Начало

Седмичен бюлетин брой 23 (600)

   Внимание! Онлайн измамите се разрастват   

       Доклад на Consumers International /Потребителският интернационал/ анализира състоянието на глобалните онлайн измами през 2026 г. Данните показват, че измамните дейности продължават да нарастват, като основно предизвикателство е използването на изкуствен интелект за създаване на по-убедителни фалшификации. Докладът акцентира върху критичната липса на адекватни регулации и механизми за обезщетение, особено в развиващите се пазари. Представени са иновативни инициативи за образование на потребителите и технологични решения, разработени чрез сътрудничество между бизнеса и гражданския сектор. В заключение се призовава за единна световна стратегия и по-голяма корпоративна отговорност за справяне със сложната екосистема на дигиталните измами.

Как изкуственият интелект променя мащаба и сложността на съвременните измами?

       Изкуственият интелект (ИИ) променя фундаментално средата на съвременните измами, като ги прави по-мащабни, по-трудни за засичане и по-динамични. Ето основните начини, по които ИИ трансформира измамите:

• Увеличаване на мащаба и обхвата: ИИ се използва за разпространение на измамни реклами и фалшиви обяви в социални медии, търсачки и дигитални платформи. Благодарение на инструментите за автоматизация, измамниците могат да провеждат мащабни технически атаки и атаки, базирани на кражба на самоличност, които засягат огромен брой хора едновременно.
• Повишена сложност и убедителност: Напредъкът в генеративния ИИ позволява създаването на значително по-убедителни фишинг съобщения и опити за имитация. Тези технологии правят социалното инженерство по-ефективно, като позволяват на измамниците да се представят за доверени лица или бизнеси.
• Използване на дийпфейк (deepfake) технологии: ИИ позволява генерирането на фалшиви аудио и видео обаждания, които са изключително трудни за разграничаване от истински, което затруднява както потребителите, така и институциите при засичането им.
• Бърза еволюция на тактиките: Тактиките на измамниците се развиват толкова бързо в резултат на ИИ, че за потребителите става почти невъзможно да идентифицират новите заплахи своевременно. Това ускорява рисковете от измами и отслабва традиционните защити.
• Системен натиск: Традиционните регулаторни рамки и институционална координация изостават от темпото на нарастващата сложност и мащаб на екосистемата на измамите.

       Въпреки тези предизвикателства предимството на измамниците може да бъде ограничено чрез комбинация от технологии, ясна отчетност, по-строги защити в дизайна на продуктите и по-бързо откриване и премахване на измамно съдържание.

Кои са най-големите предизвикателства пред защитата на потребителите в развиващите се пазари?

       Защитата на потребителите е изправена пред специфични и сериозни предизвикателства. Основните трудности включват:

• Бързо технологично навлизане без адекватна защита: Електронните портфейли са разширили излагането на измами по-бързо, отколкото всяка съществуваща инфраструктура за защита на потребителите може да реагира.
• Пропуски в дигиталната грамотност: Липсата на дигитални умения, съчетана с фрагментираното правоприлагане, оставя потребителите почти без никакви средства за правна защита.
• Системни нередности: Системни проблеми все още ограничават достъпа на потребителите до смислени и ефективни механизми за докладване на измами.
• Психологически бариери и липса на компенсация: Понякога потребителите избират да не съобщават за измами поради чувство на срам и липса на механизми за финансово обезщетение.
• Труден достъп до защита на практика: Съществува значителна празнина между защитите, които съществуват теоретично, и способността на потребителите в отдалечени общности с ниски доходи реално да ги използват.

       За преодоляване на тези предизвикателства е важна достъпната местна подкрепа, като горещи линии и доброволци, които могат да помогнат за ранното идентифициране на измами. Инициативи като „Aware Consumer Village“ показват, че директното обучение на местно ниво, особено за жени и младежи в селските райони, може значително да подобри устойчивостта срещу измами.

Какви иновативни решения и стратегии се разработват за борба с измамите?

