Седмичен бюлетин брой 4 (528)

   Лицензите на телекомите ще останат, но КЗП трябва да бъде чута   

      След като Комисията за защита на потребителите (КЗП) поиска от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да отнеме лицензите на трите мобилни оператора в България, което тя скоростно отхвърли се получи нелепа ситуация, в която КРС да успокоява потребителите, че няма да останат без услуги. Индустрията в лицето на браншовата си организация Алианс на технологичната индустрия (АТИ) нападна грубо, невъздържано и персонално председателката на КЗП с гръмки обвинения в некомпетентност и популизъм. В създадения шум нараства риска, да не бъде обсъден проблемът по същество. Какъв е той?

Телекомите едностранно налагат нищожни условия 

Прочетете пълния текст

    Как да разпознаем фалшивите отзиви?    

      Казус: Стана почти ежедневие социалните мрежи у нас да ни „бомбардират“ с „новини“ за току що открити и създадени уникални медицински препарати и изделия, които лекуват безотказно и за дни! Но!!! Не се продават в аптеките, само в Интернет. А в близките 2-3 дни посветените  получават 50 и над 50% намаление. Тези примамки обикновено са последвани от мнения на десетки супер доволни потребители, които са се излекували като по вълшебен начин. Но никой не задава простия въпрос: как така уж откритие, уж ново производство, а вече са се излекували стотици болни? И нова „бомба“! Докато подготвяхме този брой на бюлетина, в мрежата се появи още едно „чудо“ – излекуване от диабет за има няма 2 седмици. То е представено под формата на интервю с китайски доктор - автор на откритие, който дори съобщава, че заради добрите отношения между България и Китай, то ще се дава на болните у нас безплатно!!! Но тъй като желаещите да го получат са много, се предлагат различни финансови хватки. И разбира се, са приложени благодарностите на десетки потребители, вече излекувани. Странното е, че в текста има много руски думи, които иначе имат прекрасни български синоними. Дали е намеса на руски хакери?

      Изход: Не се доверявайте сляпо на общата оценка на търговеца онлайн – научете се да разпознавате фалшивите отзиви, за да избегнете разочарование. Ето нашите съвети.

Изчитайте докрай отзивите

      Не се доверявайте само на общата оценка, когато правите покупка. Прочетете отзивите и внимавайте за нещо подозрително. Има ли търговецът изключително висок брой отзиви с пет звезди? Помислете доколко е вероятно толкова много хора да смятат, че продуктът е „перфектен“. Прекалява ли рецензентът в езика си по отношение на продукта? За някои това може да е естествено, но ако се случва често, бъдете предпазливи. Много ли ревюта включват снимки или видеоклипове? Наши проучвания установяват, че това е често срещано от страна на измамниците, които стимулират положителните отзиви.

Проверете датите 

      Ако голяма част от отзивите за търговеца са публикувани по едно и също време, това може да е сигнална лампа за нередност.

Не обръщайте внимание на петзвездните оценки

      В огромен процент от случаите фалшификаторите манипулират отзиви, за да си осигурят пълна оценка от пет звезди. Един от начините да получите по-балансирана представа за продукта е да ги игнорирате - проверете отзивите с четири, три или две звезди и вероятно ще попаднете на по-откровени мнения.

Проверете най-новите оценки

      Измамниците имат начини да манипулират рецензиите, така че да изглеждат по-полезни и да се преместят в горната част на списъка по подразбиране, където е най-вероятно да бъдат видени. Можете да промените реда на сортиране от „Топ рецензии“ на „Най-нови“, за да получите по-надеждна представа за най-новите преживявания на рецензентите. Бъдете особено внимателни, когато купувате от непознати търговци

      Докато много по-малки марки, които не разпознавате, може да са честни нови фирми, които се опитват да намерят аудитория на претъпкания пазар, други се опитват да използват преки пътища, за да достигнат до повече потребители. Неведнъж сме намирали фалшиви отзиви за марки, които не сме разпознавали, и в повечето случаи е трудно или невъзможно да се свържем с марката, за да разберем повече. 

