Начало

Седмичен бюлетин брой 38 (615)

   Бързият кредит: малка сума, кратък срок — и цена, която не се вижда в ГПР   

       Всеки четвърти пълнолетен българин — 24% — е теглил поне веднъж бърз кредит. Три четвърти от тези кредити са между 500 и 2 000 лв. Профилът е ясен: хора на средна възраст, предимно със средно или средно-специално образование, с по-ниски доходи, които теглят за текущо потребление — сметки, храна, техника, ремонт, здраве. Данните са от собствено проучване на бранша ("Тренд" за сдружение на небанковите кредитори, 2025 г.) — не от потребителска организация, а от индустрията.

       Същото проучване показва защо този пазар е особено уязвим. Само 30% от хората проверяват дали кредиторът е вписан в регистъра на БНБ. 44% четат само най-важните клаузи, а всеки десети подписва, без изобщо да чете договора. И най-тревожното: всеки четвърти взема нов бърз кредит, за да погаси стар.

       Тук е ключът към проблема, за който предупреждават изследванията, поръчани от самата Европейска комисия още от 2010 г.: колкото по-малък и по-кратък е кредитът, толкова по-лесно цената излиза извън обявения ГПР. Механизмът е познат и описан многократно през последните петнайсет години — таксата за "поръчител" (често дружество от групата на самия кредитор), таксата за "експресно разглеждане", неустойката, ако не осигурите поръчител. Нито едно от тях по закон не влиза в цифрата, която потребителят вижда в договора си като ГПР. Съдът на ЕС вече се произнесе изрично по този въпрос (дело C-337/23): таксата за наложен от кредитора поръчител е част от ГПР — но само след съдебно дело, не автоматично.

       Резултатът е спирала, описана в изследване за Комисията от 2010 г.: нов, скъп кредит, за да се платят таксите по стария. Оценка на въздействие на Директивата от 2021 г. посочва, че във Великобритания около половината от приходите на бързите кредитори идват именно от подновяване и удължаване на съществуващи заеми — а не от нови клиенти. Изследване от 2023 г. отива по-далеч: при част от бизнес моделите лошото връщане на кредита не е риск, който се управлява, а източник на доход — компенсира се с достатъчно високи лихви, за да е изгоден дори при масови просрочия.

       Българските данни потвърждават картината отвън. Според Евростат (актуализация 17.09.2026 г.) 18,2% от хората у нас са в просрочие по сметки, наем или вноски — при средно 9,2% за ЕС, тоест двойно повече. По свръхзадлъжнялост за периода 2019–2024 г. България е втора в Съюза, изпреварена единствено от Гърция. Изследване от 2013 г. (Civic Consulting за ЕК) отчита 30,9% от българите в просрочие още през 2011 г. — проблемът не е нов, той е хроничен.

       Показателно е и какво е станало след въвеждането на действащия таван от 2014 г. (чл. 19, ал. 4 ЗПК): изследването от 2010 г. предупреждава предварително, а събитията след 2014 г. го потвърждават — кредиторите реагираха с поръчителство и неустойки, точно както е описано. Тавана на ГПР сам по себе си не спира изнасянето на разходи, ако не обхваща изрично всичко, което потребителят реално плаща.

       Поуката от петнайсет години наблюдения е една и съща: таванът работи само когато обхваща цялата цена на кредита — не когато оставя вратичка точно за най-скъпия и най-рисков сегмент от пазара.

       Колкото по-малък и по-кратък е кредитът, толкова по-лесно цената се скрива извън ГПР — и толкова по-често хората, които го теглят, не четат договора. Точно затова таванът трябва да е за всички кредити и да обхваща всичко, което се плаща.