       В борбата срещу съвременните измами се разработват и внедряват редица иновативни решения, които обхващат технологични иновации, образователни инициативи и системни промени. Ето най-значимите иновативни стратегии и решения:

1. Образователни технологии и преживявания

• Симулационни игри с виртуална реалност (VR): Използват се игри за симулация на измами, които обучават възрастни хора и ученици със специални образователни потребности как да разпознават опитите за измама чрез практически опит.
• Кампании в YouTube: Използват се реални истории за измами за промяна на поведението на потребителите.
• Програмата „Aware Consumer Village“: Инициатива в Индия, която обучава общности в селските райони (особено жени и младежи) да разпознават онлайн измами, преди да се стигне до щети. Програмата разчита на местни доброволци като първа точка за контакт и безплатни телефонни линии за помощ.

2. Технологични решения и „Справедливост чрез дизайн“

• Fairness by Design Tech Sprint: Иновативно предизвикателство, обединяващо финтех разработчици, дизайнери и потребители за създаване на прототипи, фокусирани върху детекция на измами, намеса и механизми за обезщетение.
• Системи за проверка на плащанията: Внедряване на допълнителни стъпки за проверка в моменти с висок риск, за да се спрат съмнителни трансакции.
• Подобрени инструменти за откриване: Използване на технологии за по-бързо засичане и премахване на измамно съдържание от дигиталните платформи.

3. Системни и регулаторни стратегии

• Подход „Цяло общество“ (Whole-of-society): Преминаване от фрагментирани интервенции към по-силна координация между правоприлагащите органи и по-голяма отчетност на цялата индустриална екосистема.
• Междусекторно сътрудничество: Източниците посочват нарастващо сътрудничество между потребителски защитници, финтех сектора, банковото дело и политиците за ускоряване на практическите решения.
• Трансгранично сътрудничество: Работа върху международни стандарти и механизми за по-бързо замразяване и възстановяване на средства, свързани с измами, които често преминават през офшорни канали и криптовалути.
• Регулаторни стимули: Национални регулаторни намеси, които променят стимулите за частния сектор, насърчавайки го да инвестира повече в превенция на измами.

       Тези решения показват, че предимството на измамниците намалява, когато технологиите се комбинират с ясна отчетност, координация и ефективни регулаторни рамки.

   Тема с продължение: Рисковете за потребителите   

Защо BEUC подаде жалба срещу Meta, TikTok и Google съгласно Закона за цифровите услуги?

       На 21 май 2026 г. BEUC /Европейската организация на потребителите/ подаде жалба срещу Meta, TikTok и Google до Европейската комисия и компетентните национални координатори за цифрови услуги, заедно с 29 членове от 27 държави, включително и Активни потребители от България. Съгласно Закона за цифровите услуги (DSA), Meta, TikTok и Google са длъжни да разполагат с ефективни механизми за борба с измамните реклами и намаляване на рисковете за потребителите.

       В жалбата се казва: „Събраните от нас доказателства обаче показват, че Meta, TikTok и Google не само не успяват проактивно да премахват измамни реклами, но и не правят много, когато бъдат уведомени за подобни измами. Това е нарушение на Закона за цифровите услуги на ЕС и е от съществено значение Meta, TikTok и Google да бъдат подведени под отговорност“.

       Ако не успеят да се справят с измамните реклами, разпространяващи се на техните платформи, измамниците ще продължат да достигат до милиони европейски потребители ежедневно, излагайки хората на риск да загубят стотици до хиляди евро поради измами.

На какво се основава жалбата на BEUC срещу Meta, TikTok и Google?

       Жалбата на BEUC срещу Meta, TikTok и Google се основава на мащабно събиране на доказателства, проведено между декември 2025 г. и март 2026 г. от BEUC и 13 потребителски организации. Констатациите показват, че финансовите измами остават широко разпространени в Meta, TikTok и Google и че платформите систематично не предприемат ефективни коригиращи действия. „Общо сме сигнализирали за 893 измамни реклами в 13 държави, които са били активни в Meta, TikTok или Google“ – съобщават от организацията.

       Накратко, потребителските групи са установили, че:

• Meta е отхвърлила близо 43% от подадените реклами.

• TikTok е премахнал само 21% от подадените реклами. В 37% от случаите TikTok е заявил, че рекламата е била премахната, преди да могат да я прегледат.