      Ако не разпознавате дадена марка, проверете онлайн дали има легитимен уебсайт с ясни данни за контакт, за да можете да се свържете с нея, ако нещо се обърка. Можете дори да опитате да се обадите или да изпратите имейл на продавача с въпрос, за да видите колко бързо ще ви отговори.

Проверете тъмни модели при отрицателните отзиви

      Негативните отзиви могат да бъдат много полезни. Някои от потребителите може да се оплакват от повреда на продукта при продължителна употреба, да имат отрицателно мнение за качеството или дизайна на продукта, може да споделят за проблеми с доставката или обслужването на клиентите - проблеми, с които не се сблъскват всички купувачи. Обърнете внимание и на тъмните модели. Ако продавачът получи лош отзив, а след това се натрупат множество положителни отзиви, възможно е да се опитва да прикрие лошия отзив и да повиши средната си оценка.

Вижте какво още са купили рецензентите

      Почти винаги можете да проверите какви други отзиви е оставил някой за продукти или услуги, като кликнете върху профила му. Това би трябвало да ви помогне да прецените дали отзивът е истински. Ако са купили много сходни продукти или много напълно несвързани продукти и всички оценки са преобладаващо положителни, рецензентът може да е получил продуктите безплатно в замяна на добро ревю.

Как да докладвате фалшив отзив?

      Ако забележите отзив, който смятате за фалшив, обикновено можете да го докладвате или да го маркирате като неподходящ. Тази опция е предимно в големите платформи. Например Amazon има бутон „докладвай“, прикрепен към всяко ревю. Можете също така да изпратите имейл до Amazon, за да съобщите за всякакви проблеми.

      В eBay изберете опцията „See all reviews“ („Вижте всички отзиви“) в раздела за отзиви за продукти. Под всяко ревю има малък символ с възклицателен знак, който ви позволява да го докладвате. В Trustpilot символът за флагче върху всяко ревю ви позволява да го докладвате.

Запознайте се с правата си на потребители

      Ако смятате, че сте били подведени и сте купили от търговец на дребно онлайн стока или услуга, можете да отмените поръчката си. Можете да упражните правото си на отказ по всяко време от момента на подаване на поръчката и до 14 дни след получаването й.

   Дезинформациите на 2024 г.    

            Организацията Factcheck.bg, която проверява обществено значими твърдения в социалните мрежи, направи класация на най-големите дезинформации у нас през миналата година. Подбрахме две от тях, които засягат пряко българските граждани и потребители.

Шенген - бежанци и недоверие в ЕС

      17 години след като заявява желание да се присъедини към Шенгенското пространство, България стана част от него на 1 януари тази година. Но още преди да се вземе окончателното решение в ЕС, в социалните мрежи и в медийни публикации се появиха твърдения, че то е плод на „сделка“ и на „тайно поети ангажименти от правителството“ за връщане на бежанци към България. Общото внушение е, че процесът е скрит от българското общество и че след решението на Съвета на ЕС държавата е изправена пред по-голям риск от когато и да е било. Сред основните говорители по темата „заплахата Шенген“ са и лидери на партии, които освен ФБ профилите си, използват и трибуната на Народното събрание, за да представят тезите си. В началото се твърди,  че България се е съгласила да приеме обратно „6000 сирийци и афганистанци“. После броят на върнатите у нас бежанци нараства многократно, докато се превърне в „неограничен“. 

      Друго невярно твърдение e, че в момента страната ни е на 3-то място в Европа по прием на мигранти и това заплашва България да се превърне „в концентрационен лагер“ или „в най-големия бежански лагер в Европа, а може би в света“. Сред другите, определени като плашещи, последици е „разоряването на общините“, които ще трябва да осигуряват достъп до образование и социални услуги на бежанците. След решението за частичния прием на България в шенгенското пространство на преден план излизат спекулациите, че не е ясно какво точно е договорила страната ни в замяна. Когато официалният текст на решението вече е публикуван, започват интерпретациите по него. Общото внушение на публикацията и коментарите под нея е, че изброената бройка хора е част от „сделката“ ни с Австрия срещу вдигането на ветото за членството на България в Шенген и че се очаква те да бъдат върнати у нас.

