Начало

Самообслужването - краят на намръщения продавач

Развитието на технологиите съдейства за развитието и налагането на пазара на автоматизирани търговски дейности, където човекът е излишен

Едва ли има страна, която да е лишена от присъствието на феномена на намръщения продавач. Като че би обаче краят на този проблем вече не изглeжда толкова невъзможен. Причината за това е, че вече все повече продажби преминават към модела на самообслужване. Развитието на технологиите направи възможно много търговски дейности да се осъществяват без участието на човек. Банкоматите и денонощните банкови салони, машините за кафе и билети в метрото както и хипермаркетите вече станаха част от нашето ежедневие.

Причините

Основната причина за преминаването към модела на самообслужване е нуждата от оптимизиране на разходите. Инсталирането на апарат за продажба на билети спестява разходи за заплати. Естествено, когато разходите по автоматизацията са твърде високи, търговците просто не заменят служителите с машини. С това можем и да обясним например липсата на бензиностанции на самообслужване в България – равнището на заплащане в този сектор в страната е толкова ниско, че за бизнеса е по-евтино да си наеме хора, вместо да купи машини за самообслужване.

Идва ли краят на намръщените сервитьори?

Секторът за обществено хранене е сред най-активните при въвеждането на автоматизираното обслужване. Идеята за ресторант без сервитьори датира от преди повече от век, когато в САЩ се развива верига автоматизирани ресторанти „Хорн и Хордарт”, в които човек получава храната си от машина след като пусне в нея монета. Въпреки че днес тази верига отдавна вече не съществува, по света има множество действащи аналози. Ето някои от тях:

Ресторант Fritz's Railroad (Канзас сити, САЩ)

Тук поръчките се правят по телефон, а храната се сервира чрез релсова система разположена над масите. Само напитките се сервират от истински сервитьори.

Výtopna (Чехия)

В тази верига ресторанти напитките се сервират върху релси с миниатюрни влакчета.

's Baggers (Нюрнберг, Германия)

В този германски ресторант метални ленти пренасят храната и напитките директно до масите. Потребителите поръчват от монтирано към масата устройство с картов четец за банкова карта и touch screen екран, след което устройството им дава информация за времето, което остава до пристигането на поръчката.

FuA-Men (Нагоя, Япония)

В този ресторант храната се приготвя от готвачи и сервитьори роботи, които освен това танцуват за забавление на клиентите. Проблемът е, че готвачът робот може да приготвя и да предлага едно единствено ястие - нудъли със свинско.

Hajime Robot (Бангкок, Тайланд)

Това е японски ресторант, където роботи с вид на самураи се плъзгат напред-назад като сервират, почистват и танцуват. Макар че роботите струват близо милион долара, собственикът е оптимист, че инвестицията ще се възвърне бързо, заради големия интерес от страна на клиентите.

Dalu Robot (Хинан, Китай)

В този ресторант храната се приготвя от хора, но обслужването е напълно автоматизирано. Има и два говорещи робота, които посрещат клиентите на вратата.

Haohai Robot (Хайбин, Китай)

Този ресторант разполага с цели 18 сервитьори-роботи, които обаче могат да работят не повече от пет часа след двучасово зареждане в контакта.

Robot Kitchen (Хонг Конг, Китай)

В този ресторант е наложено разделение на труда. Един робот пренася поръчките, докато друг танцува за забавление на клиентите.

Бъдещето

Няма съмнение, че в супермаркета всеки потребител предпочита сам да си подбере доматите, вместо това да прави намусен служител. Въпросът е обаче дали потребителите ще могат да се справят на бензиностанцията или в банковия салон? Преди време една българска верига пусна пробно в София супермаркет с каси на самообслужване. Опитът просъществува само няколко месеца и претърпя неуспех. Оказа се, че много потребители спряха да пазаруват от там, заради стреса от боравенето с техниката. От опита на другите държави знаем, че устройствата за самообслужване се конструират така, че боравенето с тях да не изисква предварително обучение. Техните менюта и интерфейс са максимално интуитивни, но у нас много потребители все още изпитват неувереност при боравенето с техника. Вероятно следващият опит за налагане на каси на самообслужване ще бъде по-успешен, например, ако се налагат едновременно каси със и без касиер. Така потребителите ще имат избор дали да си маркират сами продуктите, а други да чакат на опашката пред касата с човек.

Рисковете

От гледна точка на потребителските права, най-големият риск е във възможностите за прокарване на скрити такси и разходи. С печална слава например се сдоби дебата за допълнително начисляваните такси от ниско бюджетните авиокомпании в хода на закупуването на самолетен билет през интернет.

Например, замяната на банковия служител с машина също поражда много въпроси. Например, какви ще бъдат таксите, които ще бъдат начислявани при условие че потребителят сам върши работата на банката?