• Google е премахнал 60% от подадените реклами.

       За своя принос в проучването БНААП откри и подаде сигнали за реклами, които разчитат на ключови думи като „крипто“, „бързи пари“, „лесни пари“ и „стани богат“. От подадените сигнали 47,4% са към Facebook и 52,6% към TikTok. От сигналите към Facebook едва 1,9% от рекламите са били премахнати, 85,2% от сигналите са били отхвърлени, а 13% – игнорирани. При TikTok 16,7% от рекламите са били премахнати директно от платформата, 58,3% са били свалени от самите рекламодатели преди проверка от TikTok, 11,7% от сигналите са били отхвърлени, а 13,3% – игнорирани. Тези резултатите подчертават сериозни проблеми в системите за обработка на жалби и на двете платформи, включително липса на прозрачност, автоматизирани и неясни отговори, затруднен достъп до механизмите за обжалване и невъзможност потребителите лесно да проследяват подадените сигнали. 

Технология на проучването

       Потребителски групи, участващи в събирането на доказателства, са: Асоциация Активни потребители (България), Arbeiterkammer (Австрия), ASUFIN (Испания) и Federación de Consumidores y Usuarios – CECU (Испания), Consumentenbond (Нидерландия), DECO (Португалия), Federacja Konsumentów (Полша), Forbrugerrådet Tænk (Дания), Qendra Konsumatori shqiptar (Албания), Que Choisir Ensemble (Франция), Spoločnosť ochrany spotrebiteľov (S.O.S.) (Словакия), Verbraucherzentrale Bundesverband – vzbv (Германия), Zveza Potrošnikov Slovenije – ZPS (Словения) и BEUC (за Белгия). Освен това много членове на BEUC са подкрепили действието: от Малта, Румъния, Италия, Чешка република, Гърция, Швейцария, Унгария, Норвегия, Кипър, Исландия, Македония, Швеция, Люксембург, Хърватия и Литва.

   България: Имат ли шанс енергийните общности    

       Вече ви запознахме със същността, предимствата и правната основа, върху която се изграждат и работят енергийните общности в ЕС. Тяхната роля непрекъснато расте – заради поскъпването на енергията за потребителите, геополитическите предизвикателства, а и подкрепата, която получават от ЕС държавите членки.

       „Признахме“ си, че асоциация Активни потребители подкрепя съществуването и развитието на енергийните общности в нашата страна. И то не само заради икономиите и облекчаването на семейния бюджет от увеличаващите се енергийни разходи, но и поради морални съображения – създаване на социална реакция у българските граждани и поведенческа култура у потребителите. 

       При нашите проучвания открихме два плахи опита за изграждане на енергийни общности – в Бургас и Габрово, с които ви запознахме преди време. Към тях се прибавя и проект „Слънчеви градове“ (Solar cities), финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI), с партньори Столична община, Община Бургас и Българска соларна асоциация. Проектът цели да подпомогне процеса по оползотворяване на потенциала на покривните пространства в градовете с цел производство на електричество от фотоволтаични инсталации, както и насърчаването и улесняването на инвестициите във фотоволтаични инсталации от местното население, бизнеса и обществените институции. Сред намеренията на проекта е събраната информация да бъде използвана за изграждането на битови фотоволтаични системи.

       Да си признаем, следи от този проект – главно по покривите и терасите на града, не открихме.

       Междувременно в рамките на проект, подкрепен от Норвегия, бяха изготвени анализ и препоръки за развитие на енергийните общности в България. Документът има за цел да насърчи развитието на енергийните общности чрез очертаване на стратегии, ползи и рамки в подкрепа на тяхното създаване и растеж. Той предоставя изчерпателни препоръки за регулаторни промени, необходими за улесняване на развитието на енергийните общности, картографиране на съществуващите български разпоредби, установяване на пропуски и сравнителен анализ на най-добрите практики от други държави. Освен това документът има за цел да образова заинтересованите страни относно потенциалните икономически, екологични и социални ползи от енергийните общности, включително подробни раздели относно техническите спецификации, разработването на пилотни проекти и инициативите за изграждане на капацитет.