      Според обобщена справка, изготвена след искане на Factcheck.bg от Държавната агенция за бежанците (ДАБ), заявките за връщане на лица, търсещи или получили международна закрила, и за 2022 г. и за 2023 г. са също в пъти под бройката 6000 за всички държави от ЕС, не само от Австрия. ДАБ е отговарящият орган за изпълнението на Дъблинския регламент у нас и в данните на агенцията е включена и статистиката на МВР. През 2022 г. са получени 20 045 запитвания от всички държави членки на ЕС, но оформените заявки за входящи трансфери са били 846, от които са били осъществени 202. През 2023 г. е имало 17 900 запитвания, 2 465 заявки за входящи трансфери, върнатите лица са 590.

      Истината. Австрия е подала към България съответно 9157 запитвания за 2022 и 6544 за 2023 г., за 2022 г. е заявила 74 трансфера, а за 2023 г. – 193 трансфера. Върнатите бежанци от Австрия са били съответно 33 и 113 души за двете години.

Киселото зеле и киселото мляко са отровни

      “Английските учени посегнаха и на най-святото ни – българското кисело зеле. Според тях то е вредно, както и киселото мляко, квасеният хляб и други типични български продукти” – така започва широко споделяна публикация в социалните мрежи, с която ви запознахме през 2024 г. Това твърдение влиза с право в годишната класация на лъжите в мрежата, тъй като, ако е вярно, няма да остави равнодушен нито един българин. Добре измислено!

      Текстът се позовава на статия от 1 юли 2024 г. в шотландското издание на “Дейли мейл”, в която английският микробиолог д-р Манал Мохамед говори за рисковете от употребата на ферментирали храни и напитки при хора с отслабен имунитет. Всъщност, д-р Мохамед обяснява, че „ферментиралите храни са безопасни и здравословни, но умереността е от ключово значение. Антибиотичната резистентност е една от глобалните заплахи за общественото здраве. Ако не се вземат мерки, се смята, че до 2050 г. антимикробната резистентност може да доведе до 10 милиона смъртни случаи годишно.“

      Истината. Публикации в български онлайн медии невярно твърдят, че британски учени са обявили киселото зеле, киселото мляко и квасения хляб за „чиста отрова“. Публикацията се основава на материал, който обсъжда рисковете от консумацията на ферментирали храни от хора с отслабен имунитет, но не споменава българските продукти. Проучванията показват, че умерената употреба на ферментирали храни е полезна за здравето, но някои продукти могат да съдържат устойчиви на антибиотици бактерии.

Как да разпознаем фалшивите новини

      „Фалшивите новини“ и дезинформацията – информация, умишлено манипулирана с цел заблуждаване на хората, се превръщат във все по-забележимо световно явление. Около 85% от европейците виждат „фалшивите новини“ като проблем в собствената си страна, а 83% – като проблем за демокрацията като цяло. Социалните медии със своите инструменти за персонализиране улесняват разпространяването на недостоверна информация. Те често използват емоции, за да привлекат вниманието и да генерират кликове по икономически или идеологически съображения. Макар и млади, хората, които се ориентират добре в цифровите технологии, трудно успяват да идентифицират манипулираните новини. Забележително е, че шест от десет споделени в социалните медии новини дори не са прочетени от споделилия ги потребител. 

      Как да се ориентирате в океана от информация и да намерите пътя си през вълни от лъжи и дезинформация?

• Проверете съдържанието.
• Проверете медията.
• Проверете автора.
• Проверете източниците.
• Проверете снимките.
• Помислете преди да споделите.
• Поставете под въпрос собствените си предубеждения.
• Станете един от „ловците на митове“.

   Видео:Какво живее в българското кисело мляко?    

