етап от своята инициатива за развитие на финансовата грамотност сред учениците. Банката ще осигури 100 безплатни абонамента за български училища и учители за достъп до програмата „Финансова грамотност“ през учебната 2026/2027 година, в партньорство с Junior Achievement Bulgaria и „Училищна Телерик Академия“. Наред с това трите организации разширяват съвместната си инициатива, като надграждат програмата с нова образователна програма, насочена към ученици от 5. до 7. клас. Така партньорството вече обхваща както прогимназиален, така и гимназиален етап, създавайки цялостен подход за изграждане на финансова култура от по-ранна възраст.

  Програмата „Финансова грамотност“ има за цел да развие ключови финансови умения у учениците чрез модерно съдържание, практически задачи и интерактивни уроци. Тя подготвя младите хора за отговорно и информирано управление на личните им финанси, като същевременно развива важни умения като критично мислене, анализ на информация и работа в екип. Новата програма за ученици от 5. до 7. клас ще надгради този подход с адаптирано съдържание, съобразено с възрастовите особености на по-малките ученици. Чрез интерактивни уроци, игрови елементи и практически задачи тя ще въведе основни понятия като спестяване, планиране на бюджет, разумно потребление и стойност на парите, поставяйки стабилна основа за бъдещото развитие на учениците.