Какво показва анализът

       Частично либерализираният пазар, съчетан с липсата на ясни законови разпоредби за енергийните общности и виртуалното нетно отчитане (ВНМ), създава враждебна среда за развитието на енергийните общности в България. Настоящите политически и пазарни условия благоприятстват големите промишлени потребители на собствена електроенергия и възобновяемите енергийни източници за комунални цели, докато колективните енергийни проекти, ръководени от гражданите, трудно се появяват.

       Концепцията за енергийните общности в България все още се очертава, като първоначалните примери се наблюдават главно в промишлени клъстери, земеделски кооперации и някои инициативи, ръководени от общините. Тези ранни проекти разчитат в голяма степен на търговците на енергия и доставчиците на агрегирани услуги, за да се справят с участието си на пазара, балансирането и административните процеси, тъй като няма ясна регулаторна рамка, съобразена с енергийните общности.

       Частично либерализираният пазар на електроенергия в България създава значителни предизвикателства за произвеждащите потребители и енергийните общности. Въпреки че промишлените потребители трябва да купуват електроенергия на пазарни цени, домакинствата все още се ползват от регулирани тарифи, което намалява финансовите стимули за собствено­ производство и споделяне на енергия. Този изкривен ценови сигнал, съчетан с регулаторни пропуски, ограничава растежа на енергийните общности.

       Забавянето на пълната либерализация на пазара се дължи на политическите опасения относно енергийната бедност, защитата на производството на електроенергия от въглища и институционалната съпротива срещу промяната. В резултат на това енергийните общности и произвеждащите потребители са изправени пред несигурни приходи, ограничен достъп до пазара и голяма административна тежест, което ги принуждава да зависят от посредници като търговци и доставчици на агрегирани услуги, вместо да действат като независими участници на пазара.

Пътища напред

       В доклада се казва още. Развитието на енергийните общности в България изисква максимална гъвкавост, за да се даде възможност за появата им в специфичния контекст на страната — слабо населена държава с ниска предприемаческа активност, ниска финансова грамотност и ограничена инвестиционна култура сред населението, разпръснати ентусиасти, нарушени традиции на сътрудничество и обща липса на познаване на колективните енергийни инициативи.

• За да успеят енергийните общности, трябва да бъдат въведени прости, ­лесни за ползване механизми, които да позволяват на гражданите, малките предприятия и общините лесно да формират и регистрират общности, да споделят енергия в множество обекти и да отделят физическото местоположение на производството от точките на потребление.
• Като се има предвид фрагментираният и неформален характер на настоящия интерес към общностната енергетика, от решаващо значение е да се предложат рационализирани административни процедури, ясно правно признаване и достъпни инструменти, които позволяват на ентусиазирани, но неопитни групи бързо да създават и експлоатират енергийни общности без сложни регулаторни или финансови пречки.

А в това време в ЕС...

       Енергийните общности са добре приети и подкрепени в ЕС. Стига само да напомним, че имаше поставена цел – до 2025 г. да има поне една работеща енергийна общност във всяка община с над 10 000 жители. Много държави се справят.

1. Основни цели на ЕС, свързани с енергийните общности

• Енергийна независимост и децентрализация: Намаляване на зависимостта от вносни изкопаеми горива (цел, заложена в плана REPowerEU) чрез масово навлизане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) на местно ниво.
• Пряко участие на гражданите: Даване на право на потребителите да се обединяват в кооперации, фондации или други юридически лица, за да поемат контрол върху енергоснабдяването си.
• Борба с енергийната бедност: Осигуряване на достъп до по-евтина електроенергия за уязвими домакинства чрез споделено производство и намаляване на мрежовите такси.
• Социална, а не комерсиална печалба: За разлика от традиционните енергийни компании, генерираните приходи се реинвестират обратно в общността или се използват за намаляване на сметките на нейните членове.
• Устойчивост на кризи: Ограничаване на ценовите шокове на пазара чрез къси вериги на доставка и местно задоволяване на нуждите от ток.  

2. Напредък и предизвикателства

       По данни на Европейската сметна палата средният напредък в ЕС е едва 27% спрямо целите за енергийните общности, като се наблюдават сериозни разлики между отделните държави.