   „Активни потребители“ и в медиите  

Активни потребители: Лицензите на телекомите ще останат, но КЗП трябва да бъде чута

Банка въвежда двойна визуализация в лева и в евро

Колко ефективни са филтърните кани за вода

   Пазарът в цифри   

• Евростат отчита, че годишната инфлация в ЕС през декември е 2,7% спрямо 2,5% през ноември. 
• Година по-рано тя е 3,4%.
• България е сред страните в ЕС с най-ниска инфлация - 2,1% през декември, а за последните пет месеца от юли до ноември е в диапазона между 2,8% и 2% с трайна тенденция към понижаване.
• Румъния и Хърватия са на първо и трето място по ръст на инфлацията на годишна база - 5,5% и  4,5%.
• Най-ниските годишни темпове са регистрирани в Ирландия (1%), Италия (1,4%), Люксембург, Финландия и Швеция (по 1,6%).

   Календар на потребителя   
На 28 и 29 януари със съдействието на Патентното ведомство на България ще се проведе конференция в хибриден формат в централата на Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС) в Аликанте, Испания, за географските означения на тема: „Опазване на нашето наследство, култивиране на нашето бъдеще“. Ще бъдат разгледани предизвикателствата и възможностите, свързани с географските указания за занаятчийски, промишлени и селскостопански продукти.

На 19 февруари на Пловдивския панаир по време на ФУДТЕХ 2025 Търговско-промишлената палата - Враца организира за първи път състезание за направата на сладолед „Иновативна рецепта с местен вкус“, подготвена по устойчив начин. То е част от проект "Пътят на джелатото" (GELATOn the ROAD), като България е първата сред дванадесетте страни, в които то ще се проведе. Финалното състезание ще бъде в Лонгароне Фиере, Италия в края на 2025 г.

На 20 февруари се организира онлайн обучение на тема „Европейският акт за изкуствения интелект“ с въпроси: Цели на регулацията. Глоби и санкции и задължения на организациите. Предимства, недостатъци и стимули на ЕС.  На 1 август 2024 г. влезе в сила Европейският акт за изкуствения интелект (Акт за изкуствения интелект) - първият в света всеобхватен регламент относно изкуствения интелект. Неговата цел е да ограничи ИИ процесите, които носят неприемливи рискове, да определи ясни изисквания за високорисковите системи, както и да наложи конкретни задължения за внедрителите и доставчиците. Законодателната рамка ще се прилага и по отношение на публичните, и по отношение на частните субекти във и извън ЕС, ако системата с ИИ се пуска на пазара на Съюза или използването ѝ оказва въздействие върху лица, намиращи се в ЕС. Задълженията се отнасят както за доставчиците (например разработчика на инструмент за пресяване на автобиографии), така и за онези, които внедряват системи с ИИ (например банка, която е закупила инструмента за пресяване на автобиографии). Съществуват някои изключения от регламента като напр. дейностите в областта на научните изследвания, развойната дейност и създаването на прототипи, системите с ИИ, които са създадени изключително за военни и отбранителни цели или за цели в областта на националната сигурност и др. С този акт се въвежда единна рамка във всички държави от ЕС, която стъпва на ориентирано към бъдещето определение за ИИ и основан на риска подход. Актът за ИИ ще започне да се прилага две години след влизането му в сила на 2 август 2026 г., с изключение на някои специални разпоредби. Европа предприема значителни стъпки за регулиране на изкуствения интелект и насърчаване на инвестициите в иновации и дълбоки технологии. Европейският съвет за иновации (EIC) планира да инвестира 1,4 милиарда евро в дълбоки технологии и стартиращи компании с висок потенциал от ЕС през 2025 г. Целта е да се насърчи по-устойчива иновационна екосистема в Европа.

Европейската комисия представи план за действие на ЕС за укрепване на киберсигурността на болниците и доставчиците на здравно обслужване. Чрез подобряване на капацитета за откриване на заплахи, готовност и реакция на болниците и доставчиците на здравни услуги ще се създаде по-безопасна и по-сигурна среда за пациентите и здравните специалисти. Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) ще създаде общоевропейски център за подкрепа на киберсигурността за болниците и доставчиците на здравно обслужване, като им предоставя специални насоки, инструменти, услуги и обучение.  