   Енергия за всеки: Направи си сам       

       Във времето на световна енергийна криза, очакваното поскъпване на енергията и наближаващия отоплителен сезон, който също ще ни изненада с нови цени, ние като потребители какво правим? Чакаме. Чакаме по принципа „вода гази, жаден ходи“ някой да се поучи и внедри и у нас поне един от 10-те хиляди енергийни кооператива, които функционират и произвеждат евтина енергия в Европа. Чакаме да се появят някои от 400-те хиляди соларни панели, „никнещи“ като гъби по балкони, тераси и градинки в Германия и помагащи на местните домакинства да „вържат“ двата края на високите зимни сметки. Чакаме иначе полезните и иновативни разработки, които са на разположение на регулаторните органи, администрацията, общините, гражданските сдружения и потребителите, да влязат в действие. Толкова ли е сложно? Толкова ли е скъпо и технологично непостижимо? И докато чакаме с години във фазата „пилотни проекти“, цитираните хиляди добри примери носят полза на европейските потребители.

Енергийните общности – помощ в нужен момент 

       Асоциация Активни потребители приветства енергийните общности сред гражданите. В предишни публикации сме ви представяли тяхната актуална нормативна уредба, предимствата и начина им на функциониране. Модел, въведен в други страни отдавна, който дава не само добри примери за общности и тяхното ефективно използване на енергията, но и конкретен опит – как да ги направим и управляваме, за да се отплатят с по-ниски разходи за домакинствата. За съжаление, издирените от нас добри практики в България са единици, не се чува и за някакво раздвижване на активни граждански групи в навечерието на отоплителния сезон, който се очертава по-скъп за всички, особено за домакинствата с ниски доходи. Сега е моментът да „впрегнем“ предимствата и резултатите на енергийните общности.

Малко история  

       Терминът местна енергийна общност (LEC) е описан в пътната карта от хранилището на енергийните общности като иновативен правен субект, който обикновено работи на местно равнище, като се съсредоточава върху производството, потреблението, съхранението и споделянето на енергия от възобновяеми източници. Тя се характеризира с открито и доброволно участие и се контролира ефективно от акционери или членове, които могат да включват физически лица, малки предприятия или местни власти като общини. ЕС е силен поддръжник на LEC, като определя два ключови типа общности в своите директиви:

• Общност за възобновяема енергия (REC): Както е посочено в Директивата за енергията от възобновяеми източници (REDII, 2018/2001), РЕЦ се отнасят предимно до производството на енергия от възобновяеми източници. Акционерите или членовете на РЕЦ обикновено са разположени в близост до проектите за енергия от възобновяеми източници, които притежават и разработват.
• Гражданска енергийна общност (CEC): Съгласно член 16 от Директивата за вътрешния пазар на електроенергия (IMED, 2019/944) ЦИК имат по-широк обхват, тъй като те могат също така да извършват агрегиране или да предоставят енергийни услуги на своите членове. ЦИК могат да улесняват активното участие на потребителите, като позволяват на членовете да произвеждат, потребяват, споделят или продават енергия, да предлагат услуги за гъвкавост чрез ­реакция на потреблението и акумулиране на енергия и, ако това е разрешено от държавите членки, да експлоатират изискваната електроенергийна мрежа съгласно приложимите изисквания за операторите на разпределителни системи. ЦИК могат да включват различни видове енергийни източници в допълнение към възобновяемите енергийни източници, като например инсталации за природен газ или дори дизелови генератори, но се съсредоточават само върху електрификацията.

Добрата новина

       Министерството на енергетиката създаде Хъб "Енергийни общности", който да насърчава обществеността и потребителите на енергия, да представя добрите практики и начините за създаване и функциониране на бъдещите общности. Досега, за съжаление, не виждаме особена активност на сайта на хъба, с изключение на много полезните разработки по тази тема от експертите по устойчиво енергийно развитие. Не знаем доколко различни общини и граждански сдружения ползват тези разработки, но като начало ви предлагаме опита на някои общини в България.

       Очакваме хъб-ът да се напълни със заинтересовани потребители, държавни, частни и общински структури, които да опровергаят традицията ни „вода гази, жаден ходи“. 

Пилотни проекти за енергийни общности

       Някои общини (като Бургас, Габрово и София) вече участват в пилотни схеми за изграждане на капацитет, като предоставят безплатни технически и финансови консултации за многофамилни жилищни сгради в режим на етажна собственост, желаещи да станат „активни потребители“. В тези общини се изпълняват проекти за енергийни общности.