       Лидери: Дания, Нидерландия и Ирландия са близо до пълното изпълнение на целите си.

       България: Страната изостава значително, като към момента изпълнението е под 1%, поради редица административни пречки и липса на достатъчно стимули.

       За да се ускори развитието на сектора, до 2028 г. в ЕС действа Механизмът за европейски енергийни общности (по програма LIFE), който подпомага създаването и финансирането на нови общности.

Добрият пример

Новината: През май 2026 г. в Румъния има над 330 000 просюмъри с инсталирана мощност от над 3800 MW. Кои са те?

       Просюмър означава онези потребители, които са си монтирали слънчеви панели и са едновременно и производители на електрическа енергия, и консуматори. Как е постигната тази „космическа“ бройка?

       Дан Пършан, председател на Асоциацията на просюмърите и енергийните общности в Румъния, обяснява пред „Медиапул“: „През 2018 г. в Румъния имаше едва няколко хиляди просюмъри. А през май 2026 г. прехвърлихме броя от 330 000 просюмъри, с инсталирана мощност от над 3800 MW. Практически сме втората най-голяма инсталирана мощност в Румъния след компанията "Хидроелектрика". През последните пет години оценяваме инвестициите, направени директно от джоба на румънците, на над 2,5 милиарда евро за монтаж на фотоволтаични панели. И тук нямам предвид тези, които са получили държавна помощ чрез румънската програма "Зелена къща" (Casa Verde), която се реализираше в миналото. Както навсякъде, този бум се дължеше на първо място на нестабилността на цените на енергията, на поскъпването на енергията и като цяло на турбуленциите на енергийния пазар. Просюмърството е единственият начин да намалиш сметките си за енергия още от утре. И ето че румънците разбраха това, споделяха помежду си, формираха се общности в социалните мрежи и въпреки че от две години насам програмата "Зелена къща" вече не съществува и инсталирането на соларни панели не е финансирано от държавата, апетитът на румънците да си монтират фотоволтаични панели остава много голям. Румънската държава имаше положителен, значим принос, най-вече чрез програмата "Зелена къща", която беше изключително щедра към румънците в смисъл, че спонсорираше 90% от разходите по проект. По отношение на законодателството, бихме могли да кажем, че имахме няколко народни представители с визия, които през 2020 г. инициираха закон за премахване на задължението за получаване на разрешение за строеж за просюмъри, независимо дали панелите се монтират на покрива или на земята. Така сега действа Закон за просюмърите“.

        Поуката. Ние често се самосъжаляваме и оправдаваме, че Източна Европа е „по-така“ в интеграцията и новите технологии. Какво да кажем сега? Румънските домове са отопляват с евтина енергия, румънските потребители са оценили предимствата на енергийните общности. А ние? Не ни остава друго, освен да си плащаме нарастващите цени за енергия и да си спомним поговорката „Вода газим, жадни ходим“. А за да не ходим „жадни“, е нужна подкрепата на държавата, на законодателите и институциите, а потребителите просто да разберат силата на общността.

   „Активни потребители“ и в медиите    

Богомил Николов: Намаляването на цените по договорка с веригите няма да реши проблема с инфлацията

"Кошница с грижа": Как веригите накараха правителството да им направи безплатна реклама

Богомил Николов за "Кошница с грижа": Бързите мерки винаги са рискови

Богомил Николов от "Активни потребители": Като няма домати, няма как да ви е евтино! Както и да глобявате търговците, домати няма да се появят!

Богомил Николов: Веригите накараха правителството да им направи безплатна реклама

Контролът на високите цени: "Преди над 10 г. с гръмки думи забранихме пушенето на закрито. А където и да отидем - навсякъде дим и цигари"

