Начало

Как да възпитаме интелигентни потребители

Родителите трябва да осъзнаят, че имат отговорността да научат  децата си да станат разумни потребители и да разберат, че техните деца са бомбардирани от рекламни послания от съвсем ранна възраст.
Ан Дъглас*

Пазаруваме с деветгодишната ми дъщеря Джули подаръци за рождените дни на братята й. Вместо да се остави на импулсивно пазаруване, тя е решена да претегли внимателно всяка възможност и да сравни цените на различните играчки преди да реши какво да купим.

Пазаруването с нея изисква огромно търпение и издръжливост – безспорно Джули се е ориентирала в посока да стане интелигентен потребител. Тя разбира принципите на сравнителното пазаруване, но най-вече е разбрала горчивата истина, която много възрастни все още не могат да приемат – че когато портфейлът ти е празен, трябва да се прибереш у дома.

Позволете ми да ви разкажа за подхода на пазаруване на осемгодишния ни син Скот. Той е зашеметен от опаковката и често не се интересува какво има вътре. Ориентиран е към марката и мисли, че всичко, което има логото «Батман» си струва да се купи, дори ако е неугледно или е твърде скъпо. Той все още не схваща идеята, че ако похарчиш всичките си пари днес, за утре не остава нищо.
Убедени сме, че уменията на Скот за пазаруване ще се подобрят като порасне, особено с учител като Джули, но също така осъзнаваме, че трябва да изиграем важна роля във възпитаването на умения за разумни решения при покупки.

Кати Лин от консултантската компания „Родители днес” твърди, в наши дни е особено важно на децата да се разяснява влиянието на рекламите. Освен нова те трябва да бъдат научени, че когато става въпрос за лъскавия свят на рекламата, това, което виждаш не е винаги това, което получаваш. "Децата вярват, че това, което гледат по телевизията, е вярно," отбелязва Лин. "Телевизията е час от дома, създава уют – все пак те е в дневната ви!" Ето защо, особено важно е да прекарвате определено време пред телевизора с децата си и да коментирате с тях, какво всъщност означават рекламните послания.
"Направете го като игра," предлага Лин. "Попитайте децата си дали могат да разберат защо рекламните специалисти са направили овесените ядки да изглеждат толкова апетитни или защо играчката изглежда толкова голяма. Отнемете магията от рекламното представяне."

Помогнете на децата да открият разминаването между това как определени продукти изглеждат по телевизията в рекламата и как те изглеждат в реалния живот. Например, посочете разликата между неустоимия хамбургер, който виждат по телевизията, и сплесканите сандвичи, които получават в кварталното капанче.

Ключът, разбира се, е да не допуснете тази възможност за обучение да се превърна в мини-лекция. Посланията, които ще стигнат до децата и уроците, които ще научат, ще бъдат много по-силни, ако им позволите да направят сами заключенията. Достатъчно е веднъж да купите фигурка на някой от супергероите и детето ви да открие, че тя не идва с всичките симпатични аксесоари, или не издава всички онези звукови ефекти, както беше демонстрирано по телевизията.
Друг много важен аспект на това да станеш интелигентен потребител е да се научиш да управляваш парите си. Родителите трябва да насърчават децата си да вземат свои собствени решения за дадени покупки и да определят бюджета за някои специални покупки. Въпреки че това не е особено лесно в общество, което във всеки един момент може да изтегли кредит, за да си достави моментното удоволствие.
"Ако децата ни живеят по тази схема, явно е резултат от това, че не се е налагало да чакат за каквото и да било. Ние трябва да ги научим, че ако наистина си струва да притежаваш нещо, струва си и да почакаш за него."

И ако детето ви решава да издуха цялата си месечна издръжка за нещо наистина глупаво, позволете му. Не трябва да предпазвате детето си от вземането на неправилни решения за покупки, оставете го да се учи от грешките си (освен, разбира се, въпросната вещ да не нещо, което вие не можете да позволите по морални причини или съображения за сигурност.) Все пак, много по-безболезнено е да се научите от грешка, която ви е струвала 20 долара, когато сте били на осем години, отколкото да научите същия урок когато купите чифт ролери за 300 долара десет години по-късно.

Ако детето ви е на път да направи грешен избор, може би ще ви се иска да предложите своето мнение, например: „Тази играчка изглежда ще се счупи твърде лесно”, но повече от това не бива да си позволявате.  Ако детето ви все пак реши да упорства с покупката и играчката наистина се счупи твърде бързо, опитайте се да устоите на изкушението да кажете „Аз нали ти казах” или веднага да изтичате да купите нова. Вместо това демонстрирайте съчувствие и го насърчете да върне счупената играчка в магазина, от който е купена, или напишете писмо до производителя.

Обучението на децата да бъдат разумни потребители не става за един ден. Идва момент, в който вие получавате удовлетворението, че вашите послания са стигнали до тях. 
Последният път, когато посетихме магазина за играчки, Скот поклати глава с досада и попита: "Знаеш ли защо са направили новия Батман по-голям от стария?" Аз вдигнах рамене и изчаках отговора. "Това е за да те накарат да купиш целя нов комплект Батмани и нов батмобил. Мамо, те просто искат да те накарат да похарчиш всичките си пари."
Той закрачи между щандовете разгневен, че някой във фабриката на Батман може да прави такива неща.

*Ан Дъглас е американска журналистка с множество публикации в пресата в САЩ и Канада.