Начало

Повече права, повече защита: колективните искове

Повече права, повече защита: колективните искове 

     Българска национална асоциация „Активни потребители” проведе онлайн обучителен курс по актуалната тема за Колективните искове. Целта на обучението е да се надградят знанията и уменията относно новата законодателна уредба, регламентираща правилата за колективна защита на потребителите в ЕС (Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите) и в България (Закон за защита на потребителите и проект на Закон за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите). Както е известно, колективната защита е съдебната процедура, позволяваща на групи от лица да действат колективно, за да търсят прекратяване на незаконна практика и/или да търсят мерки за обезщетение, включително компенсация, за колективно претърпените вреди.

    Обучението е подготвено с помощта на Consumer Pro - инициатива на ЕС, която има за цел да направи потребителските организации и други участници в политиката за защита на потребителите по-добре подготвени за защита на потребителите в тяхната страна. Consumer PRO е инициатива на Европейската комисия в рамките на Европейската програма за защита на потребителите и се изпълнява от BEUC – Европейската организация на потребителите. Целта й е да изгради капацитет на европейските потребителски организации и други участници в политиката за защита на потребителите чрез неформално образование. Проектът обхваща държавите-членки на ЕС, Исландия и Норвегия.

Защо колективната защита има значение

    Проучванията показват, че потребителите обикновено решават да не предприемат правни действия, когато смятат, че това ще отнеме твърде много време (41%), когато сумите са твърде малки (35%), когато оплакването няма да доведе до задоволително решение (34%) или когато не знаят къде и как да адресират оплакването си (20,1%). Много потребители също се възпират да предявят искове срещу мултинационални компании, които мнозина смятат за загубени или небалансирани битки от самото начало. Казано по-просто, в много случаи потребителите може да нямат достатъчно стимули да защитят правото си, тъй като очакват изходът от съдебния спор да изисква твърде много ресурси и/или време и в крайна сметка да не си струва усилието. Тази ситуация е особено проблематична в случаите, когато общата загуба за всички засегнати потребители е значителна, но когато всеки отделен потребител понася само малка вреда поотделно. В такива ситуации никой няма желание да предяви иск, което позволява на някои търговци да реализират значителна незаконна печалба. Следователно механизмите за колективна защита улесняват достъпа на потребителите до правосъдие, позволяват им да обединяват информация и улесняват икономии от мащаба, като същевременно допринасят за изравняване на условията на конкуренция с търговците. В същото време механизмът за колективна защита има голямо значение за съдиите и юристите, както и за търговците.

Добрият пример

    През 2005 г. Нидерландия е приела правила за колективно уреждане на масови искове като практично и спешно решение на случая с диетилстилбестерол (DES). След решение от 1992 г., при което Върховният съд на страната призна някои фармацевтични компании за солидарно отговорни, всички индивидуални ищци трябваше да се изправят индивидуално, за да получат обезщетение. Успоредно с това търговците трябваше да се справят индивидуално с хиляди индивидуални искове. Тази ситуация накара Министерството на правосъдието и индустрията да поискат въвеждането на нов процедурен инструмент, съчетаващ справедливост и ефективност. Следователно така наречената процедура „WCAM“ („Wet Collectieve
Afwikkeling Massaschade“) позволи на всички ищци и ответници да уредят всички висящи искове веднъж завинаги.

Обхват на Директивата

    Обхватът на приложение на Директивата за представителните искове на ЕС обхваща
отношенията между предприятия и потребители, регулирани от правото на съюза. Държавите-членки могат, ако желаят, да направят механизма, приет за транспониране на директивата, приложим за защитата на правата на групи, различни от потребителите, включително предприятия. Представителните искове не се ограничават до общия потребителски закон, но могат да бъдат инициирани за нарушения на правилата в широк кръг от сектори, включително например финансови услуги, защита на данните, пътувания и туризъм, енергетика или
телекомуникации, доколкото правата на потребителите са засегнати. Следователно, няма значение дали потребителите се наричат „пътуващи“, „потребители“, „инвеститори на дребно“, „непрофесионални клиенти“, „субекти на данни“ или други. На ниво държави членки колективната защита може да е достъпна хоризонтално или само в няколко сектора. Например, във Франция е възможна колективна защита в областите на защита на потребителите, конкуренция, здравеопазване, дискриминация и въпроси, свързани с околната среда, докато в Белгия само искове на потребителите могат да бъдат преследвани колективно.

Вреди и предвидени обезщетения

    Съгласно Директивата за представителните искове представителни искове могат да бъдат предявени както за мерки за възбрана, така и за мерки за обезщетение.
    Могат да се търсят възбранителни мерки, независимо от това дали отделните потребители са претърпели действителна загуба или щета. Няма значение дали търговецът е извършил практиката умишлено или поради небрежност. Възбранителната мярка може например да изисква търговците да премахнат неравноправните клаузи, да предоставят липсващата информация или да оповестят публично решението на съда или административния орган. Индивидуалните потребители, увредени от практиката, предмет на възбранителната мярка, остават свободни да предявяват индивидуални искове за обезщетителни мерки. Могат да се търсят мерки за обезщетение под формата на обезщетение, ремонт, замяна, намаление на цената, възстановяване на платената цена или прекратяване на договора, според случая и според правото на съюза или националното право, в зависимост от обстоятелствата на всеки случай.