Ефектът от мярката "Кошница с грижа" ще е частичен

   Пазарът в цифри   

• Според данни на "Бopиĸa", с 12,6% ca нaмaлeли пo бpoй тeглeниятa oт бaнĸoмaт пo Beлиĸдeн (10-13 aпpил) cпpямo aнaлoгичнитe пpaзнични дни пpeз минaлaтa гoдинa.
• Cпaдът в ĸeшoвитe oпepaции e нaй-гoлeмият зa пocлeднитe гoдини.
• Сpeднaтa изтeглeнa cyмa cĸaчa c 19,8% нa гoдишнa бaзa дo 196 eвpo. Toвa мoжe дa ce oбяcни c pъcт нa цeни и дoxoди, нo и c пoвишaвaнeтo нa тaĸcитe зa тeглeнe, ĸoeтo ĸapa xopaтa дa тeглят пo-pядĸo, нo пъĸ пoвeчe пapи.
• Дeпoзититe нa АТМ pacтaт c 14,4% пo oбeм, ĸaтo бългapитe вce пo-чecтo изпoлзвaт бaнĸoмaтa ĸaтo ycлyгa 24/7 зa внocĸи.
• Kapтoвитe oпepaции нapacтвaт c 10,3% ĸaтo oбeм и 6,4% ĸaтo бpoй oпepaции.
• Haй-гoлям e pacтeжът нa oнлaйн пaзapyвaнeтo - 20,6% пo oбeм и 18% пo cpeднa cтoйнocт нa пopъчĸa дo 47 eвpo.  
• Кoмyнaлнитe ycлyги пpeминaвaт мacoвo ĸъм ĸapтoвo плaщaнe (+117.3% пo oбeм). 
• Haй-гoлямa чacт oт ĸapтoвитe плaщaния ca в cyпepмapĸeти и мaгaзини зa тъpгoвия нa дpeбнo, пo бeнзинocтaнции и в cфepaтa нa ycлyгитe (вĸлючитeлнo зaвeдeния). 

Нaй-aĸтивнo ce пaзapyвa c ĸapтa по празниците в Typция, Итaлия и Гъpция.

 

   Календар на потребителя   

На 15 юни в град София Асоциация Активни потребители организира обучение за представители на малки и средни предприятия (МСП) по програмата Consumer Law Ready. Обучението е безплатно и цели да създаде знания и умения по ключови теми и въпроси от европейското и българското потребителско право. Обучението е част от единствената програма, предлагаща обучение по потребителската тематика в ЕС за МСП в цяла Европа. Осъществява се от консорциум между Европейската организация на потребителите (BEUC), Европейската асоциация на занаятите и малките и средни предприятия (UEAPME) и Асоциацията на Европейските търговски камари (EUROCHAMBRES). А в България програмата се изпълнява от БНА Активни потребители.

Записване за участие – https://forms.cloud.microsoft/e/Gu1BXeu2pi 

Повече за обучението – https://www.consumerlawready.eu/bg/SME/local-courses 

За въпроси – 02/989 01 06

От 19 април влязоха в сила изменения в Общите условия на “Софийска вода”, одобрени от КЕВР. Според тях на клиентите на дружеството ще бъдат издавани електронни фактури, освен ако изрично не са заявили желание да им бъдат издавани хартиени фактури. Предвиден е 6-месечен преходен период, в който клиентите трябва да подадат към ВиК оператора заявление, в което да посочат актуален имейл адрес, на който да получават електронната си фактура, или желанието си за хартиена фактура. Бланка на заявлението клиентите ще получат по пощата с месечната фактура за вода, ще могат да изтеглят от сайта на дружеството или да получат в Центровете за обслужване на клиенти. Важно е то да бъде попълнено и подписано от титуляра на партидата или негов пълномощник. Клиентите, които вече са абонирани за електронна фактура, не е необходимо да подават заявление.

На 13 юни в хотел Черно море, Варна ще се проведе EXPO MOITEPARI – събитие, което събира на едно място водещи експерти от света на инвестициите, недвижимите имоти и личните финанси. Отговори ще получат следните въпроси на потребителите: • Да инвестирам ли в ETF? • Все още ли имотите са добра инвестиция? • Какви алтернативи има на депозитите? • Подходящ момент ли е да започна да инвестирам? • Как да изградя стратегия, вместо да действам на парче?

На 16 юни от 10 ч., в хотел „Интерконтинентал“ Институтът за пазарна икономика ще проведе дискусия на тема “Контролът върху разходите в болничната помощ: механизми и практически граници“, посветена на възможностите и трудностите да се осъществява контрол върху постоянно нарастващите разходи на болниците в България. 

