Начало

Проблем № 1 и за 2023 г.: разходите за живот

     През октомври и ноември проучването на Евробарометър обхваща основните проблеми на европейските граждани, с които изпращаме старата година и посрещаме новата. Включени са всички държави-членки и има интересни наблюдения за нагласата на българските граждани.

Факти в подкрепа

• Нарастващите разходи за живот са най-неотложната грижа за 93% от европейците, следвани от заплахата от бедност и социално изключване (82%). 
• Неотдавнашните кризи засилиха подкрепата на гражданите за Европейския съюз: 72% от респондентите смятат, че страната им е спечелила от членството си в ЕС, а 62% вярват, че членството в ЕС е „нещо добро“. 
• Гражданите очакват ЕС да продължи да работи по решения за смекчаване на последиците от серията последователни кризи.

    Във всяка държава членка повече от седем на всеки десет респонденти са обезпокоени от нарастващите разходи за живот, като най-високи са резултатите в Гърция (100%), Кипър (99%), Италия и Португалия (и двете с 98%). В България делът на респондентите, които са притеснени от нарастващите разходи за живот, се доближава до най-високите нива с 96%. Повишаването на цените, включително на енергията и храните, се усеща във всички социално-демографски категории като пол и възраст, както и във всички образователни и социално-професионални групи. На второ място по честота на споменаване на европейско ниво с 82% е заплахата от бедност и социално изключване, следвана от изменението на климата и опасността от разпростирането на войната в Украйна в други държави, които са на трето място с 81%. Българските респонденти посочват на второ и трето място също заплахата от бедност и социално изключване и опасността от разпростирането на войната в Украйна в други държави, съответно с 86% и 85%, докато заплахата от изменението на климата остава по-назад с 69%. Към момента на проучването гражданите не са доволни от предприетите действия нито на национално, нито на европейско ниво. Само една трета от европейците изразяват задоволство от мерките, предприети от техните национални правителства или от ЕС за справяне с нарастващите разходи за живот. Българските респонденти изразяват по-силно недоволство от средното за ЕС по отношение на мерките, предприети от националното правителство (21%), а по отношение на мерките, предприети от ЕС, резултатите са съизмерими със средните за Съюза - 32%.

    По отношение на финансовото състояние на гражданите проучването показва, че последиците от кризата се усещат все по-отчетливо. Почти половината от населението на ЕС (46%) заявява, че жизненият им стандарт вече е понижен поради последиците от пандемията от COVID-19, последиците от агресивната война на Русия срещу Украйна и кризата с разходите за живот. Други 39% все още не са усетили понижаване на жизнения си стандарт, но очакват това да се случи през новата година, което представлява мрачна перспектива за 2023 г. Данните за България по тези показатели сочат, че според 53% от респондентите жизненият им стандарт вече е понижен, а други 28% очакват това да се случи през 2023 г.

    Друг индикатор за нарастващите икономически ограничения е увеличаването на дела на гражданите, които срещат затруднения при плащането на сметки "през повечето време" или "понякога" - от есента на 2021 г. общото увеличение по тези два показателя е с девет процентни пункта - от 30% на 39%. В България тези показатели са почти два пъти над средните за Европа, като 64% от анкетираните имат затруднения “през повечето време” или “понякога” при плащането на сметки.

Какви са очакванията ни

    Гражданите искат усилията да се съсредоточат върху борбата с бедността и социалното изключване (37%), общественото здраве (34%), действията срещу изменението на климата (31%). Основните приоритети според българските участници в проучването трябва да бъдат борбата с бедността и социалното изключване (44%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (43%), общественото здраве (34%), както и темата за демокрацията и върховенството на закона (27%), докато действията срещу изменението на климата са припознати едва от 10% от респондентите, което представлява близо 20 процентни пункта разлика със средните нива за Европа.

    Настоящите кризи и особено войната срещу Украйна засилват подкрепата на гражданите за ЕС: 62% от респондентите смятат, че членството в ЕС е „нещо добро“, което представлява един от най-високите резултати от 2007 г. насам. Делът за България по този показател е много по-нисък - 49%, с което тя попада сред държавите членки с най-ниски нива по този показател (Италия и Румъния с 46%, Словакия - 44%, Гърция - 43% и Австрия - 42%). Две трети от европейските граждани (66%) смятат, че членството на страната им в ЕС е важно, а 72% смятат, че страната им е спечелила от членството си в ЕС. Данните за България сочат, че 54% от анкетираните смятат, че членството им в ЕС е важно, докато 60% от тях посочват, че България е спечелила от членството си в ЕС, което я поставя на предпоследно място сред държавите членки и по двата показателя. Европейците също така смятат, че ЕС улеснява по-доброто сътрудничество между държавите членки (35%) и допринася за икономическия растеж (30%). За 53% от българските респонденти най-голямото предимство от членството в ЕС е, че съюзът предоставя на българите нови възможности за работа, по-доброто сътрудничество между България и другите държави членки (33%), както и поддържането на мира и укрепването на сигурността (29%).