Начало

Безопасна ли е водата, която пием?

      По време на нетърпимите летни жеги най-търсеният продукт стана бутилираната вода. Почти всеки гражданин се движеше по слънчевите пространства с купена вода в ръката. През последните години на нашия пазар се появиха много нови марки и разновидности бутилирана вода – от най-малки до най-големи опаковки. И потребителите имат доверие в тяхното съдържание. Но дали то е безопасно, както вярват те?

     Ново изследване показва, че всъщност чешмяната вода може да се окаже много по-безопасен вариант в повечето райони на света. Това се твърди в коментар, публикуван в списание BMJ Global Health и цитиран от „Труд“. Според изследователи от Weill Cornell Medicine в Катар бутилираната вода в САЩ често не е подложена на същите строги проверки за качество и безопасност като чешмяната вода, което означава, че в нея може да има повече вредни химикали, проникващи от пластмасовите бутилки. Смята се, че между 10 и 78% от пробите на бутилирана вода съдържат замърсители, включително микропластмаси и различни други вещества, включително фталати (химикали, използвани за повишаване на устойчивостта на пластмасите). Замърсяването с микропластмаси се свързва с оксидативен стрес, дисрегулация на имунната система и промени в нивата на мазнините. „Въпреки че съществуват краткосрочни прагове на безопасност, дългосрочните ефекти на тези замърсители остават до голяма степен неизвестни“, казват авторите.

     Изследователите също така подчертават, че чешмяната вода е по-екологичен вариант. Пластмасовите бутилки за вода, които се купуват всяка минута по целия свят, понастоящем са вторият най-разпространен замърсител на океаните (след найлоновите торбички) и представляват 12% от всички пластмасови отпадъци. Много малко от пластмасовите бутилки се рециклират, а повечето отиват в депата за отпадъци или в инсинераторите. За създаването на пластмасови бутилки също така са необходими много материали, включително вода - за направата на една пластмасова бутилка са необходими между 17 и 35 литра вода. Според някои проучвания до две трети от бутилираната вода в САЩ е препакетирана чешмяна вода.

     Световната здравна организация отбелязва, че около 73% от населението на света има достъп до питейна вода, която е наблизо и не е замърсена. Според Индекса за екологично представяне (EPI) за 2024 г. чешмяната вода във Великобритания се обработва по едни от най-строгите стандарти, като по-безопасна питейна вода има само в Италия и Сингапур. САЩ са на девето място в света, Канада е на 12-то, а Франция - на 13-то.

Какво се случва у нас?

     По данни на НСИ с обществено водоснабдяване е свързано 99.5% от населението в страната. Среднодневното потребление на питейна вода от домакинствата през 2018 г. се оценява на 99 л на човек, което е на равнището на 2017 година. Над средното за страната е потреблението на вода от домакинствата в Югозападния район (118 л/човек/ден), а най- ниско - в Североизточния район (85 л/човек/ден.). Разпределението по области показва, че през 2018 г. водещо място по потребление заемат София (столица) (126 л/човек/ден.) и Благоевград (117 л/човек/ден.), а на последно място са Търговище (69 л/човек/ден.) и Сливен (70 л/човек/ден.). През 2018 г. 1.1% от населението в страната е било на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода, предимно сезонен. Най-засегнати от режим на водоснабдяване са областите Габрово (28.2%), Търговище (13.1%) и Сливен (7.8%). Общата дължина на водопроводната мрежа (експлоатирана от ВиК) през 2018 г. е 74 731 км, от която новоизградена 115 км, и реконструирана/подменена 411 километра.

     Съгласно Закона за водите и Закона за здравето, компетентен орган в Република България в областта на контрола на качеството на питейните води на крана при потребителя е Министерство на здравеопазването. Отговорни за подаване на съответстваща на изискванията питейна вода и провеждане на пълния мониторинг са ВиК операторите. РЗИ контролират питейната вода при потребителя с цел защита на общественото здраве. По данни на

     Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) в страната са обособени общо около 2 600 зони на водоснабдяване. От тях 176 са големи - в денонощие се подават над 1000 куб. м. вода и/или се водоснабдяват над 5000 жители. Мониторингът се извършва в 11 000 пункта по органолептични, химични, микробиологични и радиологични показатели. За 2016 г., например, от общия брой анализи на питейни води, извършени от РЗИ, съответствие с нормите има при 98.7% от тях (97,8 за 2015 г. и 98,5 за 2014 г.). От същия порядък е процентът на съответствие, ако се вземат предвид резултатите не само от контрола извършван от РЗИ, но и от мониторинга провеждан от ВиК операторите. Несъответствия по микробиологични параметри се наблюдават в по-голям процент в по-малки зони на водоснабдяване, с неефективно и непостоянно обеззаразяване на водата, както и в зони с амортизирана ВиК мрежа и чести аварии.

     Интересно каква ще е информацията на НСИ за качеството на водата и мерките за защита на населението през тази година, когато се появиха десетки примери на селища с негодна за консумация вода. Очакваме новата статистика.

     Наблюдения на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България показват, че пазарът на бутилирана вода в България нараства с 5,1% в обем за година, като се продават по над 660 милиона литра. „Наблюдаваме непрестанен ръст в консумацията на бутилирана вода на глава от населението. През 2019 тя достига средно близо 96 литра. Увеличението е част от продължаваща тенденция българските потребители по-често да избират натурална бутилирана вода вместо алтернативи, сред които и безалкохолните напитки. През 2010 г. консумацията беше средно под 63 литра на човек, което прави общо увеличение от 52% за период от почти 10 години. Въпреки това, България изостава от останалите пазари в региона по отношение на консумацията на бутилирана вода – например в Гърция тя достига 135 литра на глава от населението за миналата година, а в Румъния - 111 литра на глава от населението“ – съобщават експерти от асоциацията.

     Три са основните категории бутилирани вода според законодателството на ЕС:

• Натурална минерална вода
• Изворна вода
• Бутилирана питейна вода /трапезна/, при която често се прилагат модерни технологии за пречистване и обогатяване.

     Традиционно най-популярна сред потребителите у нас остава минералната вода. Газираната заема последно място, тъй като българите продължават да я консумират сравнително рядко, донякъде и благодарение на масово разпространеното схващане, че газираното не утолява добре жаждата и не е достатъчно полезно за организма. Прекалената употреба на един вид минерална вода, обаче, може да доведе и до проблеми. За да се постигне по-добър баланс, се препоръчва потребителите да редуват марките и видовете вода, която консумират.

     Потребители се оплакват, че в много магазини трите категории бутилирана вода са наредени едни до други и в бързината на пазаруването вземат трапезна /чешмяна/ вода вместо минерална.

     Има ли някои „малки тайни“ в бума на бутилираните води в света и у нас? Кой взема превес – търговският интерес или здравето? Четете в следващия ни брой.