Начало

Седмичен бюлетин брой 27 (553)

   Застраховането: Изводи и препоръки – част 4     

       При застрахователно събитие, потребителят (увреденото лице) трябва да предяви писмена застрахователна претенция пред застрахователя на виновното лице, причинило ПТП. В тримесечен срок трябва да получи обезщетение или отказ от обезщетение. Ако не е съгласен с размера на обезщетението, потребителят може да подаде жалба до застрахователя, който трябва в кратък срок да преразгледа своето решение. В случай, че потребителят отново не е съгласен с аргументите на застрахователя, може да подаде сигнал до Комисията за финансов надзор.

       В случай, че обезщетението не покрива реалните вреди, потребителят може да се обърне към съда и да започне съдебно производство, в което ще се извърши експертиза, за да се установи каква е реалната вреда съгласно пазарните принципи. С установяване на реалните вреди съдът ще осъди застрахователя да изплати (при нулево плащане) обезщетение равняващо се на реалните вреди.

       С направения разбор на съдебни решения се установи, че ОЗК-застраховане изплаща най-високи обезщетения спрямо реалните вреди (38,8 %), следван от Дженерали застраховане (35,80%) и Евроинс (32,16%) и най-ниски обезщетения – Армеец (14,78%) и ДаллБогг: Живот и Здраве (19,87%). Въпреки това тази представителна извадка има ориентировъчен характер, тъй като е направена само на част от съдебни решения и тези проценти може да се променят, ако се направи анализ на всички решения.

       В хода на анализ на решенията се забеляза тенденция на застрахователите да оценяват съгласно Наредбите, определящи дължимото застрахователно обезщетение (в този смисъл - Решение № 7 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 3520 / 2023 г. на Районен съд - Стара Загора), като застрахователите оценяват вредите по-ниски от тези предвидени в наредбите, а вещото лице на съда оценява щетите спрямо пазарните цени и спрямо предвидените в наредбата методи. Вещото лице в тези дела установява разлика на оценка на щетите при пазарните цени и съгласно методиката на наредбите между 25% и 50% повече вреди при пазарните цени. Ето затова е важно, когато застрахователят изплати по-ниско обезщетение, да се обжалва това решение и да се иска увеличение или обосновка защо обезщетението е в такъв размер. Ако и това не помогне – сигнализирайте КФН.

Сигнализиране на компетентните органи

       Комисията за финансов надзор упражнява контрол над застрахователите, които се явяват поднадзорни лица. Комисията има създадена онлайн платформа за подаване на сигнали и жалби и може да се достъпи от следния линк: https://eis.fsc.bg/service/495/. При неоснователен отказ от изплащане на обезщетение или при нисък размер на обезщетение се явява нарушение на чл. 386, ал. 2 от КЗ, което е основание за сигнализиране на КФН. Комисията може да издава заповеди за принудителни административни мерки като разпорежда писмено да се предприемат мерки за преустановяване на допуснато нарушение – в този смисъл и нарушение на чл. 386, ал. 2 от КЗ.

       Сигнали могат да се подават и при забавяне от застрахователя да изплати обезщетение, включително при неоснователно искане на документи, с които застрахованият не може да се снабди, и се твърди, че са нужни за установяване на вината или размера на щетите. За целите на сигнала потребителите трябва да отразяват обективно фактите по своя случай и да посочат причината, поради която смятат, че застрахователят изплаща по-ниско обезщетение.

Цялото проучване прочетете на страницата на Активни потребители

   С вашите въпроси за еврото: Фантом ли е спекулата?   

       Един от най-популярните наративи във връзка с въвеждането на еврото в България е заплахата от спекула. Само споменаването на думата е способно да настрои големи групи от хора срещу цялата идея за приемане на еврото в България. Но в законите такова понятие няма.

       Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за защита на потребителите, НАП, МВР, Комисия по стоковите борси и тържищата – всички надзорни институции и министри се заканват да водят битка с очакваната спекула по време на прехода към еврото. Да видим в какво и срещу какво се изразява тази битка.

Какво е спекула?

       Според Речника на българския език спекула е „Нечестна търговия за бързо забогатяване, основано на препродажба, разлика в цените, дефицит на стоки и др.“ Речникът посочва и синоними на тази дума – гешефт, сделка, далавера. Уикиречник дава по-просто обяснение: „Користна сделка само за търговска печалба.“, а онлайн речникът на Института по български език я определя като „Користна търговска дейност за бързо забогатяване“. Очевидно и трите определения я определят като нещо неморално (нечестна, користна).

