Начало

Прогноза: изригване на нелоялната конкуренция

В скоро време Народното събрание ще приеме нов Закон за защита на конкуренцията. В него вече няма да има текстове ограничаващи разиграването на томболи и предоставянето на награди при продажбата на стоки и услуги. Това заплашва да срине качеството на предлаганите на пазара стоки. Как?

Иван е обикновен български граждани, който не обича да става рано и да чете. От няколко дни насам обаче, се случва чудо - навива си часовника всяка сутрин, за да не пропусне поредния брой на вестника, на който доскоро дори не знаеше името. Той трябва да стане наистина рано, защото още преди 8 сутринта вестникът вече е свъришил. А Иван не може да си позволи да пропусне нито един брой, защото трябва да събере всичките 31 талона, които вестникът ежедневно публикува. Само ако събере всички талони Иван може да разчита, че ще спечели голямата награда - луксозен автомобил, който би намалил с една мечтите му в живота.

Петър е среден български издател, който доскоро трудно е заспивал заради притеснението, дали кредиторите на вестника му няма да му вземат ключовете от редакцията всеки момент. Днес, той също като Иван е станал рано, защото няма търпение, да отиде в редакцията и да се нарадва на поредното нарастване на поръчките от разпространителите. Откакто е започнала играта с талоните тиражът се е удвоил, а основният му проблем вече е как да намери достатъчно място за всички рекламодатели във вестника.

Подобни сценарии могат да се случат в почти всяка област на икономиката. На пръв поглед това е един позитивен сюжет, при който и двете страни са доволни. Потребителят предпочита да си закупи продукт + надеждата за печалба, отколкото само продукт. При бизнесмена нещата също са ясни - повече продажби - повече печалби.

Къде е проблемът?

Подобни търговски практики имат пагубно въздействие върху пазара, защото изместват конкуренцията от параметрите качество и цена в посока маркетингови трикове. Дори и потребителят да е напълно наясно, че качествата на продукта А са по-лоши от качествата на продукта Б (при еднакви цени), той вероятно ще предпочете първия, ако той се предлага едновременно с някаква евентуална награда. Тъй като така мислят повечето потребители, скоро продажбите на продукта Б значително ще намалеят и на производителя няма да му остане друго освен да започне също да разиграва томболи и да дава награди. Средствата които ще му трябват, за да предложи подобна игра ще дойдат от намаление на разходите за производство и от разходите за научна и развойна дейност за подобряване на продукцията, което се отразява на качеството в отрицателна посока. По този начин се стартира тенденция, която води качеството само надолу и надолу. Така в дългосрочен план потребителите се оказват големите, но не единствените губещи. Ако бизнесът не произвежда качествени продукти, то той трудно ще може да разширява пазарите си, ако в другите държави подобни маркетингови практики са забранени и конкуренцията там стимулира непрестанното подобряване на качеството. А те са, защото законодателите отдавна са осъзнали важността, да не допускат гореописаният сценарий.

Как е в България?

Законът за защита на конкуренцията, в глава седма, съдържа забрани относно действия, нарушаващи лоялната конкуренция и по-специално нелоялното привличане на клиенти. В досегашната дейност по прилагането на закона се е натрупала голяма практика относно случаите на организиране на томбола, свързана с продажба на дадена стока или услуга в съответствие с разпоредбата на чл. 34 от ЗЗК и по-специално с ал. 6. Цитираният текст забранява предлагането или обещаването на награда, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга. От текста на разпоредбата следва, че забраната е обвързана с продажбата на конкретна стока или услуга. Основният смисъл на тази забрана е да не изкривява търсенето от страна на потребителя, като насочва желанието му за покупка към конкретен продукт не заради неговите качества, а единствено заради обещаваната евентуална награда. Ако участието в томболата е организирано по начин, който не изисква непременно покупка на стока или услуга (например чрез изпращане на писмо, или попълване на безплатни талони, които се получават свободно в търговските обекти, или чрез посещение в интернет - страница или по друг подобен начин), тогава забраната е неприложима. Санкциите предвидени в закона предвиждат глоби от 5 хиляди до 300 хиляди лева за фирмите нарушители, като при повторно нарушение горната граница може да стигне и до половин милион лева.