Община Габрово, гражданска енергийна общност  

       Гражданската енергийна общност Габрово е създадена от община Габрово и се управлява от представители, назначени от общината. Фотоволтаичната електроцентрала е изградена на покрива на общинското съоръжение за депониране на неопасни отпадъци и има инсталирана мощност от 100 kWp. В енергийната общност участват граждани и малки и средни предприятия. Фотоволтаичната инсталация е собственост на енергийната общност през целия 10-годишен експлоатационен период, след което собствеността преминава окончателно на общината. Произведената електроенергия се продава на общинските комунални услуги на фиксирана цена чрез договори за изкупуване на електроенергия и на пазара на електроенергия.

Община Бургас, гражданска енергийна общност 

       Бургаската гражданска енергийна общност е създадена от община Бургас и се управлява от общината. Фотоволтаичната електроцентрала е изградена на покрива на общинската плувна зала „Славейков“ и има инсталирана мощност от 420 kWp. В нея могат да участват физически и юридически лица, включително общински предприятия.

Община София, енергийна общност 

       Пилотен модел на партньорство между общинска структура, граждани и бизнес за производство и споделено използване на възобновяема енергия в София. Проектът тества иновативен модел за групово финансиране (crowdfunding) на зелени инсталации, който при успешна реализация ще може да се прилага и в други общински обекти. Това ще даде възможност на София да изпълнява ангажиментите си по европейската директива за енергийните характеристики на сградите – до 2030 г. всички обществени сгради да разполагат с инсталации за възобновяема енергия.

       „Енергийна общност София – 2. СУ „Акад. Емилиян Станев“ се създава по предложение на  район „Витоша“ под формата на гражданско дружество, с цел изграждане на фотоволтаична централа на покривното пространство на училището, като част от произведената енергия ще бъде използвана за нуждите на образователната институция.

Община Сливо поле, енергийна общност

       В община Сливо поле, област Русе е създадена енергийна общност, в програмата на която се предвижда използването на отпадна топлина за отопление на обществени сгради. За целта е подписано споразумение с местно индустриално предприятие за доставка на топлинна енергия за период от 10 години.

Помощ за начинаещи 

Енергийна агенция – Пловдив, Национална контактна точка към Европейския фонд за енергийни общности

       В качеството й на Национална контактна точка към Европейския фонд за енергийни общности, Енергийна агенция – Пловдив, заедно с още 28 точки в цяла Европа промотира концепцията за енергийни общности, оказва подкрепа за учредяването на нови енергийни общности, осигурява трансфер на знания и умения между съществуващи и нови енергийни общности, подкрепя разработването на инвестиционни/бизнес планове за развитието им, както и дефиниране на модела на енергийни общности и техническите параметри на системите за производство на енергия. - https://www.eap-save.eu/

Ток домашно производство 

       Покриви, трамвайни спирки, паркинги, магистрали и дори гробища - соларните панели вече са навсякъде, за да осигуряват устойчива и евтина електроенергия. В Германия обаче те се появяват все по-често и на едно удобно и доскоро пренебрегвано място - балкони, тераси и градини. В страната са инсталирани 400 000 подобни системи и стават все по-популярни. До 2030 г. в Германия може да има 12 млн. такива соларни устройства, прогнозират от компанията EmpowerSource, която предлага мини плъгин фотоволтаици, цитирани от Уебкафе.

       И това е напълно обяснимо. Подобни соларни системи са лесни за инсталиране, осигуряват част от тока за домакинството, пестят от сметки и могат да се ползват от наематели.

       Дават собствен ток и се състоят от един или няколко модула, които се поставят на балкон, стена, тeрaса, покрив или в градината. Включват се директно към контакта на домашната мрежа. Особено удобно е това, че когато не става дума за покрив на блок или кооперация, не се налага да се минава през процедура по искане на съгласие от всички апартаменти в сградата. Получената енергия пък не се дели.