       В същото време в законите, които прилагат надзорните институции на пазара, никъде не се открива нито понятието спекула, нито негов еквивалент. Единствено в Закона за въвеждане на еврото има текстове, които ограничават подобни практики

- чл. 7 ал. 2 „Въвеждането на еврото не може да води до  увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори“.

- чл. 25 ал. 5 „В периода на двойно обращение търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори“

       Възниква въпросът с какво ще се сражават нашите институции и от какво всъщност ще ни пазят при въвеждането на еврото?

Кои практики се определят като спекулативни?

       Предпоставки за спекула се създават, когато на пазара възникне необичайна ситуация. Тя може да е резултат от различни обективни или предизвикани от човешката дейност причини. Ето няколко примера:

Пускане на слухове

       Това е най-често срещаната практика, която цели да създаде суматоха или паника у купувачите, което най-често води до прекомерно търсене и презапасяване. Например, хора с влияние прогнозират ръст на цените или липса на суровини или стоки, което автоматично води до завишаване на цените от търговците с цел застраховане. Подобни практики са строго забранени най-вече на финансовите пазари по света и се преследват изключително строго, защото могат да предизвикат катастрофални последици на борсите.

Изкуствено създаване на дефицит

       Ограниченото предлагане на дадена стока води до повишаване на цената ѝ, а оттам и до повече приходи за търговците. Ограниченото предлагане може да е обективно явление (напр. измръзналите череши през пролетта на 2025 г.) или манипулативно (умишлено задържане на складови наличности). В първия случай цените ще са високи, защото търсенето на череши ще надвишава предлагането, а второто е осъществимо само в условията на неконкурентен пазар (напр. секторни монополи, олигополи или картели).

Форсмажорна ситуация

       Ако лошо време затвори пътя до хотела в планината и това даде повод на собственика да удвои цените само за ден, това няма да е никак хуманно. Можем да илюстрираме и с много по-екстремни примери.

Къде може да се появи спекула?

       По правило спекулата не вирее на свободни конкурентни пазари, а напротив - тя е признак за липсваща или нарушена конкуренция. Защо? Ако един производител на сирене реши да повиши цената си с 25%, то би следвало да загуби много клиенти, които ще се насочат към конкурентите (производителите на сирене в България са над 200) и продажбите му ще намалеят рязко. Затова не можем да определим такъв производител като спекулант – той няма да спечели от действията си, а напротив.

Привидна конкуренция

       Обратно, ако имате множество дребни производители на домати, но те нямат пряк достъп до пазара на дребно, а продукцията им се изкупува от 2-3 прекупвачи, които след това организират доставката им до стотици търговски обекти, можем да говорим за спекулативна злоупотреба резултат от олигополна структура на пазара на едро, въпреки че имаме привидна конкуренция, както между производителите, така и между търговците. Затова трябва да се извършват секторни анализи на вертикалната структура на пазарите от антимонополния орган – КЗК. 

Нелоялни търговски практики

       Представете си, че оставите колата си в сервиз и след като бъде разглобена, за да бъде открит проблема, търговецът ви поиска абсурдна сума за ремонта, която ако откажете, ще трябва да си сглобявате колата сами. Това е също вид спекула, но законодателството я дефинира като агресивна търговска практика.

Може ли смяната на валутата да генерира спекула?

       Сама по себе си смяната на валутата не би трябвало да създава спекулативна ситуация. Както вече подчертахме, спекулата е възможна там където има нарушена конкуренция, но нейните пороци се проявяват без значение с каква валута се търгува. Един монополист не би трябвало да чака период на смяна на валута, за да калкулира монополна надценка в цената си. Той би трябвало да го е сторил още, когато се е озовал в монополна (олигополна или картелна) ситуация.

       И все пак смяната на валутата създава някои предпоставки за промени в някои цени.

Закръгления в цените

Една от неизбежните последици при смяна на валутата са закръгленията в цените. Психолозите отдавна са установили, че хората възприемат най-силно първата цифра в цената и затова масово срещаме цени завършващи на Х,99. За наш късмет обменният курс в България е 1,95583, което естествено води закръгленията надолу. Например, настояща цена от 9,99 лева има еврова равностойност от 5,11€ и най-логичното закръгляване води към 4,99€, въпреки че повечето потребители по-скоро биха заложили на прогнозата за 5,99€.