До 30 юни търговските банки и "Български пощи" обменят левове в евро безплатно. След тази дата банките ще продължат да извършват обмяна, но вече имат право да налагат такси. След изтичането на безплатния период, процедурата се променя:

• В търговските банки: Обмяната ще продължи да бъде възможна, но ще се прилагат стандартните такси на съответната финансова институция.
• В Българската народна банка (БНБ): БНБ ще обменя левове срещу евро безплатно, безсрочно и в неограничено количество по официалния фиксиран курс.
• Можете да се информирате за пълните условия и да следите актуалната информация на сайта на Българска народна банка или чрез портала Еврото в България.

До края на юни можете да подадете мнение или предложение по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за предоставяне на цифрово съдържание, цифрови услуги и за продажба на стоки, с който се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2024/1799 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. относно общите правила за насърчаване на ремонта на стоки и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и Директиви (ЕС) 2019/771 и (ЕС) 2020/1828. Законопроектът предвижда мерки за насърчаване ремонта на потребителски стоки в два аспекта:

– насърчаване на ремонта на потребителски стоки в рамките на законовата гаранция, предвидена в Закона за предоставяне на цифрово съдържание, цифрови услуги и за продажба на стоки
– улесняване ремонта на потребителски стоки, след изтичане на срока на законовата гаранция.
Във връзка с насърчаване правото на ремонт в рамките на законовата гаранция на стоките, с проекта се предвижда задължение за продавачите да информират потребителите, че ако изберат ремонт на стока, която не отговаря на изискванията пред замяната й с нова, законовата гаранция на стоката ще се удължи с една година. Удължаването на срока на законовата гаранция на стоките с една година ще се прилага само за стоки закупени след 31 юли 2026 г. Във връзка с насърчаване ремонта на потребителските стоки след изтичане на срока на законовата гаранция, с проекта се предвижда задължение за производителите на стоки, за които в правните актове на Европейския съюз са установени изисквания за ремонтопригодност, да предлагат услуги за ремонт след изтичане на срока на законовата гаранция, пряко или чрез подизпълнител. ЕК ще създаде европейска онлайн платформа за ремонт на стоки, която ще съдържа информация за лицата, предоставящи услуги за ремонт, за продавачите на обновени стоки и за купувачите на повредени стоки за обновяване. Платформата ще съдържа национално подразделение за България, на български език. Потребителите ще могат да използват европейската онлайн платформа за ремонт на стоки безплатно. Мненията и предложенията изпращайте на: [email protected]

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Той въвежда в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2023/2673 на ЕП и на Съвета от 22 ноември 2023 г. за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО. С приетите изменения се улеснява правото на потребителите на отказ от договорите, сключени онлайн, включително и на договорите за предоставяне на финансови услуги. Те предвиждат онлайн интерфейсът на търговеца да предоставя функционалност за упражняване правото на отказ от договорите от разстояние. Законопроектът урежда и въпроси относно предоставянето на финансови услуги от разстояние. Заедно с възможността за отказ от договорите, сключени онлайн, се регламентира и предоставяне на преддоговорна информация, подходящи разяснения и забрана за прилагане на търговски практики, които могат да манипулират решението на потребителя. Законопроектът въвежда в националното законодателство също изискванията на Директива (ЕС) 2024/825 на ЕП и на Съвета от 28 февруари 2024 година за изменение на директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС по отношение на предоставянето на повече права на потребителите в контекста на екологичния преход чрез по-добра защита срещу нелоялни практики и чрез по-добро информиране. Предложените промени имат за цел също да насърчат устойчивото потребление и разширяване на съдържанието на преддоговорната информация за потребителите относно наличието на законова и/или търговска гаранция на стоките, и на търговска гаранция за трайност на стоките, наличието на резервни части и на възможностите за ремонт на стоките. Със законопроекта се допълва списъкът на забранени нелоялни търговски практики с конкретни практики, които се считат за нелоялни при всички обстоятелства. Предложените промени в законопроекта целят повишаване нивото на защита на потребителите, подобряване прилагането на законодателството и пълното му съответствие с правото на Европейския съюз.