       По принцип токът от подобни панели е по-малко, отколкото този от покривни системи - фотоволтаиците за балкон осигуряват около 10 на сто от енергията, която може да се генерира от горната част на сграда. В Германия например токът от балкони е около 20 мегавата - при 16 гигавата, произвеждани от системите на покривите на жилищните сгради. Според района и мястото, където е поставена инсталацията, тя може да покрива до около 15% от нуждите от ток.

       Например модул от 400 вата на слънчево място в Германия може да произведе до 260 киловата енергия годишно. Средното потребление на 4-членно семейство в страната е около 4000 киловата. В страната максималната мощност на тези системи е 600 вата.

       Удобството от гледна точка на потребителя обаче е голямо. Системата за балкон може да се монтира от всеки и не е нужно да се търси специалист, а регистрацията в Германия е само с един формуляр /!/. В някои региони дават и субсидии. Инсталацията има инвертор, който преобразува генерирания постоянен ток в променлив и се включва в контакт на стената с щепсел. Такава система е изключително удобна за хора под наем или живеещи в къщи, където не може да се поставят панели на покрива, защото са на сянка или сградата не позволява - например е защитена като част от културното наследство.

       Има обаче и други причини фотоволтаичните системи да набират сила в Германия. Страната от 20 години насърчава гражданите да участват в производството на ток - и да намаляват сметките си - чрез покривни соларни панели. Мерките са от премахване на ДДС, през гарантирана цена за тока към общата мрежа до намалена бумащина.

       При малки устройства като панели за балкон, които могат да отдават силно ограничено количество енергия, най-честата употреба е директно към постоянно работещ уред като хладилник например. При наличие на повече произведена енергия е възможно тя да отива в мрежата или да се съхранява в батерии.

       Заради предимствата и облекченията за потребителите Австрия, Франция, Италия и Полша започват да насърчават и този вид възобновяема енергия.

       Докато… ние чакаме.

   Проверено за вас: Къде се намират парите ви за пенсия   

       Асоциация Активни потребители отрано ви запозна с въведения от 1 септември мултифондов модел при пенсиите у нас. Представихме ви неговите предимства и начин на функциониране, новите възможности за допълнителни доходи на потребителите и съвети КАК да го постигнете. Пълната полезна информация ще намерите на сайта на асоциацията.

       Едно от големите предимства на новия модел е възможността пенсионните фондове да инвестират средства от натрупаните пенсионни вноски в печеливши начинания – във финансов интерес на своите потребители. Но къде отиват вашите спестявания за пенсия? И какви са алтернативите за по-високата доходност? Предлагаме ви едно проучване, генерирано с помощта на ИИ от Форбс България.

       Пенсионните фондове в България вече управляват активи за над 16 млрд. евро, а зад рекордния размер на спестяванията се вижда ясната инвестиционна картина на доминация на облигациите, постепенно увеличение на експозицията към акции и все по-силна ориентация към европейските пазари извън България.

       Към края на март 2026 г. активите на пенсионните фондове достигат 16.09 млрд. евро, което е увеличение с 14.7% спрямо година по-рано, показват данните на БНБ. Ръстът от над 2 млрд. евро за една година затвърждава позицията на пенсионните дружества като едни от най-големите институционални инвеститори в страната.

Аргументите на числата

       Най-големият дял в активите продължават да заемат дълговите ценни книжа. Към края на март инвестициите в облигации достигат 10.1 млрд. евро, което представлява близо 63% от всички активи на сектора. Това означава, че почти две от всеки три евро, спестени за пенсия, са инвестирани в държавен и корпоративен дълг. Секторът остава консервативен по своята същност, като основната цел е запазване на капитала и постигане на предвидима доходност в дългосрочен план.

       В същото време данните показват постепенно нарастване на експозицията към акции. Инвестициите в акции и други капиталови инструменти извън инвестиционните фондове достигат 2.81 млрд. евро, а вложенията чрез инвестиционни фондове и фондове на паричния пазар възлизат на още 2.41 млрд. евро. Общата експозиция към капиталовите пазари така надхвърля 5.2 млрд. евро. Особено показателен е фактът, че директните инвестиции в акции нарастват с близо 33% за година, което е значително по-бързо от общия ръст на активите.