Вендинг автомати

       Специфична разновидност на закръгленията се наблюдава при вендинг автоматите. В България голяма част от тях връщат ресто, което означава, че цените могат да не се закръгляват, но по-вероятно е те да не боравят с най-дребните монети от 1,2 или 5 цента, което ще води към закръгления най-малко към 10 цента в цените. Например, ако едно кафе от автомат сега струва 1 лев (0,51 евроцента), то най-логичното закръгляване би водило надолу към 50 цента, но не са изключени и закръглявания нагоре.

       При автоматите, които не връщат ресто, закръгляването надолу е още по-вероятно, защото, ако сегашна цена от 1 лев (0,51 евроцента) се закръгли нагоре към 1 евро, тя ще стане почти двойна, което силно би намалило оборотите на търговците.

Етикети на международни вериги

       Всеки от нас е виждал в магазини на международни вериги етикети с множество цени в различни валути, в които оперира търговецът. Те не са идентично измерени през обменните курсове. Например, на етикета на детска дрешка виждаме цена от 8 лева и 5€. Това означава, че е много вероятно след смяната на валутата цената на тази дрешка да не бъде 4,09€, а да остане евровата цена от 5€. Дали ще наречем подобна практика спекула, зависи от нас, но това не отменя правото на търговеца да определя сам цените.

   Съдилища отменят неустойките на А1   

       В поредица от материали ще разгледаме практиките и клаузите на операторите при прекратяване на договор, индексация на цените, незаконни такси, допълнителни услуги и непоискани услуги.

       Потребители се оплакват, че при прекратяване на договор с оператора А1 им се начисляват толкова големи неустойки, че е по-добре за тях да изчакат да изтече срокът на договора, защото ще им излезе по-евтино. Това провокира интереса ни да проверим съдебната практика*. Оказа се, че съдилищата в България обявяват за неравноправни клаузите за неустойка на А1. Установихме следните проблемни неустоечни клаузи:

- Неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три броя;

- Неустойка – незаплатената отстъпка от абонаментния план;

- Неустойка при закупено устройство на лизинг – пазарната цена (определена от А1 като пазарна) на устройството;

- Неустойка от стойността на невърнатото техническо оборудване.

Защо съдилищата обявяват неустойките за неравноправни клаузи?

       Според съда, клаузите за неустойка при предсрочно прекратяване на договора поставят потребителя в неравнопоставеност на няколко основания, които се гледат в тяхната взаимност и целокупност, както и самостоятелно, доколкото всяка от клаузите е уговорка във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност и баланс в отношенията между икономически по-слабата страна - потребителят.

       Съдържанието на договора не е предварително договорено между страните и потребителят не е имал възможност да влияе върху неговите разпоредби, поради което и клаузите на договора не са индивидуално договорени (основание за неравноправност на клаузата).

       Договорите и общите условия, изготвени предварително от А1, предвиждат при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя да се начисляват неустойки в негова тежест, но не се предвижда насрещна неустойка при прекратяване по вина на оператора в тежест на същия.

       Потребителят, който сключва договор с мобилен оператор, подписва условия, подготвени от икономически по-силната страна, която има възможност да влияе върху правата и задълженията, уредени в договора и общите условия. Именно поради тези обстоятелства "А1 България" ЕАД е предвидило в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина.

       Предвижда се необосновано високо обезщетение за оператора при неизпълнение на задължението на потребителя, което излиза извън обезщетителната функция на неустойката и се явява неоснователно обогатяване за оператора. Натрупването (кумулиране) на неустойките - три месечни вноски, заплащане на отстъпките от месечните вноски, неустойка за неизплатено устройство и неустойка за невърнато оборудване, засилва икономическото обедняване на потребителя при евентуално прекратяване и довежда до значително обогатяване на оператора, и респективно от икономическата загуба за оператора. Смисълът на тези неустойки е да обезщетят реалните вреди на оператора, а не да го обогатяват повече, отколкото един договор би струвал, ако не се прекрати.

       Излиза, че на потребителя му е по-изгодно да не прекратява договора, защото няма да плаща неустойки, които в някои случаи надхвърлят размера по изпълнение на договора. При прекратяване излиза, че операторът ще получи същите пари без дори да предоставя уговорената услуга.

