Начало

Средата, в която живеем

      Българинът става все по-търпелив и немарлив. Камари боклуци пред блоковете, градинки с летящи пластмаси, гонки по пътищата среднощ, стари коли, бълващи отровни газове. Но си мълчим, не излизаме да почистим около къщи, не правим забележки, за да не си разваляме рахата. В каква околна среда живеем, какво търпим, какви са търпимите нива на въздуха, шума и боклуците?

Въздухът, който дишаме

     През последните седмици, след като се появиха съмнения, че станциите за измерване чистотата на въздуха се поставят умишлено в паркове, темата стана отново актуална. В Столичния общински съвет изнесоха стряскащите данни, че между два и четири пъти по-мръсен въздух дишаме сега спрямо същото време на 2023 г. в пиковите часове на трафика и задръстванията по улиците на града. Това е резултат от почасовите данни за нивата на фини прахови частици (ФПЧ) и на петте станции за качеството на въздуха на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) в границите на града. Замърсяването е основно от транспорта и задръстванията, защото все още не е започнал отоплителният сезон и замърсяване от битово отопление липсва. Сравнителният анализ на данните на нивата на ФПЧ10 и на петте станции  показва тревожни нива на замърсяване в часовете от 08,00 до 12,00 ч. и от 16,00 до 20,00, когато трафикът и задръстванията са най-интензивни. Само две числа за сравнение на данните за ФПЧ на 16.10.2023 г. и 16.10.2024 г. изнесоха в СОС. Станция Павлово – 16.10.2023 г. в часовете 8,00 – 12,00 ч. ФПЧ – 10-15 мкг/куб. м и 16.10.2024 г. в часовете 8,00 – 12,00 ч. ФПЧ – 57-47 мкг/куб. м, което показва увеличение на замърсяването от близо четири пъти.

     Проучване на Световната здравна организация показва, че 99% от хората на Земята дишат мръсен въздух. Взети са данни за качеството на въздуха от повече от 6000 града в 117 държави. В доклада се посочва, че докато въздухът в 17% от градовете в страните с високи доходи не отговаря на препоръките на СЗО за качество на въздуха по отношение на ФПЧ2,5 или ФПЧ10, в по-малко от 1% от градовете в страните с ниски и средни доходи препоръчителните прагове са спазени. В около 4000 града в 74 държави, които са събрали данни за NO2, измерванията показват, че само 23% от хората дишат средногодишни концентрации на този газ, които отговарят на нивата в наскоро актуализираните насоки на СЗО.

     По данни на Евростат обаче, България е държавата с най-мръсен въздух в ЕС. Градовете с най-чист въздух в Европа са Умео в Швеция, Тампере във Финландия и Фуншал. Най-замърсени са Нови Сач в Полша, Кремона в Италия и Славонски Брод в Хърватия. Всички български градове също попадат в червената зона. Велико Търново е на 313-то място по качество на въздуха (от общо 323 града), Стара Загора - на 308-мо, Русе - на 299-то, Пловдив – на 292-ро и Варна - на 259-то. Качеството на въздуха и в петте града е категоризирано като “лошо”. В края на миналата година пък Европейският алианс за обществено здраве обяви София и Стара Загора за градовете с най-мръсен въздух в ЕС.

     Чия е отговорността за плачевното ни положение в класациите? Замърсяващите автомобили, повсеместното строителство, мръсните улици, производствата и т.н., отговорност за които носят не само общинските власти, но и потребителите със своите навици и незаинтересованост.

     Само преди дни Съветът на ЕС по околната среда окончателно прие новата Директива относно качеството на атмосферния въздух и по-чист въздух за Европа. С нея се цели постигане на целите за нулево замърсяване, така че в рамките на Съюза качеството на въздуха постепенно да се подобрява до нива, които да не са вредни за човешкото здраве, естествените екосистеми и биоразнообразието, съобразно най-добрите налични и актуалните научни доказателства, допринасяйки по този начин за среда без токсични вещества, най-късно до 2050 г.

     Новите правила определят по-строги граници и целеви стойности за 2030 г. в сравнение с настоящите правила за няколко замърсители, включително прахови частици и серен диоксид. Предвидено е да има и повече точки за вземане на проби за качеството на въздуха в градовете. Стандартите за качество на въздуха ще бъдат преразгледани до 31 декември 2030 г. съобразно Насоките за качеството на въздуха на СЗО. Очаква се фрагментираните понастоящем индекси за качество на въздуха в ЕС да бъдат сравними, ясни и публично достъпни. Тези индекси ще предоставят информация относно симптомите, свързани с пикове на замърсяване на въздуха и свързаните рискове за здравето за всеки замърсител, включително информация, съобразена с уязвимите групи. Въпреки идентифицираните предизвикателства, България подкрепи  въвеждането на новите изискванията, отчитайки ключовото им значение за постигане на целите за по-чиста и здравословна околна среда.