       Средствата в депозити и налични парични средства намаляват до около 500 млн. евро, което представлява едва 3.1% от активите. Година по-рано делът им е бил повече от два пъти по-висок. Това показва, че фондовете все по-активно търсят доходност чрез инвестиции, вместо да държат средства в банкови депозити.

Къде са спестяванията

       Географското разпределение на активите разкрива още по-интересна тенденция. Най-големият дял от средствата е инвестиран в други държави от еврозоната. Към края на март 2026 г. там са насочени 5.97 млрд. евро или 37.1% от всички активи. На второ място се нареждат инвестициите в България с 4.81 млрд. евро и дял от 29.9%, се вижда от данните на БНБ.

       Още 3.07 млрд. евро са вложени в държави извън ЕС и международни организации, докато 2.09 млрд. евро са инвестирани в страни от ЕС извън еврозоната. На практика близо 70% от пенсионните активи вече са инвестирани извън България.

       Тази структура е отражение както на стремежа към диверсификация, така и на възможностите на местния капиталов пазар. За пенсионните дружества големите европейски пазари предлагат по-висока ликвидност, по-голям избор от инструменти и по-добри възможности за разпределение на риска. За България обаче това означава, че значителна част от дългосрочните спестявания на домакинствата работят извън местната икономика.

Ефектът на новия модел 

       Именно тук може да се окаже и най-големият ефект от предстоящата мултифондова система. Предстоящите промени ще дадат по-големи инвестиционни възможности на пенсионните компании, а пенсионните фондове ще разполагат с още по-голям ресурс за инвестиции в капиталови пазари. Дали част от този капитал ще намери път към български публични компании, ще зависи не толкова от регулациите, колкото от способността на местния пазар да предложи достатъчно качествени инвестиционни възможности.

   Вашите права: При Омбудсмана на Републиката   

       Казусът. През годината на въвеждане на еврото много институции и организации предлагаха на потребителите да разглеждат техни сигнали за пазара на стоки и услуги, да обявяват резултатите и се борят за техните права. Много сред активните потребители, възприели задачата си за противодействие на измамите около еврото, ни сигнализираха, че получават от някои институции формални отговори, не виждат проверки по важни сигнали, а някои дори не получават въобще отговори.

       След като дълго време останахме без Омбудсман на Р България, възможностите ни за реакция при злоупотреби и измами бяха орязани. Сега вече всеки потребител може да се обърне за съвет и защита към Омбудсмана. Той има правомощия да приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи на гражданите не само от страна на държавните и общинските органи и техните администрации, или от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, но и от частноправни субекти.  

От какво се жалват потребителите?

       На 3 септември Омбудсманът на Република България Велислава Делчева представи в НС отчет за работата на институцията през 2025 г. 

• През годината са постъпили 10 256 жалби и сигнали.
• 12 418 граждани са били приети и обхванати от проверки.
• Значително е нараснала и гражданската активност – 63 440 души са се обединили в колективни подписки, при 29 061 през 2024 г., което е ръст от 118%.
• Най-много са жалбите срещу доставчици на обществени услуги – електро-, топло- и ВиК дружества, следвани от сигнали за основни права и свободи и дейността на Националния превантивен механизъм.
• Сред системните проблеми, които гражданите поставят пред институцията, са водоснабдяването, злоупотреби на колекторски компании, продължителните процедури пред ТЕЛК и тежките условия в психиатричните заведения.

       И едно правило: от голямо значение са гражданската активност и необходимостта от по-ефективен диалог между институциите и хората, които търсят защита на своите права. 

В какви случаи потребителите могат да потърсят неговата защита?

       В обсега на защита на правата на потребителите се включват въпросите, сигналите и жалбите на гражданите, търсещи съдействие за решаване на техни нарушени права, засягащи следните теми:

       Топлоснабдяване – проблеми, свързани с: прекъсвания на снабдяването с топлинна енергия; некачествено битово горещо водоснабдяване; високи сметки; неполучаване на хартиени фактури или по електронен път; неизправност на измервателните уреди; липса или недостатъчна информация относно начина на формиране на сметките и др.