       Според решение  на Съда на Европейския съюз от 5-ти юни 2025 г. по дело С-749/23, е възможно клауза да е неравноправна, ако предвижда фиксирана неустойка, независимо от действително понесените преки икономически загуби, вменени в тежест на потребителя при прекратяване на договора по негова вина. Такава клауза с фиксирана неустойка трябва да отговаря на изискванията за прозрачност – да е на такова място в договора и написана по такъв начин, че един нормално осведомен и разумен потребител може да се запознае със съдържанието и функционирането на тази клауза и да може да прецени икономическите последици от нея.

       В следващия брой очаквайте: какви са мотивите на съдиите по отношение на видовете неустойки на оператора А1.

Решение № 641 от 29.05.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 438/2023 г.

Решение № 122 от 15.05.2025 г. на ОС - Кюстендил по в. гр. д. № 97/2025 г.

Решение № 530 от 7.05.2025 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 676/2025 г.

Решение № 107 от 23.04.2025 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 201/2025 г.

Решение № 143 от 18.03.2025 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 1323/2024 г.

Решение № 1069 от 17.12.2024 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1549/2024 г.

Решение № 207 от 10.12.2024 г. на ОС - Силистра по в. гр. д. № 425/2024 г.

   „Активни потребители“ и в медиите    

По примера на Хърватия: На етикетите да се описва как се променя цената през месеца

Фалшиви стоки и масово неиздаване на касови бележки в Слънчев бряг

Заради еврото ли цените излетяха нагоре и котвената цена може ли да ни спаси от спекулата?

   Пазарът в цифри   

• По данни на НСИ през май месечната инфлация е 0%, а годишната инфлация за май 2025 г. спрямо май 2024 г. е 3.7%.
• Инфлацията от началото на годината (май 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1.9%, а средногодишната инфлация за периода юни 2024 - май 2025 г. спрямо периода юни 2023 - май 2024 г. е 2.8%.
• През май цените на стоките и услугите са увеличени в следните потребителски групи: „Ресторанти и хотели“ - с 0.8%; „Разнообразни стоки и услуги“ - с 0.6%; „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ - с 0.6%; „Облекло и обувки“ - с 0.5%; „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома“ - с 0.5%; „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ - с 0.5%; „Здравеопазване“ - с 0.2%.
• По-ниски са цените на стоките и услугите в следните потребителски групи: „Транспорт“ - с 1.8%; „Съобщения“ - с 1.0%; „Развлечения и култура“ - с 0.9%; „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ - с 0.3%.
• Без промяна остават цените на услугите в група „Образование“.

   Календар на потребителя   

От 1 юли стартира кампанията за приемане на заявления-декларации за отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2025-2026 г. Те се подават до 31.10.2025 г. на място в дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП), чрез лицензиран пощенски оператор, включително чрез услуга за електронна препоръчана поща, по електронен път с квалифициран електронен подпис и по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Информация за контактите за връзка с ДСП в страната може да намерите на следния електронен адрес: https://asp.government.bg/bg/kontakti/teritorialni-strukturi.

Заявление-декларация може да получите от ДСП или да изтеглите от електронен адрес: https://asp.government.bg/bg/deynosti/sotsialno-podpomagane/sotsialni-pomoshti. Целевата помощ се отпуска за период от пет месеца – от 1 ноември 2025 г. до 31 март 2026 г. Право на целева помощ за отопление имат лица и семейства, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца, преди месеца на подаване на заявление-декларацията, е по-нисък или равен на индивидуално определен диференциран доход за отопление. За да получат помощ за отопление, безработните лица в трудоспособна възраст задължително трябва да са регистрирани в дирекциите „Бюро по труда“ най-малко 3 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучения. Целевата помощ за отопление се отпуска, ако лицата или семействата отговарят на следните допълнителни условия:

-  обитаваното от тях собствено жилище да е единствено;

-  да не осъществяват дейност като еднолични търговци и да нямат участие в капитала на търговско дружество;

- да нямат вземания, доходи от движимо или недвижимо имущество, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един от членовете на семейството да надхвърля линията на бедност за съответната година (за 2025 г. - 638,00 лв.), с изключение на боновете или акциите от масовата приватизация;

- да нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или хора с увреждания;

- да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане или чрез даряване през последните 2 години, като общата стойност на сделките не трябва да надвишава 4 593,60 лв. (24-кратния размер на основата за подпомагане, която за 2025 г. е в размер на 191,40 лв.). В срок до 20 дни от подаването на заявлението-декларация социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад, а в 7-дневен срок от изготвянето му директорът на ДСП или упълномощено от него лице издава заповед за отпускане или отказ за отпускане на помощта. Целевата помощ за отопление се предоставя, както следва: При отопление с топлоенергия, електроенергия и природен газ – в пари на правоимащото лице или семейство, съобразно заявения начин на изплащане.