Европейската сметна палата (ЕСП) анализира подхода на ЕС към електронните плащания и по-специално дали регулаторната рамка създава добри условия за по-безопасни, по-бързи и по‑евтини електронни плащания. Тя установи, че подходът на ЕС е допринесъл за подобряване на условията, свързани с електронните плащания, но някои аспекти на рамката изискват допълнително внимание, особено ценовите интервенции и обмена на данни за сметките. Стойността на електронните плащания при продажбите на дребно в ЕС е нараснала над два пъти в периода 2017—2023 г. и е достигнала над 1 трлн. евро през 2023 г. Тъй като електронните плащания са от особено значение за вътрешния пазар на ЕС, особено при трансграничната търговия, ЕС има отговорността да осигури тяхното ефективно и ефикасно функциониране. Одиторите изчисляват например, че през 2023 г. потребителите в ЕС са платили между 5 и 6 млрд. евро такси, свързани с картови плащания. Ценовите интервенции на ЕС са насочени към намаляване на отрицателните последици от нарушаването на конкуренцията или към преследване на конкретни цели на политиката, потенциално в полза на потребителите. В контекста на системата на ЕС за електронни плащания тези интервенции включват определяне на таван на обменните такси, забрана за надценка при картови плащания и плащания в единната зона за плащания в евро (ЕЗПЕ), предоставяне на безплатно отворено банкиране и паритет на цените за трансгранични плащания в евро. Одиторите отбелязват, че недостатъчно обоснованите ценови интервенции могат да доведат до неефективни практики за доставчиците на платежни услуги, да изкривят пазарното търсене и предлагане и, в най-лошия случай, да имат отрицателно отражение върху потребителите и търговците. Въздействието на политиките на ЕС, свързани с електронните плащания, остава до голяма степен неизвестно, тъй като Комисията не разполага с ефективна система за мониторинг и, което е по-важно, няма достъп до актуални данни. Редица действия на ЕС обаче имат потенциала да подобрят прозрачността, бързината и разходите за плащанията. ЕС разполага с добре разработена правна рамка за електронните плащания, която е разширена и преразгледана през последното десетилетие, за да отрази бързото развитие в този сектор. През 2022 г. ЕК е започнала преглед на прилагането и въздействието на втората Директива за платежните услуги (ДПУ2), с която са въведени първите разпоредби относно отвореното банкиране. През 2023 г. ЕК е изготвила законодателно предложение за подобряване на нормативната рамка за плащанията в ЕС. Освен предложение за изменение на Директивата относно платежните услуги и услугите по електронни пари (ДПУ 3), Комисията е предложила и регламент относно платежните услуги в ЕС (РПУ). Предвид опасенията за ограничена конкуренция на пазара на картови плащания в ЕС, през 2024 г. ЕК е започнала пазарно проучване, за да разгледа потенциалните практики, нарушаващи функционирането на пазара, като например несправедливи условия за търговия или злоупотреба с господстващото положение на основните участници в сектора. 

Европейската комисия е предприела 10 разследвания срещу социални мрежи по съмнения за нарушение на европейските правила за тяхната дейност. Това са "Фейсбук", "Инстаграм" и "ТикТок". Европейското законодателство въвежда ясни отговорности за онлайн платформите с необходимостта от налагане на мерки и промяна на алгоритмите, за да бъдат преодолени заплахите. Това не е цензура, а действащ механизъм за премахване на съдържание, недопустимо по европейското законодателство, който защитава свободата на изразяване. Досега комисията е предприела едно разследване срещу Екс, три срещу "ТикТок", едно срещу "Али Експрес", две срещу "Мета" и едно срещу "Тему". В последните дни ЕК е поискала от Екс да започне да запазва данните за промяна на алгоритъма за препоръчване на съдържание.