       Газоснабдяване – проблеми, свързани с прекъсвания в снабдяването с природен газ; завишени сметки; неполучаване на хартиените фактури или непредоставянето на фактури по електронен път; проблеми при присъединяването на обекти към газоразпределителната мрежа; липса на отговор или неудовлетворителен отговор от газоснабдително дружество по заявления от битови клиенти за проверка на потреблението и др.

       ВиК – проблеми, свързани с разпределянето на допълнителни количества вода по индивидуалните партиди за ВиК услуги, представляващи разликата между отчета по общия водомер и сумата от индивидуалната консумация (т.нар. „общо потребление“); начислени завишени сметки за вода; лошо качество на водоснабдителната услуга;  неосигуряване на алтернативен източник на вода при продължително спиране на водоснабдяването и др.

       Eлектроснабдяване  - въпроси относно: получени високи сметки за ток, които не съответстват на потреблението; лошо качество на електрозахранването (чести прекъсвания, ниско напрежение и др.); забавено присъединяване на обекти към електроразпределителните мрежи;  извършени проверки и подмяна на средства за търговско измерване в отсъствие на клиентите; липса на информация относно предстоящи проверки на електромери, неправомерни прекъсвания на електроснабдяването и откази за възобновяване на електроенергийните услуги и др. въпроси;

       Сметосъбиране - некачествено предоставяне на услугите, за които се дължи таксата за битови отпадъци (неспазване на утвърдената честота на сметоизвозване, нередовно почистване на тротоари, улици и обществени площи от отпадъци); завишен размер на таксата за битови отпадъци и определянето ѝ за услуги, които реално не се предоставят от съответните общини; поставяне на допълнителни условия за частично освобождаване от такса битови отпадъци за имоти, които не се ползват през годината; бездействие на отговорните общински органи при подаване на сигнали, свързани с нарушаване на нормите за чистота и др.;

       Телефонни услуги – въпроси относно надписана сметка, недобро покритие на мобилния оператор, роуминг услуги, мобилен интернет, подписване на договори с мобилните оператори;

       Интернет и телевизия – въпроси относно качество на услугите, завишени сметки, начисляване на неустойки, преустановяване на предаването на телевизионни канали, национална цифрова телевизия.

       Пощенски оператори - проблеми, свързани със забавени пощенски пратки; нарушаване целостта на пощенска пратка; забавено изплащане на пенсии и добавки към тях; проблеми при освобождаване  на пощенски пратки и др.

       Превозвачи - проблеми, свързани с: липса на обществен транспорт в малките населени места или недостатъчен такъв; лоши условия в превозните средства; нарушения, извършвани от водачи и контрольори; цената на превозните документи; закъснения на полети; загубен багаж; недопускане до борда на самолет; неспазено разписание на влакове и междуградски автобуси и др.

Как да подадете своята жалба?

Приемна на Омбудсмана: София 1202, ул. Георг Вашингтон 22

телефон: 02/81-06-955; мобилен: 0879 59 63 58 факс: 02/81-06-963 
e-mail: [email protected]
уеб сайт: www.ombudsman.bg

   „Активни потребители“ и в медиите   

Инфлацията у нас - над средната за еврозоната, цените продължават да растат

Българинът плаща все повече. Експерт посочи къде се къса веригата

БТА :: Зам.-министър Карадимова: Защитата на потребителите изисква активен диалог и координирани действия между институциите

   Пазарът в цифри   

• По данни на НОИ за първите шест месеца на годината около 10 000 пенсионери у нас получават пенсия до размера на минималната – 322,37 евро.
• В същото време 9195 души са достигнали максималния размер от 1738,40 евро.
• Само десет души в страната получават пенсия, надхвърляща определения максимален размер.
• Най-голямата група сред пенсионерите е тази с доход между минималната пенсия и 400 евро. В нея попадат около 440 000 души.
• През второто тримесечие броят на хората с пенсия до размера на минималната е намалял с близо 3000 спрямо март 2026 г.
• Най-висока е средната пенсия в София-град – около 640 евро. На другия полюс е Кърджали, където средният размер е 432 евро.
• Над 650 000 души получават т.нар. вдовишка добавка - 30% от пенсията на починалия съпруг.