При отопление с твърдо гориво: - В пари на правоимащото лице или семейство, съобразно заявения начин на изплащане; - На търговец на твърдо гориво, който е осъществил доставката – при изрично отразено в заявлението-декларация желание от страна на лицето или семейството.

След утвърждаване на крайната продажна цена на електроенергията за битов потребител от Комисията за енергийно и водно регулиране, със заповед на министъра на труда и социалната политика ще бъде определен размерът на целевата помощ за отопление за сезон 2025-2026 г., както и корекционният коефициент, с който се намалява размерът на пенсиите, отпуснати след 01.07.2008 г.

На 17 юли Master Events организира полудневно онлайн обучение на тема: Електронно трудово досие. Електронни трудови книжки. Актуална информация за новите предстоящи промени в КТ. Изисквания за съхранение на електронни документи. Практически решения и ползи при внедряване на технологично решение за електронни досиета и други документи, свързани с работодателя и служителите.

На 18 юли Обучителен център "Темида" ще проведе онлайн семинар на тема: „Въвеждането на еврото в България. Последни промени в Наредба № Н-18/2006 г.“

Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи на ЕС (RASFF) е регистрирала през април 419 нотификации, от които 385 са за храни. Въпреки 20% спад спрямо предходната година, тревожни са данните за ръст на тежките метали: +175% за олово и +67% за кадмий. Най-често засичаните рискови продукти в ЕС са плодове и зеленчуци, ядки и семена, птиче месо, подправки и диетични добавки. Докладът подчертава необходимостта от засилен вътрешен контрол и етикетиране на храните в България. Европейските механизми за наблюдение работят ефективно, но страната трябва да гарантира същото ниво на бдителност и на национално равнище. Системата е подала две нотификации за храни с български произход. Един от случаите е свързан с наличие на високо съдържание на олово в замразено филе от гърди на фазан, изнесено от България. Оловото е тежък метал с потенциално токсичен ефект, особено при деца и бременни жени. Вторият сигнал е за афлатоксин В1 – силно канцерогенно вещество, открито в слънчогледови семки от страната, най-вероятно вследствие на неправилно съхранение. Допълнително, в категорията „проследяване“ България е нотифицирана за високо съдържание на мелатонин в хранителна добавка, предназначена за сън. +Според експертите, приемът на мелатонин извън лекарски контрол може да доведе до странични ефекти и здравни рискове.

Сдружение „Български Червен кръст“ съобщава, че чрез пакети със 17 вида основни хранителни продукти са подкрепени над 554 000 души, а с 9 вида хигиенни материали над 525 000 души. Сдружението изпълнява операция „Подкрепа“ на Програма „Храни и основно материално подпомагане“ 2021 – 2027 (ПХОМП), съфинансирана от Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+). Раздадени са над 412 000 пакета с хранителни продукти и над 387 000 пакета с хигиенни материали. За представителите на основната целева група са реализирани две кампании за раздаване на закупените от Агенцията за социално подпомагане (АСП) храни и хигиенни материали. Чрез операция „Топъл обяд“ са подкрепени близо 70 000 души от 232 общини. Вложени в топлия обяд са над 14 500 тона храни. По проект „Детска кухня“ се включиха 33 общини. През 2024 г. започна изпълнението и на проект „Подкрепа за най-малките“ с конкретен бенефициент АСП. По него семейства в затруднена ситуация или при които е установен риск от изоставяне на новородени бебета, ще получат пакет с най-необходимото за равен старт. Чрез съпътстващите мерки на подпомогнатите по Програмата се предоставя допълнителна подкрепа - заетост, обучения, здравни консултации, квалификация и преквалификация, благодарение на мерките, финансирани чрез ЕСФ+. Програмата вече разполага и с Вайбър-канал „Подкрепа за теб“ за актуална и навременна информация за своите потребители и партньори: Подкрепа за теб on Viber