Статия
Да решим проблема без съд!
Дали новите европейски разпоредби относно извънсъдебните процедури за решаване на спорове ще ни помогнат да решаваме проблемите си по-евтино, по-бързо и по-ефективно?
През април 2013 г. бяха одобрени нова Директива на ЕС за алтернативно решаване на спорове (АРС) и нов Регламент на ЕС за онлайн решаване на спорове (ОРС). Актовете предвиждат задължителни изисквания и стандарти за органи за АРС за страните-членки на ЕС (вж. каре 1). Крайният срок за въвеждане на Директивата за АРС е юни 2015 г., а за Регламента за ОРС – краят на 2015 г.
Алтернативно решаване на спорове (АРС)
Съгласно Директивата за АРС, страните от ЕС се задължават:
- Да гарантират наличието на органи за АРС, обхващащи всички потребителски сектори за спорове по договори, както в рамките на страната, така и трансгранични такива, между потребители и търговци, предоставящи стоки или услуги. След въвеждането на органите за АРС, страните-членки могат да ги направят задължителни.
- Да гарантират, че системите за АРС се наблюдават от специализиран компетентен орган за всяка страна-членка.
- Да гарантират, че органите, отговарящи за системите за АРС са:
* независими, безпристрастни и неподвластни на указания на съответните страни в спора или техните представители
* с мандат, чиято продължителност гарантира независимост на действията им и с условия, които не позволяват тези органи да бъдат отстранявани от длъжност без достатъчно основателна причина
* разполагащи с необходимата експертност в областта на алтернативното решаване на спорове или съдебното решаване на потребителски спорове.
- Да гарантират, че системите за АРС са на разположение на потребителите безплатно или срещу номинална такса.
- Да гарантират, че системите за АРС функционират в оптимални срокове (повечето спорове следва да се решават в рамките на 90 дни от постъпването им в съответния орган за АРС) и ефективно (т.е. да не се изисква страните да имат адвокати).
- Да гарантират, че системите за АРС са с актуални интернет страници, съдържащи пълна информация и позволяващи на потребителите за подават жалби он-лайн. Системата за АРС също така следва да предоставя данни относно броя и вида жалби, техния изход, нормата на приемане на решенията и всякакви въпроси от системен характер, които могат да възникнат.
Он-лайн решаване на спорове
Съгласно Регламента за ОРС, Европейската комисия ще изгради платформа за ОРС, която:
* ще обхваща спорове в рамките на съответната страна или трансгранични спорове в областта на он-лайн или други видове електронни транзакции (с изключение на телефонни транзакции и операции, свързани с банкомати).
* ще позволи подаването на жалби он-лайн, с препращане до съответния национал
Нашият коментар
Новите европейски изисквания безспорно ще допринесат за подобряване на извънсъдебните процедури за решаване на потребителски спорове. Дали обаче ще може да се стигне да радикална промяна. Едва ли.
Какво трябва да се промени?
1. Задължително участие на търговците
Фактите говорят сами – 62% от търговците отказват участие (през 2012 г. от общо 873 помирителни производства, търговците са отказали участие в 540 случая). Това означава, че в 540 случая системата работи на празни обороти - администрацията на помирителните комисии приема оплакване от потребител, изпраща покани за сформиране на състав на помирителна комисия до потребителски сдружения и бизнес организации, получава техните отговори и сформира състав на комисия, свиква заседание и изпраща покани до потребител и търговец. Тази процедура отнема близо месец. В деня и часа на заседанието помирително производство не се провежда, а потребителят и членовете на комисията си губят времето.
2. Арбитраж вместо посредничество (помирение)
Арбитражната процедура е по-удачна за решаване на потребителски спорове. Тя се използва в много страни (често под различни наименования – напр. омбудсман). За разлика от помирителното производство, тя не търси възможност за постигане на споразумение между потребител и търговец, а постановява решение. То може да бъде незадължително за страните или пък задължително с право на обжалване в съда. За българските условия най-удачна е втората форма – т.е. задължително участие и задължително решение с право на обжалване в съда.
Защо бизнесът не трябва да се страхува от арбитражната процедура?
Вероятно бизнесът ще се противопостави силно на идеята за създаване на потребителски арбитраж с основен аргумент, че потребителите могат да започнат да спекулират с правата си и да се обръщат към арбитража без основателни причини. Според нас тези опасения няма да се оправдаят, защото потребителите много бързо ще осъзнаят своята отговорност, гарантирана от правото на обжалване. Защо? Ако фирма загуби арбитражното производство но обжалва успешно в съда, тогава потребителят ще трябва да заплати съдебните разноски, които може да не са никак малки. Това ще го накара да размисли дали да не се отнася отговорно към своите права.
|
Дарение
За да можем да доставяме още полезна информация и тестове имаме нужда от вашата подкрепа.
Дори най-дребната сума ще ни помогне да бъдем още по-полезни, защото заедно сме по-силни.
Дарете
Коментари ( 0 общо )
anonymous