   Календар на потребителя    

На 16 септември ЕП одобри мащабна реформа на Митническия кодекс на ЕС, която въвежда по-строги правила за електронната търговия и създава нов митнически орган. Новите правила въвеждат такса за обработка на всяка стока, закупена от онлайн магазини извън ЕС и изпратена директно до потребители в съюза. Това ще помогне за покриване на непрекъснато нарастващите разходи по управлението на огромния поток от индивидуални пратки. Таксата за обработка ще се заплаща от субекта, отговорен за плащането на останалите митнически такси за съответната пратка, за да се избегне прехвърлянето на разходите върху потребителите. Точният размер на таксата ще се определя от Европейската комисия и ще се преразглежда на всеки две години, за да остане пропорционален на действителните разходи. Държавите членки ще започнат да събират таксата най-късно от 1 ноември 2026 г. 

На 17 септември ЕК обяви нови правила за достъпа на деца до социалните мрежи, които предвиждат пълна забрана под 13-годишна възраст и сериозни ограничения до навършването на 18 години. Мерките са част от новия EU Kids Act. Няма да има лични профили под 15-годишна възраст - това означава, че от 13 до навършване на 15 години децата ще имат само „мини профили“, създадени и контролирани от родители или настойници, с ограничени функции и времево ограничение до максимум един час на ден. Между 15 и 18 години безопасният дизайн ще бъде задължително изискване за платформите 

На 18 септември Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е спряла от реализация и изтегля от пазара сирена, при които лабораторни изследвания са установили несъответствия по качествени показатели. Това е резултат на изследването, направено от асоциация Активни потребители на млечни продукти, включени в инициативата „Кошница с грижа“. Получените резултати са:1 марка сирене, от тестваните 12, съответства на изискванията за бяло саламурено сирене на БДС 15:2010, т.е. представлява продукт с най-високо качество. При 42% се отчита необявено високо водно съдържание над 60%, а 25% (3 от 12) с вода над 65%, които са неразрешени за консумация. При една марка сирене е отчетено екстремно ниско ниво на масленост, само 5% (индикация за използване сухо мляко). Асоциацията изследва редовно качеството на млечните продукти на нашия пазар и открива несъответствия със стандартите. Явно много производители не си вземат бележка.

На 26 септември от 13 ч. Столичната община организира събитието „От „Сега ми се живее“ до „Имам план” – управление на бюджета след ваканцията“. То ще се проведе на сцената на Eurovolley Camp и е насочено към младите хора на възраст между 16 и 30 години. Входът е свободен.

До 30 септември се подават кандидатурите за Годишните национални награди за социални иновации за 2026 г. на МТСП. С наградата могат да бъдат удостоявани физически лица, социални предприятия, кооперации, образователни и научни организации, неправителствени организации и други юридически лица, които допринасят за развитието на социалната и солидарна икономика чрез социални иновации. Предложенията се подават на електронен адрес: [email protected].

На 2 октомври ще се проведе онлайн обучение на тема „Новият закон за киберсигурност. Всичко, което трябва да знаем за директива МИС2“.

На 3 октомври в Интер експо център ще се проведе EXPO MOITEPARI под надслов „Къде всъщност трябва да бъдат парите ни през 2027 г. и следващите години“? Предвидени са дебати, практически казуси, противоположни гледни точки и работилници. 

На 6 октомври в Интер експо център ще се проведе 11-ото поредно издание на eCommerce Annual Summit 2026 – водещото събитие за електронна търговия в България, организирано от списание Enterprise. Големият акцент и ексклузивното предимство на тазгодишния форум е първото официално участие в България на гост-лектори от глобалните гиганти TEMU и TikTok.