Натрупаната досега практика може да се оцени като достатъчно успешна за ограничаване на вредното въздействие на нелоялното привличане на клиенти. Въпреки че случаите на разиграване на томболи и награди при покупка на продукти не са рядкост у нас, действията на КЗК са спомогнали много, тя да не добие размерите на пандемия. Тук е мястото да отбележим, че размера на санкциите предвидени в закона са остарели и не са адекватни на развитието на пазара в България. Вече има примери, при които компаниите разиграват подобни игри калкулирайки бъдещата максимална глоба, която КЗК ще им наложи и въпреки това сметките им излизат. Така например, през 2007 г. Глобул отнесе санкция от 150 000 лева заради разиграването на промоционална игра, която включваше раздаването на 6 автомобила за по 50 000 лева всеки. Няма съмнение, че глобата е била предвидена от мобилния оператор и показва, че размерът на санкциите в закона трябва да се завиши.

Какво предстои?

През тази година предстои приемането на изцяло нов Закон за защита на конкуренцията. Той трябва да отрази адекватно натрупаните промени в икономиката през последните 15 години. В мотивите на разработения проект е посочено, че: "За разлика от сега действащия Закон за защита на конкуренцията проектът не предвижда разпоредби, свързани с нелоялната конкуренция. Основанията за това са, че Законът за защита на потребителите урежда същата материя, както и че с последните изменения в този закон, в сила от 8.09.2007г., бяха отменени по-голяма част от текстовете по глава седем от ЗЗК. Останалите в сила текстове, свързани със забраната на някои форми на реклама, бяха многократно критикувани от бизнеса (Бялата книга на БИБА за чуждестранните инвестиции в България). В допълнение може да се отбележи, че защитата от нелоялна конкуренция не е типична за органите по конкуренция на страните-членки на ЕС, но тя бе осъществявана от КЗК в годините в които в българската правна система липсваше специален Закон за защита по потребителите и орган, на който е възложено изпълнението му."

Първият посочен мотив е, че Законът за защита на потребителите урежда тази материя. Наистина ЗЗП съдържа разпоредби относно непочтените търговски практики, въпреки че те са доста абстрактни и само практиката ще покаже, дали разиграването на томболи и предоставянето на награди може да се определи като "непочтена търговска практика". Трябва обезателно да отбележим и че максималната санкция в този закон е 15 000 лева, а за повторно провинение може да достигне до 30 000 лв. Това е очевидна огромна законодателна крачка назад, която ще доведе до изригване на нелоялните практики. Убедени сме, че в маркетинговите и юридическите отдели на големите компании вече доволно потриват ръце от тази възможност и само чакат деня, в който новият закон ще бъде публикуван.

Другият мотив за отпадане на забраната за нелоялно привличане на клиенти и в частност разиграването на томболи и награди - критиката на бизнеса - е меко казано смущаващ. Ясно е, че работата на бизнеса е да печели, но работата на държавата е да създава и брани правила, които развиват пазарите, а не само частните интереси на компаниите.

Решението?

В тази ситуация разумното решение би било, при приемането на нов Закон за защита на конкуренцията, да се гласуват и промени в Закона за защита на потребителите, с които да се забрани предоставянето на големи награди при покупката на стоки и услуги. В противен случай ефектът ще бъде печален, както за българските потребители, така и за компаниите, въпреки че никой все още не го осъзнава.

В своята практика Комисията за защита на конкуренцията е възприела критерий за това кога стойността на обещаваната награда значително надвишава цената на продаваната стока или услуга. Възприето е, че "значително надвишаване" е налице тогава, когато стойността на наградата надвишава повече от сто пъти цената на единичната стока или услуга или е повече от десет пъти минималната работна заплата в страната. Вторият критерий се използва в случаите, в които цената на стоката е по принцип висока, например печка, хладилник, лек автомобил и т.н. Във всички останали случаи важи първият критерий.