Начало

Кой как обучава потребителите в ЕС

      През миналата седмица Европейската комисия огласи „Проучването на инициативите за обучение на потребителите в държавите-членки на ЕС“. То оценява състоянието на обучението на потребителите в ЕС и има за цел да осигури разбиране за това как потребителското образование се прилага в отделните държави. Проучването разглежда образованието на потребителите и неговото значение в днешния непрекъснато развиващ се пазар. Това става чрез изясняване на дефиниция на потребителското образование и как то се различава от други понятия като потребителска информация и потребителски съвети. То също така изследва различните структури на това образование, които се използват в световен мащаб, за да отговорят на образователните нужди на потребителите (а именно формално, през целия живот и целенасочено образование) и обръща внимание на значението на използването на потребителското образование за развитие на компетенциите на уязвимите потребители.

Актуалното състояние в ЕС

     Образованието на потребителите е декларирана политическа цел на ЕС, като част от общите цели за защита на потребителите. Това включва Европейската програма за потребителите (2012 г.), която позиционира потребителската политика като съществен принос към Европа 2020. В тази програма значението беше подчертано за овластяването на потребителите и беше поет ангажимент от Комисията да работи с държавите-членки по въпроси, свързани с образованието на потребителите, със специфичен акцент върху младите хора. В допълнение към това, Новата програма за потребителите (2020-2025 г.) включва повече конкретни препратки към посоката на потребителското образование и как то допринася за целите на обществото – по-специално за зеления и цифровия преход. Проучването оценява пейзажа на това как е организирано и прилагано обучението на потребителите в 27-те държави-членки на ЕС.

     Докато ЕК определя политиката, ключови участници за прилагането на инициативи за обучение на потребителите обикновено са публични органи, потребителски и граждански обществени организации, неправителствени организации и образователни институции. Проучването документира близо 350 инициативи за обучение на потребителите от 27 държави-членки. То разкри, че най-често инициативите за обучение на потребителите са предоставени директно на потребителите (80%), а останалите са фокусирани върху техническата поддръжка за доставчиците на образование. Повечето инициативи (77%) са организирани на национално ниво, докато останалите са организирани на местно (12%) и регионално (11%) ниво.

Факти в подкрепа

     Проучването оцени всички документирани подходи в държавите-членки и ги класифицира в четири категории.

• Първата категория включва държави-членки, които имат национална стратегия за потребителското образование, обаче нито една държава членка не попада в тази категория.

• Втората категория включва тези, които имат потребителско образование, интегрирано в национален стратегически документ. Пет държави-членки попадат в тази категория. Това включва случаи, когато страната има документи за политика за защита или национален план за развитие.

• Третата категория включва тези, които са възприели тематичен подход към потребителското образование. Това се отнася за държави, които имат политики, насочени към справяне с проблема - Унгария, Словакия, Хърватия, Чехия и Литва. В тях са застъпени теми в рамките на по-широкия обхват на потребителското образование, но нямат цялостна стратегия. Проучването показва, че най-честите области на фокус за тези тематични стратегии са финансова грамотност/образование и устойчиво потребление.

- 19 държави-членки са приели тематична стратегия, насочена към финансовите въпроси, образование или грамотност. Целите, съдържащи се в тези стратегии основно обхващат вземане на финансови решения; дългосрочно финансово планиране; права на потребителите и цифрово финансово образование.

- 4 държави-членки са разработили тематични стратегии за обучение на потребителите, които покриват устойчивост и/или устойчиво потребление. Тези стратегии основно съсредоточават целите си върху насърчаване на устойчивото потребление; обучение на обществото относно рисковете от изменението на климата; образование по отношение на енергийната ефективност; и засилено сътрудничество между участниците в областта на устойчивостта и устойчивото потребление.

• Последната – четвърта, категория включва държави-членки, които нямат стратегически документи за интегриране на обучението на потребителите на национално ниво. Такъв е случаят в пет държави. 

Ролята на заинтересованите страни

    Подходите към обучението на потребителите в държавите-членки могат допълнително да се диференцират от ролята на заинтересованите страни в разработването и прилагането на обучението на потребителите и дали те са предимно от публични или частни участници. Изследванията показват, че малко над половината от образователните дейности (52%) се организират от НПО участници, предимно потребителски организации, докато приблизително една трета от инициативите се организират от публични органи. Проучването изследва ролята на правителствените и неправителствените участници в разработването и прилагането на инициативи за обучение на потребителите в държавите-членки, идентифициращи прилики и разлики между тях. Още веднъж държавите-членки бяха категоризирани, този път въз основа на основните участници в разработването и прилагането на инициативи за обучение на потребителите.

• В три държави-членки, Литва, Хърватия и Швеция, беше установено, че правителствата заемат водеща роля в развитието и прилагането на обучение на потребителите.

• В останалите държави-членки НПО бяха идентифицирани като главни развиващи се действащи лица при реализиране на инициативи. Тези държави членки бяха допълнително класифицирани в две подгрупи в зависимост от наблюдаваното ниво на координация между НПО и обществеността.

- Сред първата група, 5 публични органи и участници от НПО работят заедно с всички други по координиран и организиран начин за разработване и реализиране на инициативи. При този сценарий публичните органи най-често носят отговорност за обучението на потребителите и всеобхватната насока на политиката, докато участниците от НПО действат като партньори, които осигуряват съвети и/или като партньори за изпълнение.

- Във втората група участват и публични, и неправителствени организации, но в по-фрагментиран и по-малко координиран начин. В тези сценарии държавните органи, в някои случаи предоставят финансиране на НПО за инициативи, но не се наблюдава по-нататъшна координация от публичните органи или разделение на труда.