     Подкрепата е лесна, но кога и как ще стигнем целите?

Затънали в боклуци

     Една бърза разходка на Активни потребители по улиците на голям квартал в София намери:

• Камара с десетки книги, натрупани до контейнер за боклук – на 20 метра от контейнера за хартия
• Купища дрехи по земята около контейнер за боклук – на 100 метра от специалния контейнер за текстил
• Купчини от изгнили листа и боклуци, останали по думите на живеещите от голямата буря през миналата година. Те споделят, че като завали дъжд, изгнилите листа се превръщат в пързалка, на една от които жена се е пребила неотдавна
• „Златна“ есен – хиляди нападали листа и клони, които непометени очакват същата участ
• Купчини с опаковки, бутилки, боклуци и фасове около десетките павилиони за бързо хранене, бургери, дюнери и т.н. – на метри от кошчетата за боклук
• Нерегламентирано сметище в близката градинка
• В самия център на София – на 100-тина метра от НДК, заварихме на тротоара не купчина, а камара с всякакви домашни боклуци, остатъци от храна, дюшеци и какво ли не.

     Разбира се, виновни са и общините, и почистващите фирми, и собствениците на производства и обекти за хранене, и фирмите, които преди години взеха едни големи пари, за да въведат разделното събиране. Но МНОГО отговорни са и тези потребители, които нехаят за правилата, обръщат кофите си с боклук ДО контейнерите, оставят на ветровете пластмасовите отпадъци, а останалите – наблюдават и не реагират. Остана в миналото практиката жителите да излизат в определен ден и да почистват около блоковете особено.

     По данни на НСИ за периода от 2020 г. до 2022 г. има тенденция за увеличаване на количеството образувани битови отпадъци, като през 2022 г. достига до 3.157 млн. тона. Броят на регистрираните депа за битови отпадъци в страната намалява и през 2022 г. възлиза на 71, като за сравнение през 2017 г. са 104. Същевременно въвеждането на организирани системи за сметосъбиране във все повече населени места води до нарастване на относителния дял на населението, обхванато от тези услуги - от 99.7% (2017 г.) на 99.9% (2022 година). През 2022 г. образуваните битови отпадъци на човек от населението е 475 кг и се увеличава с 30 кг спрямо 2021 г. В същото време нараства и количеството на предадените за рециклиране битови отпадъци – от 302 хил. тона през 2021 г. на 375 хил. тона през 2022 година. Но до 3 млн. т?

     Количеството на пуснатите на пазара опаковки в страната отбелязва тенденция на увеличение и през 2022 г. достига 523 хил. тона. С най-голям дял са опаковките от пластмаси, хартия и картон, които съставляват средногодишно около 54% от общото количество опаковки (2018 - 2022 година). През 2022 г. пластмасовите опаковки (148 хил. тона) са с 2% по-малко спрямо 2021 г., също с 2% намаляват и опаковките от хартия и картон. Стъклените опаковки се увеличават, като през 2022 г. достигат 104 хил. тона, което е увеличение от 11%.

Затиснати от шума

     Ето какво получихме в асоциацията от Европейската комисия:                             

„Процедури за нарушение от месец октомври 2024 г.

С редовния пакет от решения във връзка с нарушения от страна на държавите членки Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС.
Решенията по процедури за нарушения спрямо България са по отношение на:
Околна среда
Комисията изпрати официално уведомително писмо на България (INFR(2024)2203), поради неспазване на Директивата относно шума (Директива 2002/49/EО). България не е докладвала на Комисията цялата необходима информация относно стратегическите карти на шума, включително излагането на шум на населението“.

     Ние ли не си го знаем? Коли по булевардите с отворени прозорци и „разтърсваща“ чалга по уредбите им, гонки по улиците нощем, дрифтове, невъзпитани крясъци на обществени места… Потребители се оплакват от години за любим булевард за гонки на мотоциклетисти и шофьори на коли по булевард в столичния квартал „Люлин“. Куриозното в този случай е, че булевардът „опира“ до 9 РПУ. Реакция – 0.

     По данни на НСИ през 2022 г. са наблюдавани 749 пункта за измерване на нивото на шума, разпределени в 36 населени места в страната. Градовете с най-много измерени превишения на допустимите нива на шум през 2022 г. са София, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Кюстендил. Като трайна тенденция се очертава липсата на пунктове с измерени стойности на шумовите нива в най-високите диапазони  78 - 82 dB(A) и над 82 dB(A).